5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 931
С., 19.10. 2015 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети септември, през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 3287 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпили са касационни жалби от Прокуратурата на РБ чрез прокурор в Софийска апелативна прокуратура и от Надежда И. Д.-Д. от [населено място], чрез пълномощника си адв. И. М. от АК-С., против въззивно решение № 281 от 17.02.2015 г., постановено по в.гр.д. № 4171/2014 г. на Софийски апелативен съд, ГО, 8 с-в.
Жалбоподателят Прокуратура на РБ, чрез прокурор Б. С. при Софийска апелативна прокуратура, обжалва въззивното решение в частта му, с която Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на Надежда И. Д. – Д., сумата от 2 500 лв., представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 З., ведно със законната лихва, считано от 23.10.2013 г. до окончателното й изплащане. Твърди неправилност на въззивното решение в обжалваната му част, поради нарушение на материалния и процесуалния закони и необоснованост и иска неговата отмяна. Релевира като основания за допускането му до касационен контрол чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК по правния въпрос относно точното прилагане на принципа за справедливо обезщетяване по чл. 52 ЗЗД на причинените на ищцата неимуществени вреди в резултат на незаконно обвинение, както и относно задължението на съда при определяне обезщетението за неимуществени вреди да извърши преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства, наличие на причинна връзка между незаконосъобразното обвинение и причинените вреди и излагане на съответните мотиви и сочи като противоречива съдебна практика две решения, постановени от ВКС в производство по чл. 290 ГПК, едно влязло в сила въззивно решение, както и ППВС № 4/23.12.1968 г., т. ІІ, ТР № 3/22.04.2005 г. по гр.д. І 3/2004 г. на ОСГК на ВКС, т. 3 и т. 11 и ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС, т. 19.
Жалбоподателката Надежда И. Д.-Д. от [населено място] обжалва въззивното решение в частта му, с която е отхвърлен предявеният иск срещу Прокуратурата на Република България за сумата над 2 500 лв. до 5 000 лв., представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 З.. Релевира касационни отменителни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторката Д. твърди, че постановеното решение в обжалваната му от нея част, въззивният съд се е произнесъл по правни въпроси, обусловили изхода на делото, решени в противоречие с практиката на ВКС и решавани противоречиво от съдилищата – основания за допускане до касация по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. Поставените правни въпроси са същите, съдържащи се в изложението на Прокуратурата на РБ и се сочи същата съдебна практика.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
К. жалби са допустими и редовни като подадени срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, с цена над 5 000 лв. и в срока по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че срещу ищцата е било повдигнато обвинение на 03.07.2007 г. и тя е била привлечена като обвиняема за престъпление по чл. 316, пр. 1, вр. с чл. 308, ал. 1 НК, по което е била оправдана с решение от 03.11.2008 г. по НАХД № 9275/2008 г. на СРС, в производство по чл. 78а НК, влязло в сила на 19.11.2008 г., т.е. наказателното производство срещу нея е продължило една година и четири месеца. Приел е, че в хода на съдебното производство ищцата е била бременна и е родила на 04.12.2008 г. , като воденото наказателното производство срещу нея не е дало отражение върху бременността и плода, нито до сериозни здравословни проблеми, изхождайки от заключението на изслушаната съдебно медицинска експертиза, освен установените притеснение, страх от осъждане, усещането, че към нея се отнасят като към престъпник, както е отчел и факта, че в същия период срещу ищцата е било повдигнато и друго обвинение, приключило с влязла в сила оправдателна присъда през 2012 г. В заключение, съдът е приел, че в случая са налице елементите на фактическия състав на чл. 2, ал. 1, т. 3 З. и като е съобразил продължителността на воденото наказателно производство, което е приключило в кратки срокове – за около година и четири месеца, както и претърпените от ищцата болки и страдания в резултат на незаконното обвинение е приел, че справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди е в размер на сумата от 2 500 лв. по отношение на Прокуратурата на РБ.
За да е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК следва правният въпрос/материалноправен и/или процесуалноправен/, по който се е произнесъл въззивният съд в обжалваното решение да е обусловил изхода на спора и да е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, когато тази практика е задължителна, съгласно приетото в т. 2 на ТР № 1/2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
Основанието за касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК е налице, когато даден правен въпрос, от който зависи изхода на спора, се решава противоречиво от съдилищата. Основанието по този законов текст не е противоречието между съдебни актове по идентични казуси, а противоречие в практиката на съдилищата, произнесли се с необжалваеми съдебни актове по правен въпрос, от който зависи изхода на спора и който е бил предмет на разглеждане по това дело.
Както се изложи по-горе, в изложенията за допускане на касационно обжалване на касаторите е формулиран материалноправният въпрос за приложението на чл. 52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди в производството по иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 З.. Този въпрос е от значение за изхода на делото по конкретния правен спор, но в случая той не е решен от въззивния съд в противоречие със съдебната практика, на която касаторите се позовават в изложенията, а в съответствие със задължителната съдебна практика. Съгласно нея разрешаването на въпроса за размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди като пряка и непосредствена последица от незаконно обвинение, безспорно е свързан с критерия за справедливост, дефинитивно определен в нормата на чл. 52 ЗЗД. Спрямо този критерий настъпилата вреда се съизмерява съобразно установените по делото обстоятелства, които за всеки конкретен случай са различни, затова и решаването му се влияе от конкретните доказателства. Доколкото в случая съдът е разгледал всички допустими и относими към спора доказателства, свързани с реално претърпените морални вреди от пострадалата – отрицателни изживявания за ищцата във връзка с образуваното срещу нея наказателно производство за документно престъпление по чл. 316 НК, краткия период на наказателното производство – около година и четири месеца, приключило с оправдателна присъда, в резултат на което тя изживяла притеснения, още повече, че е била бременна и й е било нужно спокойствие, накърнено е било доброто й име в обществото, което е създало за нея неблагоприятни последици в професионален план като адвокат, както и в личен план, обжалваното решение не е постановено в противоречие с представената съдебна практика, тъй като подхода при определяне размера на обезвредата е един и същ. В тази връзка въззивният съд е присъдил обезщетение в размер на 2 500 лв. само за онези морални вреди, които са в причинна връзка с незаконното обвинение за извършеното престъпление, приключило с влязла в сила оправдателна присъда. По този начин паричното обезщетение е определено в съответствие с принципа за справедливост, чрез който се постига еквивалентно възмездяване на увреденото лице за претърпените от него морални вреди в резултат на незаконното обвинение. Вложеният в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД обществен критерий за справедливост не е абстрактно понятие, а справедливото обезщетяване, каквото изисква тази норма на закона на всички неимуществени вреди, означава съдът да определи точен паричен еквивалент на болките и страданията с оглед конкретната фактическа обстановка за всеки отделен случай. В случая въззивният съд е извършил такава преценка, ръководейки се и от задължителната съдебна практика, установена с разрешенията, дадени в т. 11 от Тълкувателно решение № 3/2005 по тълк.д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС, а обосноваността на изводите му относно присъдения размер за неимуществените вреди, не е основание за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като необосноваността е основание за касиране, поради неправилност на решението по чл. 281, т. 3 ГПК, която проверка не може да се извърши в рамките на производството по селекция на касационните жалби по чл. 280, ал. 1 ГПК. В допълнение към изложеното следва да се подчертае, че поради различието във фактите и обстоятелствата по всяко едно от делата, определените по тях размери на обезщетения за причинени неимуществени вреди не могат да бъдат критерий за определяне на обезщетението за причинени неимуществени вреди на пострадалата по настоящото дело. Същото се отнася и до поставения правен въпрос от процесуално естество относно доказване на причинно-следствената връзка между незаконното обвинение и причинените морални вреди и излагане на съответните мотиви, тъй като той касае неправилност на решението, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. В конкретния случай по поставените правни въпроси от касаторите въззивният съд в обжалваното решение се е ръководил от задължителната съдебна практика по приложението на чл. 2, ал. 1, т. 3 З., установена с разрешенията, дадени в т. 11 от Тълкувателно решение № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС, поради което въззивното решение не следва да се допусне до касационен контрол на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 281 от 17.02.2015 г., постановено по в.гр.д. № 4171/2014 г. на Софийски апелативен съд, ГО, 8 с-в, по касационна жалба вх. № 4823 от 09.04.2015 г. на Надежда И. Д. – Д. от [населено място] и касационна жалба вх. № 2751 от 27.02.2015 г. на Прокуратурата на РБ, чрез прокурор при Софийска апелативна прокуратура.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: