4
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 128
С., 03.02. 2015 г.
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 28 януари две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 5110/2014 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Л. Ю. С. чрез пълномощник адв. В. Т. Софийска адвокатска колегия против въззивно решение № 1064 от 30.05.2014г. по в. гр. дело № 1351/2014г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение от 31.01.2014г. по гр. дело № 14626/2012г. на Софийски градски съд, с което Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на Л. Ю. С. сумата 1600 лв. обезщетение за неимуществени вреди на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 З. (редакция преди изм. с ДВ 98/11.12.2012г.), ведно със законна лихва считано от 31.10.2009г. до окончателното изплащане и отхвърлил иска за разликата до пълния претендиран период и размер 36 000лв.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поставя правните въпроси – как следва да се прилага общественият критерии за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди; съставлява ли извършеното в хода на досъдебното производство самопризнание на лицето, основание за приложение на чл. 5, ал. 2 З. и дадените обяснения от обвиняемия по делото, как следва да се съотнасят към справедливото обезщетяване на търпените от същия вреди в периода на воденето на наказателното производство против него и търпяната от него мярка за неотклонение „задържане под стража”; наркотичната зависимост на подсъдимия по наказателното производство и миналите му осъждания извън периода на воденето на процесното наказателно производство, основание ли е за намаляване на определеното по справедливост обезщетение за неимуществени вреди по чл. 2 З.; следва ли съдът да разглежда конкретни обстоятелства водещи до намаляване на отговорността на ответника, които не са въведени от същия като възражение в писмения отговор на исковата молба. Твърди се, че поставените правни въпроси с обжалваното решение са разрешени в противоречие с представена съдебна практика като основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. Поддържа се и т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като поставените правни въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответникът Прокуратура на Република България не е представил писмен отговор на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по разгледан иск по чл. 2, ал. 1, т. 2 З. намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Поставените правни въпроси са включени в предмета на делото и имат отношение към решаващите мотиви на съда за изхода на спора, но с обжалваното решение не са разрешени в противоречие със задължителната съдебна практика на ВКС.
Според П. № 4/23.12.1968г. и ТР № 3/22.04.2005г. на ОСГК на ВКС, при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди. В мотивите към решенията съдилищата трябва да посочат конкретно тези обстоятелства, както и значението им за размера на неимуществените вреди. На обезщетение подлежат неимуществени вреди, които са в пряка причинна връзка с увреждането и техният размер се определя според вида и характера на упражнената процесуална принуда, както и от тежестта на уврежданията.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, съдът не се отклонил от посочената съдебна практика. Принципът за справедливост по чл. 52 ЗЗД е приложен в съответствие с приетото в посочените решения. Съдът е съобразил всички правно – релевантни за спора факти, обсъдил е събраните по делото доказателства и е определил обезщетение само за тези морални вреди, за които е установено, че са в причинна връзка с проведеното спрямо ищеца наказателно производство.
Обезщетението е намалено, не поради несъобразяване на неговия размер с обществения критерий за справедливост, а поради съпричиняване на увреждането от страна на пострадалото лице. Съдът е приложил разпоредбата на чл. 5, ал. 2 З. в съответствие със задължителната съдебна практика на ВКС установена с решение по гр. дело № 372/2010г., четвърто г. о. и решение по гр. дело № 1205/2012г., четвърто г. о., постановени по реда на чл. 290 ГПК, според която обезщетението се намалява, когато настъпилия вредоносен резултат е в причинно-следствена връзка с поведението на пострадалото лице. Такава причинна зависимост е налице, когато пострадалият с действията си по време на наказателното преследване недобросъвестно е създал предпоставки за повдигане и поддържане на незаконно обвинение – направил е недобросъвестно неистински признания в извършване на престъплението; въвел е органите на разследването в заблуждение с цел да се прикрият определени обстоятелства или да се забави, или опорочи разследването на престъплението. В тези случаи дължимото обезщетение следва да бъде намалено на основание чл. 5, ал. 2 З..
Прието е с обжалваното решение, че ищецът се е признал за виновен в първия проведен в досъдебното производство разпит на 29.11.2004г. и едва на 28.05.2005г. е отрекъл съпричастността си към престъплението. Във всички производства по промяна на наложената мярка за неотклонение „задържане под стража”, съдът е обосновал предпоставките за нейното налагане не само със заключението на дактилоскопичната експертиза, но и с оглед признанието на уличеното лице. Тези действия на пострадалия са довели обективно до продължаване на срока, в който лицето е било задържано под стража, като мярка за процесуална принуда, т. е. съдът е извел наличието на причинно – следствена връзка между вредоносния резултат от наказателното преследване с поведението на пострадалия като основание за намаляване на обезщетението.
О. съдебно минало на жалбоподателя не е обсъдено от съда като факт, имащ отношение към хипотезата на чл. 5, ал. 2 З.. Същото се отнася и до установената наркотична зависимост на пострадалия, които съдът е отнесъл към определяне на общо основание размера на понесените от нето морални вреди.
Твърденията на жалбоподателя съдържащи се в процесуално -правния въпрос са опровергани от представения писмен отговор на ответника по исковата молба, с който ответникът е оспорил иска по основание и размер; навел е довод за липса на причинна връзка между твърдените от ищеца здравословни проблеми и проведеното срещу него наказателно преследване, позовал се е на обремененото съдебното минало на ищеца с оглед определяне размера на обезщетението, както и на поведението му като уличено лице с оглед направено признание в извършване на престъплението, от което впоследствие се е отрекъл, с искане за прилагане на чл. 5, ал. 2 З., възразил е срещу размера на поисканото обезщетение като прекомерен, с оглед приложението на чл. 52 ЗЗД, т. е. разгледаните от съда факти и обстоятелства относими към определяне размера на обезщетението и неговото намаляване са били въведени в предмета на спора с отговора на ответника по чл. 131 ГПК.
Предвид изложеното по поставените правни въпроси не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1- 3 ГПК.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1064 от 30.05.2014г. по в. гр. дело № 1351/2014г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ