4
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 415
С., 15.04. 2015 г.
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на осми април две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 7324/2014 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответника С. Т. К. чрез пълномощник адв. И. Ю. Софийска адвокатска колегия и по касационна жалба на ищцата В. С. К. чрез пълномощник адв. В. И. Адвокатска колегия [населено място] против въззивно решение от 25.08.2014г. по в. гр. дело № 228/2014г. на Окръжен съд [населено място], с което е потвърдено решение № 174 от 03.06.2014г. по гр. дело № 2/2014г. на Ломски районен съд в частта, с която на основание чл. 144 СК С. Т. К. е осъден да заплаща на В. С. К. месечна издръжка в размер на 150 лв. и на основание чл. 149 СК да й заплати сумата 145 лв. издръжка за периода от 14.08.2013г. до 03.01.2014г., като решението в частта, с която е прието, че издръжката се дължи, считано от 14.08.2013г. до завършване на средното образование, но не по късно от навършване на двадесетгодишна възраст е изменено и вместо това е прието, че присъдената издръжка се дължи, считано от 14.08.2013г. до завършване на висше образование, но не по-късно от навършване на двадесет и пет годишна възраст.
В изложението на С. Т. К. се поставя въпроса – допустимо ли е въззивната инстанция да се произнася по правилността на обжалваното първоинстанционно решение, извън оплакванията на жалбоподателя и направеното искане до въззивния съд. Жалбоподателят поддържа, че като се е произнесъл извън наведените оплаквания във жалбата, въззивният съд е постановил недопустимо решение в частта, с която е допуснал изменение на първоинстанционното решение. Позовава се на задължителна съдебна практика установена с Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по т.д. №1/2013г. на ОСГТК на ВКС, решение по гр. дело № 1120/2010г., второ г. о., ВКС и решение по гр. дело № 1038/2013г., трето г. о., ВКС, като основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
В изложението на В. С. К. не се поставя конкретен правен въпрос. Наведени са доводи относно размера на определената издръжка като силно занижена, с оглед нуждите на учащото се лице и материалните възможности на ответника.
В писмен отговор ответникът С. Т. К. оспорва наличие на основание за допускане на касационно обжалване по жалбата на ищцата, поради липса на изведен правен въпрос от значение за изхода на делото.
Ищцата-жалбоподател В. С. К. не е представила писмен отговор по касационната жалба на ответника.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е разгледан иск по чл. 144 СК намира, че касационните жалби са допустими, подадени са в срок и са редовни.
По изложението на С. Т. К..
Жалбоподателят поддържа, че решението на въззивния съд в частта, с която е допуснато изменение на първоинстанционното решение е недопустимо, тъй като въззивницата не е направила искане за присъждане на издръжката до завършване на висшето си образование, но не по-късно от навършване на 25 годишна възраст. В тази връзка се позова на представената съдебна практика, според която при липса на конкретни оплаквания във въззивната жалба не се дължи служебна проверка за правилността на постановения акт – тази проверка е ограничена от релевираните в жалбата основания и е в рамките на заявеното искане за произнасяне от въззиния съд; при проверка правилността на първоинстанционното решение въззивният съд може да приложи императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушаване не е въведено като основание за обжалване; въззивната инстанция не е ограничена от посоченото във въззивнатна жалба, когато следи служебно за интереса на някои от страните по делото; съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на първоинстанционното решение, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
По поставения правен въпрос не се установява основание за допускане на касационно обжалване.
Съдът е бил сезиран с иск по чл. 144 СК – издръжка на пълнолетни учащи се деца от родители.
В обстоятелствената част на иска ищцата е поддържала, че след навършване на пълнолетие ответникът престанал да изплаща издръжка, въпреки че тя е последна година ученички, предстоят и матури и кандидат студентски изпити, което налага да взима частни уроци, т. е. нуждите и свързани с образованието нарастват; с оглед редовната форма на обучение, тя няма възможност да работи, не притежава имущество от което да се издържа, докато ответникът работи в Министерството на отбраната, получава добри доходи и може да поеме задължение за нейната издръжка. В петитума на исковата молба ищцата е поискала присъждане на издръжка в размер на 300 лв. и такава за минало време, без да е конкретизирала вида и периода на обучението.
Пред въззивната инстанция ищцата е представила доказателство, че продължава образованието си във висше учебно заведение – първи курс редовно обучение във В. университет специалност „история и чужд език”, прието от съда по реда на чл. 266, ал. 2, т. 2 ГПК и съобразено при постановяване на решението като обстоятелство правно – релевантно за спорното право, съобразно изискванията на чл. 235, ал. 3 ГПК. Н. факт не е ново основание на иска, незаявено при първоначалното предявяване на иска. Ищцата е поискала присъждането на издръжка като учаща след навършване на пълнолетие и съдът е уважил иска по чл. 144 СК с оглед на установената форма на обучение и съобразно доказателствата по делото до приключване на съдебното дирене. Правилото на чл. 235, ал. 3 ГПК задължава съдът да вземе предвид и фактите настъпили след предявяването на иска, стига те да са от значение за спорното право. Съдът преценява основателността на предявения иск с оглед материалноправното положение в деня на приключване на устните състезания, а не в деня на предявяването на иска.
Предвид изложеното, като е постановил изменение на първоинстанционното решение, въззивният съд не се е произнесъл свръхпетитум, както се поддържа от жалбоподателя чрез поставения правен въпрос, който с обжалваното решение в конкретния случай не е разрешен в противоречие с представената съдебна практика. Това изключва приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК като основание за допускане на касационно обжалване.
По изложението на В. С. К..
Изложението не съдържа правен въпрос от значение за изхода на делото като общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Доколкото се разисква занижения размер на присъдената издръжка следва да се посочи, че той е определен при точно прилагане на закона. Издръжката по чл. 144 СК се предоставя при наличието на определен от закона фактически състав, включващ ограничението – ако родителите могат да я дават без особени затруднения. Това се налага от обстоятелството, че търсещият издръжка е вече пълнолетен и родителят само подпомага учащия се. В случая съдът е съобразил, че ответникът има друго семейство и малолетно дете с разходи и за неговата издръжка, което има отношение към цитираното ограничение.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 25.08.2014г. по в. гр. дело № 228/2014г. на Окръжен съд [населено място].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ