3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 572
С. , 21.05. 2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори април, две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
изслуша докладваното от съдията Богданова гр. дело № 1158/2015 г.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Б. М. от [населено място], подадена от адвокат С. Банкова, срещу въззивно решение № 292 от 19.11.2014 г. по гр. дело № 443/2014 г. на Габровския окръжен съд, с което като е потвърдено решение № 225 от 24.09.2014 г. по гр.д. № 686/2014 г. на Севлиевски районен съд, е отхвърлен предявеният от жалбоподателя срещу П. [фирма], [населено място] иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ за отмяна на уволнението извършено със заповед № 1 от 21.06.2012 г., като незаконно.
В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК като основание за допускане на касационното обжалване се сочи разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Поддържа се, че с обжалваното решение е разрешен правен въпрос, касаещ приложението на разпоредбата на чл.195, ал.3 КТ, регламентираща начина на връчване на заповедта за дисциплинарно уволнение на работника или служителя. Жалбоподателят счита, че този въпрос е разрешен в противоречие с цитираната и приложена практика на ВКС.
В писмения отговор на касационната жалба ответната страна – П. [фирма], [населено място], чрез пълномощника си адвокат Д. Ц. изразява становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски за касационното производство.
Върховният касационен съд, ІІІ г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е допустима.
Касационно обжалване не следва да се допусне, поради следното:
С обжалваното решение Габровският окръжен съд е потвърдил първоинстанционното решение, с което предявеният от В. Б. М. срещу П. [фирма], [населено място] иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ е бил отхвърлен, по съображения, че е погасен по давност. Приел е, че дисциплинарното наказание “уволнение” е наложено от деня на връчване на заповедта при отказ на ищеца да я получи и това е станало на 21.06.2012 г., и предявеният близо две години след това иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ е погасен по давност, тъй като двумесечният срок по чл.357, ал.1, т.2 КТ е изтекъл.
Правният въпрос, по който жалбоподателя твърди, че съдът се е произнесъл в обжалваното решение в противоречие със задължителната съдебна практика, е за приложението на разпоредбата на чл.195, ал.3 КТ, регламентираща начина на връчване на заповедта за дисциплинарно уволнение на работника или служителя.
По този въпрос не е налице основанието на чл.280, ал.1, т.1 КТ за допускане на касационно обжалване. Той е обуславящ за изхода на делото, но същият не е разрешен в противоречие със задължителната съдебна практика. В решение № 283 от 6.04.2010 г. по гр.д. № 507/2009 г. на ВКС, ІІІ г.о. е прието , че съгласно чл. 195 от КТ – дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, която следва да се връчи на работника или служителя. В закона изрично е посочено, че при невъзможност заповедта да бъде връчена на работника или служителя, работодателят му я изпраща с препоръчано писмо с обратна разписка и в този случай наказанието се смята за наложено от деня на нейното получаване. Редовно е и всяко друго връчване, което е допустимо съобразно общите правила, уредени в чл. 46 и чл. 47, във вр. с чл. 41, ал. 3 ГПК /отм., но действащ към 2006 г./- сега чл. 42 и чл. 44 от ГПК, както и съобразно специалния закон – чл. 36 от Закона за пощенските услуги. Същото разрешение е дадено и в решение № 39 от 27.02.2012 г. по гр.д. № 410/2011 г. на ВКС, ІІІ г.о. В него е посочено, че изброяването в разпоредбата на чл.195, ал.2 КТ не е изчерпателно и няма пречка заповедта да се връчи и по друг начин, като за давностния срок от значение е да се установи факта на узнаване. В случая по делото е установено, че заповедта за дисциплинарното уволнение е връчена на ищеца на 21.06.2012 г. при отказ, и спрямо този момент подадената на 17.06.2014 г. искова молба е извън двумесечният срок по чл.357, ал.1, т.2 КТ. Даденото от въззивния съд разрешение не е в противоречие с приетото в задължителната практика на Върховния касационен съд, поради което не е налице основание за допускане на обжалваното решение до касационен контрол.
При този изход на делото жалбоподателят следва да заплати на ответната страна направените разноски за касационното производство, които видно от представения договор за правна защита и съдействие са в размер на 500 лв.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 292 от 19.11.2014 г. по гр. дело № 443/2014 г. на Габровския окръжен съд.
Осъжда В. Б. М. от [населено място], [улица] да заплати на П. [фирма], [населено място], [улица] направените разноски за касационното производство в размер на сумата 500 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: