1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1264
С., 17.12. 2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети октомври, през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 5134 по описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от С. П. Е. от [населено място], приподписана от пълномощника й адв. Р. П. от АК-Шумен, против въззивно решение № І-48 от 14.05.2013 г., постановено по в.гр.д. № 2380/2012 г. на Бургаския окръжен съд, ГО, І въззивен състав, с което е отменено изцяло решение № 111 от 13.07.2012 г. на Несебърския районен съд, постановено по гр.д. № 1415/2011 г., и са предоставени упражняването на родителските права по отношение на ненавършилото пълнолетие дете П. Г. О., ЕГН [ЕГН], на бащата Г. П. О. от [населено място], определено е местоживеенето на детето в [населено място], определен е режим на лични контакти на майката С. П. Е. с детето П. Г. О., както и майката е осъдена да заплаща месечна издръжка за детето в размер на 60 лв., считано от 01.01.2012 г., ведно със законните последици.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателката поддържа, че с въззивното решение са разрешени правни въпроси от значение за изхода на спора, решени в противоречие с практиката на ВКС и решавани противоречиво от съдилищата, а именно – за правното значение на ограничаването от страна на единия родител на контактите на детето с другия родител при определяне мерките за упражняване на родителските права във връзка с преценката за това кой от двамата родители е с по-добри възпитателски качества; съобразен ли е интересът на детето при предоставяне упражняването на родителските права на бащата в контекста на изследване на цялата съвкупност от обстоятелства, без да отдава преобладаващо значение на някои от тях – приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. Позовава се и представя съдебна практика, за която твърди, че не е съобразена от въззивния съд в обжалваното решение – Постановление № 1/ 12.11.1974 г. на Пленума на ВС и решение по гр. дело № 1318/1991 г. на ВС, ІІ г.о., решение по гр.д. № 3002/1981 г., ІІ г.о., постановени по стария процесуален ред.
Ответникът по касационната жалба Г. П. О. от [населено място], в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК изразява становище за нейната неоснователност, както и за липсата на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – неоценяем иск по чл. 127, ал. 2 СК, поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
В обжалваното решение съдът е приел, че са налице предпоставките за предоставяне на упражняването на родителските права по отношение на роденото от фактическото съжителство на страните дете П., седемгодишна, на бащата Г. О., което ще бъде в негов интерес, както и да се постанови детето да живее при него на посочения в решението адрес. За да достигне до този извод, съдът е отчел, че бащата разполага със собствено жилище, постоянен доход, даващ възможност да задоволява материалните нужди на детето и е подпомаган в грижите за отглеждането му и от своите майка и сестра като именно той е родителят, който осигурява на детето емоционален комфорт и спокойствие и при него то се чувства сигурно и спокойно. Освен това е отчел и факта, че детето е ученичка в първи клас и живее в утвърдена социална среда – съученици, учители и всяка промяна с оглед крехката му психика ще представлява допълнително психоемоционално сътресение за нея/заключението на съдебно-психологическата експертиза/. От друга страна, съдът е отчел и поведението на майката, която не е показала заинтересованост, загриженост за детето си, истинска емоционална привързаност към него, довели до отчуждаването на детето от нея, както и начина на живот на майката, като в тази насока е приел, че същият не води до осигуряване на нормален живот за детето, свързан с грижите по неговото възпитание отглеждане.
Поставените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК правни въпроси от материално и процесуално естество, с обжалваното решение не са разрешени в противоречие със съдебната практика на Върховния касационен съд, установена с Постановление № 1/12.11.1974 г. на Пленума на ВС, както и с представената от жалбоподателката съдебна практика. В случая в съответствие с тази задължителна съдебна практика въззивният съд е приел, че интересът на децата се преценява с оглед на следните обстоятелства: родителски качества; полагане грижи и умения за възпитание; подпомагане подготовката за придобиване на знания; трудови навици; морални качества на родителя; социално обкръжение и битови условия; възраст и пол на децата; привързаност между деца и родители и именно съобразно тези критерии е приел, че бащата се явява родителят с по-добри възпитателски качества и на него следва да бъде възложено упражняването на родителските права по отношение на ненавършилото пълнолетие дете, независимо, че то е момиче на ниска възраст. Доводите за неправилна преценка интереса на детето с оглед на тези обстоятелства са относими към правилността на въззивното решение, по която касационната инстанция се произнася само ако жалбата бъде допусната за разглеждане по същество. Преценката за достъп до касационно обжалване се основава на съответствието с критериите по чл. 280, ал. 1 ГПК, а не с обсъждане на конкретните основания за порочност на обжалваното въззивно решение. В тази връзка поставеният от жалбоподателката правен въпрос за правното значение на ограничаването от страна на единия родител на контактите на детето с другия родител при определяне мерките за упражняване на родителските права във връзка с преценката за това, кой от двамата родители е с по-добри възпитателски качества, в случая не е обусловил изхода на делото, тъй като той е разгледан от въззивния съд в контекста на обстойната преценка на родителските качества на страните и кой от родителите е по-пригоден да упражнява родителските права по отношение на малолетното дете като е приел, че в случая това е бащата, при който детето се чувства емоционално стабилно, материално обезпечено, сигурно и спокойно. В този смисъл е приел, че майката не притежава необходимия родителски капацитет, както от обективна страна – безспорно доказани необходимите средства за издръжката и отглеждането на детето, както и от субективна страна – проява на характерните за майка чувства, изразяващи се в обич и грижа за детето, внимание, такт и себеотдаденост. Що се отнася до поставения правен въпрос в изложението от процесуално естество, същият е по съществото на спора, а проверката за законосъобразност на обжалваното решение, включително и преценката на поставения от касаторката въпрос, свързан с обсъждане на събраните по делото доказателства и доводите на страните, съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, не може да се извърши в рамките по селекция на касационните жалби. Твърдения, които касаят неправилност на решението, изразяващи се в необосноваността му, поради опорочени фактически констатации, въз основа на които е приложен материалния закон, представляват касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, а не могат да аргументират приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № І-48 от 14.05.2013 г., постановено по в.гр.д. № 2380/2012 г. на Бургаския окръжен съд, ГО, І въззивен състав, по касационната жалба с вх. № 10233/24.06.2013 г. на С. П. Е. от [населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: