1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1481
С., 20.12. 2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на петнадесети декември, през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 818 по описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от В. Г. Р. от [населено място], приподписана от пълномощника й адв. М. Т. от АК-Б., против въззивно решение № 483 от 23.12.2011 г., постановено по в.гр.д. № 714 по описа за 2011 г. на Благоевградския окръжен съд, в частта му, с която е потвърдено решение № 1368 от 01.03.2011 г., постановено по гр.д. № 1203/2009 г. на Разложкия районен съд, с която са отхвърлени предявените искове от В. Г. Р. срещу С. И. М. от [населено място], искове с правно основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД, за прогласяване нищожността на сключения между В. Г. Р. и С. И. М. предварителен договор за продажба от 13.03.2008 г. на недвижими имоти, а именно – 1/10 ид. част от нива в м. „Логовете”, с площ 6, 314 дка, девета категория, парцел 3, масив 269, имот № 26900 по картата на землището на [населено място], при граници и съседи: имот № 296004-полски път, имот № 000539-местен път, имот № 269007 на насл. на Д. Н. Г., имот № 000547-територии за нуждите на горското стопанство и 1/10 ид. част от ливада в м. „Логовете”, с площ от 1,804 дка, девета категория, парцел 6, масив 269, представляващ имот № 269006 по картата на землището на [населено място], при съседи: имот № 269004-полски път, имот № 269005-община ползвател, имот № 000539-местен път, поради липса на предмет и съгласие. В. решение в частта му, с която е обезсилено първоинстанционното решение, с което е отхвърлен предявеният от В. Г. Р. и С. И. М. иск за разваляне на двустранния предварителен договор, сключен между тях на 13.03.2008 г. относно същите земеделски имоти, поради обективна невъзможност за изпълнение и този иск е оставен без разглеждане като процесуално недопустим и е прекратено производството по делото по него, като необжалвано е влязло в сила на основание чл. 296, т. 2 ГПК. К. поддържа, че въззивното решение в обжалваната му част е неправилно, поради нарушение на материалния и процесуалния закон, поради което моли да бъде отменено и постановено друго, с което искът по чл. 26, ал. 2 ЗЗД да бъде уважен със законните последици. В изложение на основанията за допустимост по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторката не сочи като основание за допускане на касационното обжалване която и да е от хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, но извежда следните правни въпроси, за които твърди, че неправилно са решени от въззивния съд, а именно: налице ли е правно възможен предмет на предварителния договор с оглед издадения констативен нотариален акт за собственост № 89/1999 г. на процесните земеделски имоти; налице ли е фактическа невъзможност на предмета на предварителния договор, касаещ процесния имот от 6,314 дка, предвид факта, че в кадастралната карта такъв имот не съществува, а в КВС към 1998-1999 г. същият не е идентичен с имота по решение № 2Д от 20.11.1998 г. на ПК-Б., въз основа на което е издаден н.а. № 89/1999 г.; нищожно ли е решение № 2Д от 20.11.1998 г. на ПК-Б. като постановено само от председател и секретар и може ли да се приеме, че е налице собственост след като няма издадено окончателно решение след постановеното решение по адм.д. № 679/2001 г. на Районен съд – Разлог за процесните имоти; налице ли е действително съгласие между продавача и купувача по предварителния договор, предвид факта, че същият поражда права само за купувача и задължения за продавача. Така както са формулирани правните въпроси от касаторката същите касаят правилността на постановеното въззивно решение в обжалваната му част, а не представляват правни въпроси, обусловили изхода на спора като общо основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, по които се е произнесъл възивният съд в противоречие с практиката на ВКС, решавани противоречиво от съдилищата или да са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Не са представени и влезли в сила съдебни решения, които да обосноват искането за допускане на касационно обжалване по тях.
Ответницата по касационната жалба С. И. М. от [населено място], чрез пълномощника си адв. Е. Я. от АК-Б. в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК изразява становище за нейната неоснователност, както и за липсата на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е допустима и редовна като подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд по оценяем иск с правно основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД, с цена над 5 000 лв. и е депозирана в срока по чл. 283 ГПК.
В. съд е отхвърлил предявените искове с правно основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД за прогласяване нищожността на предварителния договор за продажба на процесните земеделски имоти, сключен между страните, поради липса на предмет и съгласие, като е приел, че те са неоснователни и недоказани. Приел, е че процесния предварителен договор от 13.03.2008 г. за продажба на процесните недвижими имоти е действителен, тъй като същият е с възможен предмет, който е индивидуализиран и по площ и по граници. Невъзможен предмет на договора е налице, когато има начална невъзможност за изпълнение, т.е. когато предмет на договора е обект, който е изключен от гражданския оборот и който в нито един момент не би могъл да бъде предмет на прехвърлителна сделка като този порок не може да бъде саниран. В конкретния случай вещта, предмет на предварителния договор за продажба съставлява годен обект на правото на собственост и съответно може да бъде предмет на сделки с вещно транслативен ефект. Приел е също така, че договорът не е нищожен поради липса на съгласие, тъй като страните по него са изразили правно валидна воля за сключването му – страните по договора са дееспособни лица, които при сключването му са могли да разбират и ръководят действията си.
На касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е основополагащ за изхода на спора и който е решен в противоречие с практиката на ВКС – т. 1, решаван е противоречиво от съдилищата – т. 2, или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – т. 3.
Н. на което и да е от гореизброените основания за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, неконкретизирането от страна на касаторите на правен въпрос, по който се е произнесъл въззивния съд и който да е от значение за изхода на спора, не дава възможност на настоящата инстанция да извърши преценката за наличие на законово определените предпоставки за допускане до касационно обжалване. Разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК изисква да се посочи правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело, който е обусловил правната воля на съда, обективирана в обжалваното решение, и който с обжалваното решение е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, в противоречие с практиката на съдилищата, или който има значение за точното прилагане на закона и развитие на правото. Изложението не съдържа такъв правен въпрос, отнесен към хипотезите на приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. К. съд не може от данните по делото да изведе правния въпрос от значение на изхода на спора, без да упражни служебното начало във вреда на другата страна/ТР № 1/2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1/. След като липсва изведен правен въпрос, който да определя рамките, в които Върховният касационен съд селектира касационните жалби съобразно критериите на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК по допускане на касационно обжалване, въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационен контрол. В конкретния случай допускането на касационно обжалване се обосновава с визираните в чл. 281, т. 3 ГПК основания за неправилност на обжалваното решение. Релевираните в изложението твърдения, които касаят неправилност на решението, изразяващи се в необоснованост на въззивния съдебен акт, поради опорочени фактически констатации, въз основа на които е приложен материалния закон, както и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, не могат да аргументират приложно поле на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Въз основа на изложеното следва, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
При този изход на делото пред настоящата инстанция, на ответницата по касационната жалба не следва да се присъдят разноски за касационното производство, тъй като липсват данни тасива да са направени.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 483 от 23.12.2011 г., постановено по в.гр.д. № 714 по описа за 2011 г. на Благоевградския окръжен съд, по касационна жалба с вх. № 486 от 13.02.2012 г. на В. Г. Р. от [населено място].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: