4
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 623
С., 10.10. 2013 г.
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на седми октомври две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
ч. гр. д. № 6107/2013 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, образувано по частна касационна жалба вх. № 12730 от 08.08.2013 г. на С. П. Ч. и Т. В. Т. против въззивно определение № 1857 от 10.07.2013 г. по ч. гр. дело № 1366/2013 г. на Бургаски окръжен съд, с което е потвърдено определение от 19.06.2013 г. по гр. дело № 286/2013 г. на Поморийски районен съд за прекратяване на производството по делото по иска на С. П. Ч. и Т. В. Т. против Д. П. Н., Р. П. М. и Ц. В. Т. поради неостранява нередовността на исковата молба на основание чл. 129, ал. 3 ГПК.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателите поставят процесуалноправния въпрос – дали разпоредбата на чл. 145, ал. 2 ГПК включва задължение на съда да изиска, респ. на ищеца по чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК да посочи правната квалификация на правопораждащите факти и какво се съдържа в изискването за индивидуализиране на спорния въпрос с твърдение, че по поставеният правен въпрос липсва съдебна практика, поради което се поддържа приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК като основание за допускане на касационно обжалване. Жалбоподателите представят определение по ч. гр. дело № 182/2011 г. на ВКС, с което е даден отговор на правен въпрос идентичен с поставения.
Ответниците Д. П. Н., Р. П. М. и Ц. В. Т. не са представили писмен отговор на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че определението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно определение преграждащо по-нататъшното развитие на делото намира, че частната касационна жалба е допустима на основание чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, подадена е в срок и е редовна.
Прието е с обжалваното определение, че исковата молба на жалбоподателите е била оставена двукратно без движение – с разпореждане от 30.05.2013 г. и от 10.06.2013 г. и указание до ищците да изложат обстоятелствата, на които се основава претенцията им; да индивидуализират имотите, границата между които искат да бъде определена; да представят актуална скица на имотите, данъчна оценка и доказателства за платена държавна такса. От тези указания, до постановяване на обжалваното определение, ищците са представили само данъчна оценка на имота, а с уточняващата молба са посочили, че имотите, границите между които искат да бъдат определени са описани актуално в сочена от тях скица, като така описаните граници не съответствали на границите по приложени документи са собственост. Това уточнение е прието като недостатъчно за отстраняване нередовността на исковата молба, което е дало основание на съда да приложи разпоредбата на чл. 129, ал. 3 ГПК и върне исковата молба като нередовна.
Поставеният процесуалноправен въпрос с обжалваното решение не е разрешен в противоречие с установената съдебна практика на ВКС по приложението на чл. 129, ал. 3 ГПК, според която предявяването на иска е процесуално действие на страната, с което се поставя началото на исковия процес, с него се определя спорния предмет и чрез него надлежните страни по делото; сочи се вида на търсената от ищеца защита като едновременно с това се предопределя и защитата, която може да иска и до получи ответникът; определя се предмета на решението като отговор на иска. Правото на иск следва да бъде надлежно упражнено. Законът поставя изискване за редовност на исковата молба. Разпоредбата на чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК задължава ищецът да посочи предмета на делото – спорното материално право чрез основанието и петитума на иска. Без уточнен предмет на делото, исковият процес не може да се развие и исковата молба подлежи на връщане. Затова индивидуализирането на спорния предмет, чрез посочване на основанието – фактите, от които произтича претендираното с исковата молба спорна материално право и петитума съдържащо вида на търсената защита е съществена част от изискването за редовност на исковата молба. Ищецът не е длъжен да посочи правното естество на претендираното или отричано право. Правната квалификация на спорното право е задължение на съда. В този смисъл са решенията на ВКС постановени по реда на чл. 290 ГПК по гр. дело № 882/2010 г., четвърто г. о.; гр. дело № 738/2009г., четвърто г. о.; гр. дело № 92/2009 г., четвърто г. о.; гр. дело № 658/2011 г., трето г. о.; гр. дело № 1269/2009г., четвърто г. о.
Представеното от жалбоподателите определение по ч. гр. дело № 182/2011 г. на ВКС, второ г. о., не влиза в противоречие с посочената задължителната съдебна практика по поставения правен въпрос, на който е дадено разрешение съобразно конкретните обстоятелства по делото.
Наличието на обвързваща практика на ВКС по чл. 291 ГПК и при яснота на закона, поставящ изискване за редовност на исковата молба, чрез изложение на обстоятелствата, на които се основава иска (основанието на иска) и посочване в какво се състои искането (петитума), предпоставките на приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК като основание за допускане на касационно обжалване се изключват.
За да се произнесе в рамките на заявеното от страната искане, което съдът сам следва да квалифицира, с обжалваното определение е констатирана неяснота и непълнота в основанието и петитума на заявената претенция, които следва да очертаят точно и ясно предмета на спора. Цитирането на документи за собственост с твърдение за наличие на „противоречия в границите на процесните имоти” и тези по скица на сградата на Служба по геодезия, картография и кадастър [населено място], с искане да за определяне на граници между имотите по посочените документи, без те да са посочени и индивидуализирани, включително и в уточняващата молба от 06.06.2013 г., правилно е преценено от съда като нередовност на исковата молба, изразена в неяснота на спорното материално право, чиято защита се претендира. Както се посочи по-горе, без уточнен предмет на делото, исковият процес не може да се развие и исковата молба подлежи на връщане като нередовна.
Преди да приложи разпоредбата на чл. 129, ал. 3 ГПК и да прекрати производството по делото, поради нередовност на исковата молба, съдът е оставил иска без движение, дал е конкретни указания в две последователни разпореждания, които жалбоподателите не са изпълнили, което сочи, че законът е приложен точно.
Даденото разрешение на поставения правен въпрос с обжалваното определение не влиза в противоречие с установената съдебна практика по приложението на чл. 129, ал. 3 ГПК, вр. чл. 127, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, което изключва предпоставките на приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК като основание за допускане на касационно обжалване.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 1857 от 10.07.2013 г. по ч. гр. дело № 1366/2013 г на Бургаски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ