1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 659
[населено място], 19.05. 2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети април, през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 1645 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Л. И. А., Г. С. А., и двамата от [населено място] и [фирма] [населено място], чрез пълномощника им адв. Г. Н. от АК-Б., против въззивно решение № І-180 от 04.12.2013 г., постановено по в.гр.д. № 2129/2013 г. на Бургаския окръжен съд, Г., първи състав, в частта му, с която като е потвърдено решение № 53 от 11.09.2013 г. на Царевския районен съд, постановено по гр.д. № 47/2013 г., са отхвърлени предявените субективно съединени искове от касаторите срещу [фирма] [населено място] и [фирма] [населено място], с правно основание чл. 440 ГПК, за признаване за установено, че движими вещи, описани от ДСИ по изп.д. № 28/2012 г. при Царевския районен съд в 23 пункта, не принадлежат на длъжника по изпълнението [фирма] [населено място], като неоснователни. Твърди се неправилност на въззивното решение в обжалваната му част по касационните основания на чл. 281, т. 3 ГПК. В. решение в частта му, с която е уважен искът с правно основание чл. 440, ал. 1 ГПК като необжалвано е влязло в сила на основание чл. 296, т. 2 ГПК.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторите поддържат, че с въззивното решение съдът се е произнесъл по правен въпрос, разрешаването на който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Поставеният правен въпрос от процесуален характер е – постигнато ли е главно доказване по пътя на косвеното доказване, когато от представените по делото доказателства е видно, че са налице доказателствени факти, които изключват всякаква друга вероятност и създават сигурност, че факта, индициран чрез системата от доказателствени факти, а именно фактът кому принадлежи правото на собственост на спорните вещи наистина се е осъществил в производството по иск по чл. 440, ал. 1 ГПК, предвид нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК досежно тежестта на доказване.
Ответникът по касационната жалба [фирма] [населено място], чрез процесуалния си представител гл. юриск. Я. Д. в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК оспорва жалбата като неоснователна.
Ответникът по касационната жалба [фирма] [населено място] не изразява становище по нея в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – оценяем иск по чл. 440, ал. 1 ГПК, с цена над 5 000 лв., поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, с което са отхвърлени предявените отрицателни установителни искове с правно основание чл. 440, ал. 1 ГПК, за признаване за установено по отношение на ответниците, че движими вещи, описани от ДСИ по изп.д. № 28/2012 г. при Царевския районен съд в 23 пункта, не принадлежат на длъжника по изпълнението [фирма] [населено място], въззивният съд е приел, че в производството по чл. 440, ал. 1 ГПК ищците, чиято е доказателствената тежест, не само трябва да отрекат правото на собственост на длъжника по отношение на процесните движими вещи – обект на изпълнението, но и трябва да докажат собствените си права върху тези вещи, което те не са сторили в процеса при условията на пълно и главно доказване. Приел е, че такова доказване е осъществено от ищците по отношение само на 9 броя климатици и е уважил исковете за тях, в която част като необжалвано въззивното решение е влязло в сила.
Във връзка със заявеното основание за допускане до касация, настоящият състав на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд намира, че в случая не е налице критерият за селекция на касационните жалби по чл. 280, ал. 1 ГПК като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Това е така, тъй като разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК изисква да се посочи правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело, който е обусловил правната воля на съда, обективирана в обжалваното решение и който с обжалваното решение е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата, или който има значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Въпросът трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Изложението не съдържа такъв правен въпрос, отнесен към хипотезата на приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. К. съд не може от данните по делото да изведе правния въпрос от значение на изхода на спора, без да упражни служебното начало във вреда на другата страна/ТР № 1/2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1/. В случая процесуалноправният въпрос, посочен по-горе, е поставен от касаторите некоректно, тъй като така както е формулиран, отговорът е положителен, но доказване в такъв аспект в производството по делото касаторите-ищци не са провели относно процесните движими вещи в 23 пункта, както е приел въззивният съд в обжалваното решение. Тъй като този правен въпрос от процесуално естество е поставен и на теоретична плоскост, следва да се отбележи, че съгласно приетото в правната доктрина, а и установената съдебна практика в тази насока е, че косвеното доказване обикновено е недостатъчно при главното доказване, което трябва да бъде винаги пълно, тъй като при косвеното доказване предмет на доказване са т.нар. доказателствени факти – улики, индиции и това са такива факти на действителността, които стоят в някаква връзка на зависимост с факт, релевантен за спорното право и представляват едно указание, че този факт се е осъществил. Тоест, за да се постигне главно доказване, чрез косвено доказване, е нужна такава система от доказателствени факти, която като изключи всяка друга вероятност, да създаде сигурност, че фактът индициран чрез съвкупността на доказаните доказателствени факти, наистина се е осъществил. В конкретния случай въззивният съд е приел, че в производството по чл. 440, ал. 1 ГПК ищците, чиято е доказателствената тежест, не са доказали при условията на главно и пълно доказване собствените си права по отношение на процесните движими вещи/описани в 23 пункта/ – обект на изпълнението, което главно доказване не е извършено от тях и чрез косвено доказване, т.е. в случая не е налице такава система от доказателствени факти, които безусловно да сочат, че процесните движими вещи са собственост на ищците, а не на длъжника по изпълнението – търговско дружество, чийто управител е ищцата Л. А.. В тази връзка поставеният правен въпрос в изложението от процесуално естество е по съществото на спора, а проверката за законосъобразност на обжалваното решение, включително и преценката на поставения от касатора въпрос, свързан с начина на доказване, респ. с тежестта на доказване, не може да се извърши в рамките по селекция на касационните жалби. В случая се обосновават касационни оплаквания относно порочността на постановеното въззивно решение по чл. 281, т. 3 ГПК. А твърдения, които касаят неправилност на решението, изразяващи се в необосноваността му, поради опорочени фактически констатации, въз основа на които е приложен материалния закон не могат да аргументират приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК. В тази връзка в изложението към касационната жалба не е аргументирано и обосновано наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, изразяващо се в необходимостта от еднообразно тълкуване на закона по повод противоречива или непоследователна практика на Върховния касационен съд във връзка с приложението на конкретни правни норми, или от преодоляване на погрешна постоянна практика по приложението им, поради което не е налице приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № І-180 от 04.12.2013 г., постановено по в.гр.д. № 2129/2013 г. на Бургаския окръжен съд, Г., първи състав, в обжалваната му част, по касационна жалба с вх. № 467 от 13.01.2014 г. на Л. И. А., Г. С. А., и двамата от [населено място] и [фирма] [населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: