5
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 660
С., 19.05. 2014 г.
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 14 май две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 408/2014 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. С. Н. чрез пълномощник адв. Н. К. С. адвокатска колегия против въззивно решение № 100 от 25.10.2013 г. по в. гр. дело № 215/2013 г. на Силистренски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 382 от 24.07.2013 г. по гр. дело № 831/2013 г. на Силистренски районен съд за отхвърляне исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ да се признае за незаконно и отмяна на уволнението извършено със заповед № ЧР-І-187 от 16.04.2013 г. на началника на Регионална инспекция по образованието [населено място] и по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „директор”, предявени от В. С. Н. против Обединено общежитие за средношколци „М.” [населено място].
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателката поставя процесуалноправните въпроси – дължи ли съдът активно съдействие на страните за изясняване на фактическата страна на спора и какво трябва да е съдържанието на докладва на съда по чл. 146 ГПК при решаването на въпроса за законност на уволнението по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ; длъжен ли е съдът да постанови решението си въз основа на всички събрани по делото доказателства, да извърши тяхната съвкупна преценка и да основе решението си върху приетите за установени обстоятелства и въз основа на закона, спазвайки диспозитивното начало и по материалноправния въпрос за елементите на фактическа състав на приложеното уволнително основание по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ – липса на качества за ефективно изпълнение на работата. Жалбоподателката представя съдебни решения на Върховен касационен съд, постановени по реда на чл. 290 ГПК по приложението на чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ, чл. 146 ГПК, чл. 266 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, чрез които обосновава приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК като основание за допускане на касационно обжалване.
Ответникът Обединено общежитие за средношколци „М.” [населено място] в писмен отговор оспорва наличие на основание за допускане на касационно обжалване с твърдения, че обжалваното решение е постановено в съответствие със задължителната съдебна практика на ВКС, включително и представената от жалбоподателката. Изложени са съображения и по съществото на спора в подкрепа правилността на обжалваното решение. Направено е искане за присъждане на съдебни разноски.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по разгледани искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Поставените процесуалноправни въпроси не са разрешени в противоречие с представената от жалбоподателя съдебна практика на ВКС – решения по гр. дело № 56/2010 г., четвърто г. о.; гр. дело № 1276/2009 г., четвърто г. о.; гр. дело № 4744/2008 г., първо г. о.; гр. дело № 1413/2009г., четвърто г. о.; гр. дело № 513/2010 г., четвърто г. о., което изключва основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Първоинстанционният съд е изпълнил задълженията си по чл. 146 ГПК – изготвил е доклад съдържащ изискванията на посочената норма. В проведените съдебни заседания е предоставена възможност на страните да изложат становището си във връзка с доклада и дадените указания, всяка страна е изнесла фактическите си твърдения, съдът е дал допълнителни указания за конкретизирането им с цел отстраняване на противоречия, произнесъл се е по направените искания и възражения, с което е съдействал активно на страните за изясняване на действителното правно положение в рамките на заявеното спорно право в съответствие с диспозитивното и състезателно начало в процеса.
С обжалваното решение въззивният съдът е констатирал липсата на допуснати процесуални нарушения по приложението на чл. 146 ГПК, наличието на извършена преценка на всички относими за спорното право факти и обстоятелства, към които е препратил съобразно дадената му правна възможност с разпоредбата на чл. 272 ГПК, извел е свои фактически и правни изводи по съществото на спора и след като е констатирал пълно съвпадение с тези на първата инстанция е отразил крайния резултат в диспозитива на решението.
Предвид изложеното процесуалноправните въпроси с обжалваното решение не са разрешени в противоречие с приетото в цитираната съдебна практика по приложението на чл. 146 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, която е в смисъла на извършеното от съдилищата по приложението на посочените правни норми. Това изключва приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК като основание за допускане на касационно обжалване.
По материалноправния въпрос за фактическия състав на приложеното уволнително основание – липса на качества за ефективно изпълнение на работата по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ, жалбоподателката представя съдебна практика на ВКС постановена по реда на чл. 290 ГПК – решение по гр. дело № 5084/2008г., второ г. о. и решение по гр. дело № 1382/2011 г., трето г. о., според която липсата на качества на работника или служителя означава липса или недостатъчни професионални знания, навици, умения, опит, липса на физически или природни дадености, немарливост, неспособност за работа в екип и други, довели до несправяне с възложената работата като обективно трайно състояние, несвързано с виновно поведение на работника или служителя. Когато работодателят претендира, че работникът или служителят не притежава необходимите качества за ефективно изпълнение на работата, той трябва да посочи, кои качества липсват, за да е възможна проверката дали тези качества са необходими за изпълняваната длъжност и дали наистина отсъстват у служителя. Липсата на качества се посочва в заповедта за прекратяване на трудовия договор или в друг известен на работника или служителя документ. Наличието или липсата на качества не може да се измери пряко. За тях може да се съди единствено по поведението на работника или служителя – неговите действия и бездействия и по получените резултати. В тежест на работодателя е да докаже липсата на претендираните качества. Доказването на отрицателните факти „липса на качества” се осъществява чрез доказването на положителните факти, които имат отношение към начина, по който работникът или служителят се справя с възложената работа и способността му да изпълнява определени задължения.
С обжалваното решение съдът точно е посочил, кои качества липсват на ищцата, за да изпълнява ефективно длъжността „директор” – недостатъчни природни дадености – интелигентност, възприемчивост, психически възможности, коренящи се в характеровите особености на ищцата – ръководител като избухливост, авторитарност, всяване на страх и притеснение, незачитане на друго мнение, довело до неумение за работа в екип, съответно до лош микроклимант в колектива -педагогически и обслужващ персонал, характерови особености проявили се още в периода преди предходното уволнение на ищцата на друго основание. Съдът е посочил, че недоверието и напрежението между ищцата и колегите фактически е довело до неефективна работна със средношколците, поради което правилно регионалният инспекторат е откликнал на жалбата, извършил е необходимата проверка и е приложил съответната мярка -уволнението на директора на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ. При проверката на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът е констатирал, че мотивите в заповедта за уволнение са доказани, а те касаят точно липсата на посочените качества – липса на умение за работа в екип, да поддържа диалогична и продуктивна работна среда в училището; незачитане достойнството на педагогическия и непедагогическия персонал; липса на самокритичност и саморазвитие; подлагане членовете на колектива на системни унижения и незачитане, липса на умение да уважава правата на колегите си и да проявява етичен подход (служи си с обиди, заплахи, насажда напрежение); липса на нагласа за толерантност, отзивчивост и приоритетно отчитане интересите на колектива и институциата, която представлява, прояви на субективно отношение, създава неравнопоставеност между възпитателите; емоционално неустойчива, нетактична, некомуникативна (избухлива, невъздържана); липса на лидерски и мениджърски умения, т. е. прието е, че фактите, които обуславят основанието по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ за уволнение на ищцата са установени, което има за последица отхвърлянето на иска за неговата отмяна.
Предвид изложеното поставеният материалноправен въпрос с обжалваното решение не е разрешен в противоречие с цитираната съдебна практика, което изключва основание за допускане на касационно обжалвано по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК жалбоподателката следва да заплати на другата страна съдебни разноски за настоящето производство в размер на 500 лв. адвокатско възнаграждение по представен договор за правна защита.
Водено от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 100 от 25.10.2013 г. по в. гр. дело № 215/2013 г. на Силистренски окръжен съд.
ОСЪЖДА В. С. Н. да заплати на Обединено общежитие за средношколци „М.” [населено място] съдебни разноски за настоящето производство в размер на 500 лв. адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ