4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 195
С., 15.02. 2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тринадесети февруари, две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия Б. гр.д. № 1089 по описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] /в несъстоятелност/, [населено място], подадена чрез юрисконсулт П. М., срещу въззивно решение № 4603 от 21.06.2012 г. по гр. дело № 2024/2012 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 11.10.2010 г. по гр.д. № 21956/2010 г. на Софийски районен съд в частта, с която са уважени предявените от Е. К. А. срещу [фирма] /в несъстоятелност/ [населено място] искове за признаване за незаконно уволнението извършено със заповед № 763 от 5.05.2010 г. на оперативния директор на дружеството, на основание чл.328, ал.1, т.2, предл.2 КТ и за неговата отмяна, за възстановяване на заеманата до незаконното уволнение длъжност “работник, поддържане на железен път и съоръжения” и за заплащане на обезщетение по чл.225, ал.1 КТ в размер на сумата 4399.60 лв., ведно със законната лихва, считано от 28.05.2010 г. до окончателното й изплащане и е отменено в частта, с която иска по чл.225, ал.1 КТ е отхвърлен за разликата над 4399.60 лв. до 5442.72 лв. и същият е уважен за тази разлика, ведно със законната лихва считано от 28.05.2010 г. до окончателното й изплащане.
В изложение за допускане на касационно обжалване се поддържа, че въззивния съд се е произнесъл по правните въпроси: подлежи ли на съдебен контрол преценката на работодателя за нивото на работа на включените в подбора работници или служители и за законосъобразността на уволнението по чл.328,, ал.1, т.2, предл. второ КТ, когато протоколът за подбор е издаден след влизане в сила на предвиждащото съкращение щатно разписание. Поддържа се, че тези въпроси са от значение за изхода на делото и са разрешени в противоречие със задължителната практика- основание за допускане до касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Ответницата по касационната жалба Е. К. А., чрез пълномощника си- адвокат Р. М. в писмения отговор изразява становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване, тъй като при постановяване на решението въззивния съд е съобразил задължителната съдебна практика.
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – уважени неоценяеми искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ и обусловен от тях оценяем иск по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да уважи предявените от Е. К. А. срещу [фирма] /в несъстоятелност/ исковете по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ въззивният съд е приел, че е налице посоченото в заповедта уволнително основание по чл.328, ал.1, т.2 КТ – съкращаване на щата, но че извършеният подбор по чл.329 КТ между всички работници, заемащи същата длъжност е незаконосъобразен, тъй като от представения протокол е видно, че е оставен на работа работник оценен с най-ниска оценка.
Върховният касационен съд, състав на трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване, констатира следното :
По обуславящият изхода на спора материалноправен въпрос – спазени ли са критериите, установени в чл. 329 КТ при извършения подбор и относно обхвата на съдебния контрол при преценката за спазване на чл. 329 КТ от работодателя относно критерия качество на работа в задължителна съдебна практика, установена с ТР № 3 от 16.01.2012 г. по т. д. № 3/2011 г. на ОСГК на ВКС, е прието, че преценката на работодателя по чл. 329 КТ – кой от работниците и служителите има по-добра квалификация и работи по-добре подлежи на съдебен контрол в производството по иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, при упражняването на който съдът проверява основават ли се приетите от работодателя оценки по законовите критерии по чл. 329 КТ на действително притежаваните от работниците и служителите квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа.
Настоящият състав намира, че не е налице критерият за селекция на касационната жалба по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – приетото във въззивното решение по въпроса за обхвата на съдебния контрол при преценката за спазване на чл. 329 КТ от работодателя, е в съответствие със задължителната практика на ВКС, установена по реда на чл. 292 ГПК с цитираното тълкувателно решение, според която при прекратяване на трудовото правоотношение поради съкращаване на щата или намаляване на обема на работа, подборът e част от правото на уволнение, затова при спор за законосъобразност на уволнението, съдът упражнява съдебен контрол за точното прилагане на закона, който не се изчерпва само с констатиране формалното прилагане на критериите по чл. 329 КТ, а обхваща проверка на приетите от работодателя и оспорени от работника или служителя оценки по същите критерии. С обжалваното решение съдът е извършил такъв съдебен контрол, като е приел, че подборът е незаконосъобразен, тъй като при преценка на нивото на изпълнение на трудовите задължения от всеки един от работниците между които той е извършен, работодателят е съкратил работник с по- високи оценки и е оставил на работа този с най-ниска оценка, което не е в отклонение от приетото в цитираното ТР на ВКС.
Поставеният въпрос относим към законосъобразността на уволнението по чл.328,, ал.1, т.2, предл. второ КТ, когато протоколът за подбор е издаден след влизане в сила на предвиждащото съкращение щатно разписание не е обусловил решаващите изводи на съда за да приеме, че предявените искове по чл.344, ал.1, т.1-3 КТ са основателни, поради което не е налице общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. О. изхода на делото извод е, че подборът е незаконосъобразен, тъй като не е извършен по критериите на чл.329 КТ.
По изложените съображения настоящия съдебен състав намира, че не е налице основание за допускане на обжалваното въззивно решение до касационен контрол.
Водим от горното Върховният касационен съд, трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение № 4603 от 21.06.2012 г. по гр. дело № 2024/2012 г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: