3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 344
С. , 19.03. 2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми февруари, две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
изслуша докладваното от съдията Б. гр. дело № 1394/2012 г.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. П. В. от [населено място], подадена чрез адвокат А. Й. срещу въззивно решение № 246 от 1.10.2012 г. по гр.д. № 507/2012 г. на Хасковския окръжен съд, с което е отменено решение № 86 от 20.04.2012 г. по гр.д. № 819/2011 г. на Свиленградския районен съд и са отхвърлени предявените от Н. П. В. срещу Агенция “Пътна инфраструктура” ЦА, [населено място] искове за признаване за незаконно и отмяна на уволнение, извършено със заповед № 91 от 30.09.2011 г., с която трудовото правоотношение е прекратено на основание чл.328, ал.1, т.12 КТ, за възстановяване на заеманата до уволнението длъжност “главен специалист мобилна група” и за присъждане на обезщетение по чл.225, ал.1 КТ в размер на 3 487.14 лв.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл в противоречие с трайно установената съдебна практика по въпроса допустимо ли е трудовото правоотношение да бъде прекратявано за минало време. Този въпрос се разрешавал противоречиво от съдилищата, както и че същият бил от значение за точното прилагане на закона.
Ответната страна – Агенция “Пътна инфраструктура”, [населено място] в писмен отговор на касационната жалба излага съображения за липсата на основания за допускане на касационно обжалвано и по същество поддържа правилността на обжалваното решение.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение, с което са отхвърлени искове по чл.344, ал.1, т.1-3 КТ намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
За да отхвърли исковете по чл.344, ал.1, т.1-3 КТ Хасковският окръжен съд е приел, че както към 30.09.2011 г., когато е отбелязано, че заповедта по чл.328, ал.1, т.12 КТ е връчена на жалбоподателя-ищец, така и към 11.10.2011 г., на която дата е установено, че същата действително е връчена е било налице посоченото в заповедта основание за прекратяване на трудовото правоотношение, с оглед взетата спрямо него мярка за неотклонение “домашен арест”.
От данните по делото и изложението за допускане на касационно обжалвано, като обуславящ за спора следва да се посочи въпросът – кой е релевантния момент, към който правото на работодателя да прекрати трудовото правоотношение поражда действие.
На поставения правен въпрос е дадено разрешение в постановени по реда на чл.290 ГПК решения на Върховния касационен съд – решение № 559 от 9.07.2010 г. по гр.д. № 650/2009 г., ІV г.о., решение № 218 от 17.03.2010 г. по гр.д. № 984/2009 г., ІІІ г.о. и др. Прието е, че законността на уволнението се оценява с оглед наличие на основанието за уволнение към момента на извършването му. Основанието по чл.328, ал.1, т.12 КТ обуславя безвиновна фактическа невъзможност за изпълнение на трудовия договор между страните. Правото на работодателя да прекрати трудовото правоотношение е потестативно и поражда действие с достигане на писменото изявление до адресата. Този е правнорелевантния момент, към който следва да се преценява законността на изявлението. Това е моментът, към който следва да се извършва преценка съществувало ли е потестативното право и надлежно упражнено ли е то. Даденото от въззивния съд разрешение, че към момента на връчване заповедта на жалбоподателя -11.10.2011 г. е била налице обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор между страните, т.е. че е налице посоченото в заповедта основание, не е в отклонение от задължителната съдебна практика, поради което не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Наличието на задължителна съдебна практика по отношение на която не е обоснована необходимост от нейната промяна налага извода, че не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Противоречието в мотивите на първоинстанционния и въззивният съд не обосновава приложното поле на чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
По изложените съображения настоящия съдебен състав намира, че не е налице никое от основанията по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение № 246 от 1.10.2012 г. по гр.д. № 507/2012 г. на Хасковския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: