5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 738
С., 24.06. 2015 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети май, през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 1747 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. В. Н. от [населено място], чрез особения си представител адв. Д. Ц. от АК-Велико Т. против въззивно решение № 270 от 21.07.2014 г. по в.гр. дело № 604/2014 г. на Великотърновския окръжен съд, с което като е потвърдено решение № 212 от 14.05.2014 г. по гр. дело № 27/2014 г. на Горнооряховския районен съд, са отхвърлени предявените искове за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ, предявени от касаторката срещу Начално училище „Н. К.” [населено място]. Релевират се касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателката поставя правни въпроси от материално и процесуално естество, обусловили изхода на делото, както следва: опорочен ли е подборът по чл. 329 КТ, след като в комисията, която го осъществява, участва председателят на синдикалната организация в предприятието, който едновременно с това участва и при вземане на решение относно даване на съгласие/несъгласие за прекратяване на трудовото правоотношение на участващите в подбора работници/служители; какво е значението на ЕР на ТЕЛК, след като Инспекцията по труда в своето предварително съгласие/несъгласие дори не го е обсъдила, въпреки че в конкретния случай ТЕЛК изрично констатира, че „всяка промяна в условията на труд за ищцата биха довели до влошаване на състоянието й с непредвидими последици”; законосъобразен ли е подборът, при който комисията е предварително с нагласата, че следва да бъде прекратено трудовото правоотношение на точно определен работник, както и подлежи ли на съдебна преценка извършеният от работодателя подбор, относно това дали поставените от комисията оценки на участващите в подбира работници действително отговарят на притежаваните от работниците квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа, за които твърди, че са решени от въззивния съд в противоречие със задължителната съдебна практика и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Представя съдебна практика – решение № 69 от 26.09.2010 г. по гр.д. № 4130/2008 г. на ВКС, ІV г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК.
Ответникът по касационната жалба Начално училище „Н. К.” [населено място], не изразява становище по нея в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като взе предвид, че решението е въззивно, с което са отхвърлени искове за защита срещу незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ, намира че касационната жалба е допустима, подадена е в срока по чл. 283 ГПК и е редовна.
С обжалваното решение, с което предявените искове за защита срещу незаконно уволнение са отхвърлени като неоснователни, въззивният съд е приел, че в случая е налице реално съкращаване на щата като за длъжността „чистач/хигиенист”, която за ? щатна бройка е заемана от ищцата, като съгласно старото щатно разписание на длъжностите в ответното училище от 15.09.2012 г. е предвидена 1,5 щатна бройка за тази длъжност, а съгласно новото щатно разписание от 01.08.2013 г. тази ? щатна бройка от посочената длъжност е премахната. Съдът е приел също така, че извършеният подбор между двете хигиенистки с протокол на назначената комисия от 30.07.2013 г. е законосъобразен, тъй като е осъществен съобразно критериите, визирани в нормата на чл. 329 КТ – по-добра квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа, като ищцата е получила 62 точки, въпреки, че крайната й оценка е следвало да бъде 64 точки, но тъй като другата служителка е получила 88 точки, тази грешка не се е отразила на правилността на подбора. Съдът е приел, че в случая са спазени разпоредбите на чл. 333, ал. 1, т. 3, ал. 2 и ал. 4 КТ относно предварителната закрила при прекратяване на трудовото правоотношение.
В тази връзка по поставения материалноправен въпрос, обусловил изхода на делото – подлежи ли на съдебна преценка извършеният от работодателя подбор на основание чл. 329 КТ, съобразно законовите критерии по чл. 329 КТ на действително притежаваните от работниците и служителите квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа, в случая въззивният съд е извършил съдебен контрол за законосъобразното упражняване на подбора, респ. законосъобразното приложение на критериите установени с разпоредбата на чл. 329, ал. 1 КТ, с което не се е отклонил от задължителната съдебна практика, установена по чл. 292 ГПК с Тълкувателно решение № 3 от 16.01.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. ОСГК на ВКС, според която при прекратяване на трудовото правоотношение поради съкращаване в щата или намаляване обема на работа, подборът става част от правото на уволнение, затова при спор за законосъобразност на уволнението, съдът упражнява съдебен контрол за точното прилагане на закона, който не се изчерпва само с констатиране формалното прилагане на критериите по чл. 329 КТ, а обхваща проверка на приетите от работодателя и оспорени от работника или служителя оценки по същите критерии. В този смисъл във въззивното решение е прието, че в подбора са участвали всички заемащи длъжността, от която е съкратена ищцата, извършен е при ясно определени критерии съответстващи на законовите, като ищцата е получила значително по-ниска оценка от другата служителка, заемаща същата длъжност, поради което трудовото й правоотношение е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ. Тези изводи на въззивния съд се явяват в съответствие със задължителната съдебна практика, установена с цитираното ТР № 3/2012 г., с което е уеднаквена противоречивата съдебна практика по приложението на чл. 329 КТ.
По въпроса – опорочен ли е подборът по чл. 329 КТ, след като в комисията, която го осъществява участва председателят на синдикалната организация в предприятието, който едновременно с това участва и при вземане на решение относно даване на съгласие/несъгласие за прекратяване на трудовото правоотношение на участващите в подбора работници/служители, приетото от въззивният съд, че с участието на такова лице в комисията по подбора той не е опорочен, не е в противоречие с приетото в решение № 69/10 г. на ВКС, тъй като това лице не е участник в подбора в конкуренция с ищцата, за да е налице конфликт на интереси, така както е прието в цитираното решение на ВКС. По правния въпрос относно значението на ЕР на ТЕЛК, след като Инспекцията по труда в своето предварително съгласие/несъгласие дори не го е обсъдила, въпреки че в конкретния случай ТЕЛК изрично констатира, че „всяка промяна в условията на труд за ищцата биха довели до влошаване на състоянието й с непредвидими последици”, приетото във въззивното решение е в съответствие със задължителната съдебна практика, съгласно която в изброените в чл. 333 КТ случаи на предварителна закрила, уволнението е поставено в зависимост от получаване на предварително разрешение от определен държавен или синдикален орган. В случаите на чл. 333, ал. 1 КТ органът който дава разрешението е съответната областна инспекция по труда. Процедурата включва писмено искане от страна на работодателя индивидуално за всеки работник или служител с посочване на основанието, на което предстои да бъде уволнен, което в случаите на чл. 333, ал. 2 КТ е предхождано от мнение на ТЕЛК, като разрешението за уволнение на инспекцията по труда, съобразено или не с това мнение, не подлежи на съдебен контрол – решение № 83 от 11.04.2011 г. по гр.д. № 1784/2009 г. на ВКС, ІV г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК. В конкретния случай работодателят е спазил процедурата по чл. 333, ал. 2, вр. с ал. 1, т. 3 КТ, а обстоятелството, че инспекцията по труда не се е съобразила с експертното решение на ТЕЛК и е дала разрешение за уволнението, не подлежи на съдебен контрол. Поставеният въпрос – законосъобразен ли е подборът, при който комисията е предварително с нагласата, че следва да бъде прекратено трудовото правоотношение на точно определен работник, не се явява обуславящ за изхода на делото като общо основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като се отнася до обосноваността на обжалваното решение, поради по него не е налице основанието за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като твърдения, които касаят неправилност на решението, изразяващи се в необосноваността му, поради опорочени фактически констатации, въз основа на които е приложен материалния закон, представляват касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, а не могат да аргументират приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК.
По изложените съображения, настоящата инстанция намира, че по поставените правни въпроси не са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 270 от 21.07.2014 г. по в.гр. дело № 604/2014 г. на Великотърновския окръжен съд, по касационна жалба вх. № 10446 от 06.11.2014 г. на С. В. Н. от [населено място].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :