1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 827
С., 11.06. 2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осми юни, през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 1738 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Министерство на външните работи [населено място], чрез процесуалния си представител юриск. Ю. Й., против въззивно решение № 4308 от 13.07.2011 г., постановено по в.гр.д. № 6360/2011 г. на Софийски градски съд, ГО, ІV-Г състав, с което като е потвърдено решение от 10.03.2011 г. на Софийския районен съд, 62 с-в, постановено по гр.д. № 59119/2010 г., са уважени предявените от Д. Г. Ц. от [населено място] срещу Министерство на външните работи [населено място], искове за защита срещу незаконно уволнение, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ – за сумата от 900 лв.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът поддържа, че с постановеното решение на въззивния съд, с което неправилно са уважени исковете за защита срещу незаконно уволнение, съдът се е произнесъл по правни въпроси, за приложението на чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ касаеща „липсата на качества за ефективно изпълнение на работата”, за точното тълкуване на понятието „липсата на качества за ефективно изпълнение на работата”, за мотивираността на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, издадена на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ, както и налице ли са фактите дали основание на работодателя да уволни ищеца на основанията, посочени в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, за които се твърди, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, както и че са решавани противоречиво от съдилищата – основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Приложена е съдебна практика, както следва: решение № 169 от 31.05.2010 г. по гр.д. № 728/2009 г., ГК, ІV г.о. на ВКС, решение № 713 от 04.07.1995 г. по гр.д. № 287/1995 г., ГК, ІІІ г.о. на ВС, решение № 1626 от 23.10.2006 г. по гр.д. № 55/2004 г., ГК, ІІІ г.о. на ВКС, решение № 118 от 18.04.2006 г., ІІІ г.о. на ВКС, решение № 84 от 20.02.2006 г. по гр.д. № 1862/2003 г., ІІІ г.о. на ВКС, решение № 161 от 13.03.2009 г. по гр.д. № 4958/2007 г., ІІІ г.о. на ВКС, решение № 134 от 12.02.2010 г. по гр.д. № 97/2009 г., ІІІ г.о. на ВКС и решение № 302 от 27.10.2006 г. по гр.д.475/2006 г. на Великотърновския окръжен съд. Последното въззивно решение, за което липсват данни, че е влязло в сила, както и определенията на ВКС по чл. 288 ГПК не съставляват противоречива съдебна практика.
Ответникът по касационната жалба Д. Г. Ц. от [населено място], не изразява становище по нея в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложеното основание за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – неоценяеми искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ и обусловен от тях оценяем иск по чл. 344, ал. 1, т. 3, във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ, поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да уважи предявените искове за защита срещу незаконно уволнение, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ, въззивният съд е приел, че заповедта на прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ не е мотивирана, тъй като същата не съдържа конкретни данни относно липсата на качества на служителя за ефективно изпълнение на възложената работа, изразяващи се в недостатъчни професионални знания, умения и навици, което състояние е трайно и обективно. В разглеждания случай така както е мотивирана заповедта не може да се приеме за ясно индивидуализиране на конкретните липсващи качества на служителя за изпълнение на трудовите му задължения, тъй като мотивировката е твърде обща. Останалата част от мотивите на заповедта са относими за дисциплинарната отговорност, поради нарушаване на трудовата дисциплина, а не към основанието по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ.
На касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора и който е решен в противоречие с практиката на ВКС – т. 1, решаван е противоречиво от съдилищата – т. 2, или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – т. 3. В случая като основание за допускане на касационно обжалване са посочени хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК.
Поставените от жалбоподателя три материалноправни въпроса за приложението на чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ са от значение за изхода на делото, но същите са решени от въззивния съд в съответствие с постановената по тях задължителна практика на ВКС по реда на чл. 290 ГПК, а именно – решение № 425 от 18.10.2011 г. по гр.д. № 1966/2010 г. на Четвърто гражданско отделение на ВКС, решение № 306 от 18.05.2010 г. по гр.д. № 1730/2009 г. на Трето гражданско отделение на ВКС и решение № 468 от 23.11.2011 г. по гр.д № 124/2011 г. на Четвърто гражданско отделение на ВКС. В нея е прието, че при прекратяване на трудовия договор на основание чл. 328, ал.1, т. 5 КТ – липса на качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата, работодателят следва да посочи в заповедта за уволнение точно и конкретно липсващите качества.Тези качества следва да бъдат съобразени и с изискванията на длъжностната характеристика и да са в причинна връзка с неизпълнението на конкретни трудови задължения. Основанието по чл. 328, ал.1, т.5 КТ е безвиновно и е недопустимо да се обосновава с дисциплинарни нарушения. Когато неизпълнението на трудовите задължения се дължи на липса на качества на работника или служителя – недостатъчни професионални знания, умения и навици, то е едно трайно състояние и е обективно. Когато неизпълнението на трудовите задължения не се дължи на обективните възможности на работника или служителя, а на умишленото му или небрежно поведение, то е налице нарушение на трудовата дисциплина, което се санкционира по правилата за търсене на дисциплинарна отговорност. Заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал.1, т.5 КТ следва да съдържа конкретните данни, мотивирали волята на работодателя да прекрати трудовото правоотношение, за да могат да се разграничат двете хипотези. Липсата на мотиви за приложеното основание за уволнение затруднява защитата на работника или служителя, който следва да получи пълна информация за обстоятелствата, на които се основава уволнението,за да може да ги обори при евентуално оспорване в съда. Тази задължителна съдебна практика е съобразена от въззивния съд в обжалваното решение, поради което не са налице основанията за допускането му до касационен контрол на основание чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. Що се отнася до четвъртия правен въпрос – налице ли са фактите дали основание на работодателя да уволни ищеца на основанията, посочени в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, същият не е обусловил изхода на делото като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. По съществото си той представлява наведено твърдение за неправилно възприета от съда фактическа обстановка и касае евентуална неправилност на решението, изразяваща се в неговата необоснованост, поради опорочени фактически констатации, въз основа на които е приложен материалния закон, което е основание за касиране на въззивното решение по чл. 281, т. 3 ГПК, но едва след като същото бъде допуснато до касационен контрол, но такива формулировки не могат да аргументират приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване. Освен това съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, с които съдът се е произнесъл по правен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Под „точно прилагане на закона“ най-общо се разбира еднородно тълкуване на закона, т.е. точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на непоследователна и противоречива съдебна практика или към преодоляване на постоянна, но неправилна такава. В случая жалбоподателят е посочил това основание, но не се е позовал нито на противоречива практика на ВКС, нито на постоянна, но неправилна практика, в които случаи би било налице основание за издаване на тълкувателно решение. Липсва и обосновка, че разглеждането на касационната жалба е от значение за развитие на правото, тъй като в тази хипотеза предпоставките са липса на практика на ВКС и наличие на непълнота, неяснота или противоречивост на самия закон. Тези предпоставки не са налице, тъй като нормата на чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ е ясна и не се нуждае от тълкуване, а по приложението й има установена задължителна практика на ВКС.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 4308 от 13.07.2011 г., постановено по в.гр.д. № 6360/2011 г. на Софийски градски съд, ГО, ІV-Г състав, по касационна жалба с вх. № 74707/15.08.2011 г. на Министерство на външните работи, [населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: