1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 29
С., 14.01. 2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на девети януари, през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 952 по описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от [фирма] [населено място], представлявано от управителя М. Г. Т., чрез пълномощника си адв. Р. П. от АК-П., против въззивно решение № 824 от 21.05.2012 г., постановено по в.гр.д. № 1095/2012 г. на Пловдивския окръжен съд, ГО, ІХ въззивен състав, с което като е потвърдено решение № 457 от 07.02.2012 г. на Пловдивския районен съд, ХV гр. с-в, постановено по гр.д. № 14670/2011 г., са уважени предявените от Д. И. Начева от [населено място] срещу [фирма], искове за защита срещу незаконно уволнение, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът поддържа, че с постановеното решение на въззивния съд, с което неправилно са уважени исковете за защита срещу незаконно уволнение, съдът се е произнесъл по правен въпрос, за приложението на чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ, когато заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е предхождана от предизвестие за уволнение на това основание и в този случай следва ли заповедта да бъде мотивирана, за който се твърди, че е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответницата по касационната жалба Д. И. Начева от [населено място], не изразява становище по нея в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложеното основание за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – неоценяеми искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ, поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да уважи предявените искове за защита срещу незаконно уволнение, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ, въззивният съд е приел, че както заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, така и предхождащото я предизвестие, на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ не са мотивирани, тъй като не съдържат конкретни данни относно липсата на качества на работника за ефективно изпълнение на възложената работа, изразяващи се в недостатъчни професионални знания, умения и навици, което състояние е трайно и обективно. В разглеждания случай в заповедта като причина за уволнението е вписано декларативно „липса на качества на работника за ефективно изпълнение на работата”, като не се съдържат конкретни факти, обусловили тази преценка на работодателя, което се отнася и до отправеното преди това предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение на това основание.
На касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора и който е решен в противоречие с практиката на ВКС – т. 1, решаван е противоречиво от съдилищата – т. 2, или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – т. 3. В случая като основание за допускане на касационно обжалване е посочена хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Представеното от жалбоподателя изложение за допускане на касационно обжалване не съдържа изведен правен въпрос от материално и процесуално естество, обусловил изхода на делото, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Р. от касатора правен въпрос за приложението на чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ, когато заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е предхождана от отправено предизвестие за уволнение на това основание и следва ли в този случай заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на това основание да бъде мотивирана, не е обусловил изхода на делото. Това е така, тъй като трудовото правоотношение е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ и заповедта, респ. отправеното предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение на това основание, следва да бъдат мотивирани, тъй като не е достатъчно само да се посочи, че на работника липсват качества за ефективно изпълнение на възложената работа, а следва да бъдат посочени и конкретните фактически обстоятелства, послужили като съображения за прекратяване на трудовото правоотношение на това основание. След като трудовото правоотношение е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ в тежест на работодателя е докаже наличието на това основание като съгласно задължителната практика на Върховния касационен съд – решение № 425 от 18.10.2011 г. постановено по гр.д. № 1966/2010 г., ІV г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, при прекратяване на трудовия договор на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ – липса на качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата, работодателят следва да посочи в заповедта за уволнение точно и конкретно липсващите качества, тъй като липсата на мотиви за приложеното основание за уволнение затруднява защитата на работника или служителя, който следва да получи пълна информация за обстоятелствата, на които се основава уволнението, за да реализира ефективно защитата си в бъдещ съдебен процес. Изводите на въззивния съд в обжалваното решение са в синхрон с тази задължителна съдебна практика, поради което не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускането му до касационен контрол.
Като краен извод настоящата инстанция счита, че изложението не съдържа правен въпрос, обуславящ изхода на спора, отнесен към хипотезата на приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. К. съд не може от данните по делото да изведе правния въпрос от значение на изхода на спора, без да упражни служебното начало във вреда на другата страна/ТР № 1/2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1/. В случая липсата на изведен правен въпрос, който да определя рамките, в които Върховният касационен съд селектира касационните жалби съобразно критериите на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК по допускане на касационно обжалване, е основание обжалваното решение да не се допусне до касационен контрол. Освен това съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, с които съдът се е произнесъл по правен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Под „точно прилагане на закона“ най-общо се разбира еднородно тълкуване на закона, т.е. точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на непоследователна и противоречива съдебна практика или към преодоляване на постоянна, но неправилна такава. В случая жалбоподателят е посочил това основание, но не се е позовал нито на противоречива практика на ВКС, нито на постоянна, но неправилна практика, в които случаи би било налице основание за издаване на тълкувателно решение. Липсва и обосновка, че разглеждането на касационната жалба е от значение за развитие на правото, тъй като в тази хипотеза предпоставките са липса на практика на ВКС и наличие на непълнота, неяснота или противоречивост на самия закон. Тези предпоставки не са налице, тъй като нормата на чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ е ясна и не се нуждае от тълкуване, а по приложението й има установена задължителна практика на ВКС.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 824 от 21.05.2012 г., постановено по в.гр.д. № 1095/2012 г. на Пловдивския окръжен съд, ГО, ІХ въззивен състав, по касационна жалба с вх. № 16817/22.06.2012 г. на [фирма] [населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: