5
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 431
С., 20.03. 2014 г.
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 12 март две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 6792/2013 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Национално училище за фолклорни изкуства „Широка лъка” [населено място] лъка представлявано от директора С. И. чрез пълномощник адвокат С. Н. – Софийска адвокатска колегия против въззивно решение № 254 от 19.06.2013 г. по в. гр. дело № 253/2013 г. на Смолянски окръжен съд, с което е отменено решение № 199 от 12.04.2013 г. по гр. дело № 126/2013 г. на Смолянски районен съд в частта, с която са отхвърлени исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ и вместо това е отменена като незаконна заповед № 128 от 21.12.2012 г. на директора на Национално училище за фолклорни изкуства „Широка лъка” за прекратяване на трудовото правоотношение на Г. Ч. Ч. на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ – служителят не притежава необходимото образование, същият е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „старши възпитател” и Национално училище за фолклорни изкуства „Широка лъка” е осъдено да му заплати обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение в размер на 3650,72 лв. за период от шест месеца, считано от датата на уволнението 01.01.2013 г., ведно със закона лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба 05.02.2013 г. да изплащане на задължението.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поставя материалноправните въпроси – относно приложимостта на чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ и суверенната преценка на работодателя да променя изискванията за образование за дадена длъжност; подлежи ли тази преценка на съдебен контрол, и в кои случаи и налице ли и злоупотреба с право при промяна на изискванията за образование за дадена длъжност. Въпросите за поставени като от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК Представена е съдебна практика на ВКС по приложението на чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ по гр. дело № 1413/2010 г., четвърто г. о.; гр. дело № 143/2011 г., четвърто г. о.; гр. дело № 449/2010 г., трето г. о. – постановени по реда на чл. 290 ГПК със задължителен характер и по гр. дело № 1459/2012 г., трето г.о., постановено по реда на чл. 288 ГПК, както и три решения на ВКС по гр. дело № 770/2003 г., трето г. о.; гр. дело № 1716/2000 г., четвърто г. о. и гр. дело 250/2003 г., трето г. о., също по приложението на чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ.
Ответникът Г. Ч. Ч. не е представил писмен отговор на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което са разгледани искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
По поставените материалноправни въпроси, които се явяват обусловени е установена съдебна практика на ВКС по реда на чл. 290 ГПК със задължителен характер – решения по гр. дело № 1041/2012 г., четвърто г. о., ВКС; гр. дело № 515/2012 г., четвърто г. о., ВКС; гр. дело № 25/2012 г., четвърто г. о., ВКС; гр. дело № 254/2009г., четвърто г. о., ВКС; гр. дело № 598/2009г., трето г. о., ВКС – на последното съдът се е позовал при постановяване на решението; както и представите от жалбоподателя решения по гр. дело № 1413/2010 г., четвърто г. о., ВКС и гр. дело № 143/2011г., четвърто г. о.,1 ВКС. Според приетото в посочената съдебна практика, изискванията за образование и квалификация за заемане на определена длъжност могат да бъдат предвидени в закон, в друг по -нисък по степен нормативен акт, в длъжностната характеристика или щатното разписание. Когато изискванията са определи в нормативен акт работодателят е длъжен да съобрази тези изисквания в длъжностната характеристика – изисквания за минимална степен на образование и квалификация за изпълнение на определени трудови функции. С оглед спецификата на работата и нуждите на предприятието, работодателят може да въведе и по -високи изисквания за образование или квалификация за заемане на определена длъжност. Решението на работодателя да промени изискванията за образование и квалификация за определена длъжност е въпрос на целесъобразност и това правомощие не подлежи на съдебен контрол. Само в случаите на въведен от работника или служителя довод за злоупотреба с право и липса на обективна необходимост от въвеждането на новите изисквания, предмет на делото е й установяването добросъвестно ли е действал работодателя при извършването на промяна в изискванията за заемане на длъжността в съответствие с чл. 8, ал. 1 КТ, което обуславя преценката за законност на уволнението.
Изведените материалноправни въпроси обуславят решаващите изводи на съда за уважаване на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, но с обжалваното решение не са разрешени в противоречие със задължителната съдебна практика на ВКС.
Ищецът е бил уволнен на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ с мотиви, че не притежава необходимото образование – Педагогика на обучението по музика, музикална педагогика, инструментално изкуство, учител по пеене и музика, изпълнител и преподавател на народни инструменти и пеене, изисквания въведени от работодателя след възникване на трудовото правоотношение с нова длъжностна характеристика, на които ищецът не е отговарял, тъй като притежава диплома за завършено висше образование със специалност физика – учител по физика и математика.
С обжалваното решение съдът е извършил проверка дали измененията в изискванията за заеманата длъжност са въведени с оглед нуждите на работата и доколко работодателят е действал добросъвестно в съответствие с чл. 8, ал. 1 КТ, предвид наведени от ищеца доводи за злоупотреба с право и липса на обективна необходимост от новите изисквания с оглед заеманата от него длъжност „ старши възпитател” в общежитие, която се включва предмета за законност на уволнението. Съдът е стигнал да извода, след преценка на събраните по делото доказателства, че работодателят е бил недобросъвестен, т. е. предприетите изменения са преднамерени, насочени към отстраняването на ищеца, чрез признато от закона право да променя по целесъобразност изискванията за образование, които предвид заеманата от ищеца длъжност на възпитател в общежитие и изпълняваните трудови функции не пораждат обективна необходимост лицето да притежава музикално образувание независимо, че училището е специализирано в изучаване на фолклорно изкуство.
Преценката на съда за обоснованост на този извод е извън предмета на производството по чл. 288 ГПК. Когато вътрешната убеденост на съда, като обоснована увереност е формирана при липса на процесуални нарушения няма основание за допускане на касационно обжалване.
В решението си съдът се е позовал на задължителна съдебна практика на ВКС по приложението на чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, вр. чл. 8, ал. 1 КТ, според която промените в изискванията за заемането на определена длъжност са въпрос на целесъобразност, но това правомощие на работодателят следва да се упражнява добросъвестно и не следва да се генерализира. Това важи особено в случаите, когато се използва за отстраняването на служител, с които работодателят е във влошени отношения, както е в настоящия случай (ищецът е влязъл в конфликт с директора на училището по повод положен от него извънреден труд, бил е многократно наказван), както и когато, за да се изпълняват функциите на възпитател, наличието на музикално образование не е водещо, тъй като специализираното обучение по музика се извършва в учебното заведение, а в общежитието се осъществява само помощна работа при подготовката на учащите, ако те имат нужда от това. Това се установява от съдържанието на вменените с длъжностната характеристика задължения на възпитателя, в частност „старши възпитател”, за изпълнението на които не се изисква музикално образование.
Предвид изложеното по поставените правни въпроси не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Не се установява и хипотезата на т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, според която значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото има този правен въпрос, разглеждането на който ще допринесе за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, или за да се създаде или осъвремени съдебна практика, когато законите са непълни, неясни или противоречиви. Такива твърдения не се съдържат в изложението за допускане на касационно обжалване, а като се посочи, по поставените правни въпроси има създадена задължителна съдебна практика съобразена от съда с обжалваното решение при разрешаване на посочените въпроси.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 254 от 19.06.2013 г. по в. гр. дело № 253/2013 г. на Смолянски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ