4
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 196
С., 15.02. 2016 г.
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на трети февруари две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 6296/2015 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. Р. С. чрез пълномощник адв. И. Б. Бургаска адвокатска колегия против въззивно решение № 5586 от 27.07.2015г. по в. гр. дело № 9397/2012г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 21.04.2012г. по гр. дело № 4115/2008г. на Софийски районен съд, с което е отхвърлен иска на К. Р. С. -К. конституирана като страна в процеса законна наследница на починалия в хода на делото ищец Р. М. С. против В. Т. М. – С. иск с правно основание чл. 52, ал. 2 СК за установяване основателността на предявения от Р. М. С. иск за развод, въз основа на посоченото от него виновно поведение на преживелият съпруг В. Т. М. – С. като неоснователен.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателката поставя правните въпроси – кои са конкретните обективни критерии, които мотивират и обуславят изводите на съда при произнасяне по иск за продължаване от наследниците на дело за развод относно вината на преживелия съпруг; дали тази вина трябва да бъде изключителна само на преживелия съпруг или вината може да бъде и на двамата съпрузи като законова, но и морална категория. Въпросите са поставени в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК като от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, без да е мотивирано приложното поле на текста.
Ответницата В. Т. М. – С. не е представила писмен отговор на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по разгледан иск по чл. 52 СК намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Поставените в изложението правни въпроси не са обуславящи за изхода на делото, не касаят правните изводи на съда за отхвърляне на иска и не съставляват основание за селектиране на касационната жалба по чл. 280, ал. 1 ГПК – т. 1-ва ТР № 1/19.02.2010г. ОСГТК на ВКС.
Въпросът – кои са конкретните обективни критерии, които мотивират и обуславят изводите на съда по предявения иск е формулиран общо, а предвид изложените към въпроса съображения по преобсъждане на събраните по делото доказателства, чрез неговото поставяне жалбоподателят оспорва фактическите изводи на съда, които са извън предмета на производството по допускане на касационно обжалване, в което чрез поставените правни въпроси се проверят правните изводи на съда, при установената фактическа обстановка.
С обжалваното решение съдът е изяснил трансформацията, която настъпва при смърт на ищеца по предявен иск за развод, като се е позовал на задължителната съдебна практика установена с Постановление № 5/15.03.1978г. на Пленума на ВС, т. 6, приложима и при действащата разпоредба на чл. 52, ал. 2 СК, според която – наследниците на починалия ищец могат да продължат предявения брачен иск само, ако в исковата молба са изложени обстоятелства, които разкриват дълбокото разстройство на брака поради виновни брачни нарушения и ищецът изрично е направил искане за произнасяне по вината; поради строго личния характер на предявения иск преживе на ищец и забраната да се наследява самото право на иска за развод, наследниците на починалия ищец не могат да предявяват нови факти относно дълбокото разстройство и вината на ответника и в тази връзка, тъй като със смъртта на ищеца бракът се прекратява, това обстоятелство определя характера на продължения иск като установителен, а не като брачен.
С обжалваното решение съдът е съобразил посочената съдебна практика; разгледал е само фактите сочещи на виновно поведение на съпруга – ответник наведени в исковата молба, които според посочената съдебна практика са правно релевантни за иска за развод преминал в установителен иск; извършил е анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства и е достигнал до извода, че по делото не е доказана изключителна вина на преживялата съпруга за настъпилото дълбоко разстройство на брака, т. е. при постановяване на решението, съдът се е ръководил от обективното съдържание на доказателствата относно фактите представляващи виновно поведение на съпруга – ответник, така както са били посочени от ищеца, които са решаващи за изхода на спора по трансформирания иск за развод, от което следва, че правните изводи на съда са изведени в съответствие със задължителната съдебна практика на ВКС.
Доколкото във въпроса се говори за „обективни критерии”, които мотивират и обуславят изводите на съда по предявения иск, изводите на съда са съобразени със същността на спора, който по волята на наследниците на починалия съпруг, брачният иск се заменя с установителен иск целящ да бъде лишен преживелият съпруг от качеството на наследник, като бъде установено, че починалият съпруг – ищец е имал право да прекрати брака въз основа на фактите, представляващи виновно поведение на съпруга -ответник.
Въпросът, дали вината трябва да бъде изключителна само на преживелия съпруг или вината може да бъде и на двамата съпрузи, също не е обуславящ за изхода на спора. Както се посочи, при продължаване на делото от наследниците на починалия ищец предявил иск за развод, за установяване на неговата основателност, съществен елемент е вината на преживелия съпруг – ответник по иска. Законът изисква да е виновен преживелия съпруг, без да се интересува виновен или не е починалият съпруг. Продължаването е възможно и когато вината на ответника не е изключителна, а и ищецът е имал вина за разстройството на брака, но при изменението на брачния иск в установителен за неговата основателност, законът изисква да е виновен преживелия съпруг, т. е. искът не може да се отхвърли по съображение, че и починалият съпруг е виновен.
Предвид изложеното поставените правни въпроси не обуславят основание за допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Наличието на установена задължителна съдебна практика на ВКС изключва приложното поле на текста като основание за допускане на касационно обжалване.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 5586 от 27.07.2015г. по в. гр. дело № 9397/2012г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ