4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1497
С. 27.12. 2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи ноември, две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
изслуша докладваното от съдията Богданова гр. дело № 917/2012 г.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. А. Г. от [населено място], подадена чрез адвокат Л. Г. срещу въззивно решение от 30.07. 2010 г. по гр. дело № 4596/2010 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 29. 12. 2009 г. по гр.д. № 8781/2009 г. на Софийски районен съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от жалбоподателката срещу [фирма] /в несъстоятелност/, [населено място] иск с правно основание чл.224, ал.1 КТ за заплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за разликата над 22.06 лв. до 8 000 лв., за периода 8.01.2002 г. до 20.11.2008 г.
В изложение за допускане на касационно обжалване се поддържа, че по въпроса дължи ли се обезщетение на незаконно уволнен работник или служител за неизползван платен годишен отпуск на основание чл.224, ал.1 КТ, за времето от датата на прекратяване на трудовото правоотношение до датата на възстановяването му на работа с влязло в сила съдебно решение практика е противоречива, поради което е налице основание за допускане на касационно обжалване. Поставен е и процесуалноправният въпрос длъжен ли е съдът да обсъди всички доводи и доказателства, когато постановява крайния си съдебен акт.
Писмен отговор на касационната жалба не е подаден от ответната страна- [фирма] /в несъстоятелност/, [населено място].
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о., намира че касационната жалба е подадена в срок, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е допустима.
С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил решението на районния съд в частта, с която предявеният от жалбоподтелката срещу ответното дружество иск по чл.224, ал.1 КТ е отхвърлен за разликата над 22.06 лв. до 8000 лв., като е приел че макар и времето през което Г. е останала без работа поради уволнение, което е признато за незаконно от компетентни органи да се признава за трудов стаж – 345, ал.1, т.1 КТ, през това време тя не е престирала работна сила и за нея не е възникнало права на платен годишен отпуск. Затова не е възникнало и право да получи обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за този период.
По поставения от жалбоподателката материалноправен въпрос: дължи ли се обезщетение на незаконно уволнен работник или служител за неизползван платен годишен отпуск на основание чл.224, ал.1 КТ, за времето от датата на прекратяване на трудовото правоотношение до датата на възстановяването му на работа, с влязло в сила съдебно решение, не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Отговор на този въпрос е даден в постановени по реда на чл.290 ГПК решения на Върховния касационен съд: решение № 167 от 15.05.2011 г. по гр.д. № 1308/2010 г. на ВКС, ІІІ г.о.; решение № 572 от 25.10.2010 г. по гр.д. № 458/2009 г. на ВКС, ІV г.о.; решение № 948 от 21.12.2009 г. по гр.д. № 3128/2008 г. на ВКС, ІІІ г.о. Прието е, че правото на работника за обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ се поражда при прекратяване на трудовото правоотношение, ако работникът или служителят не е ползвал полагаемият му се платен годишен отпуск. При отмяна на заповедта за уволнение и възстановяване на незаконно уволнения работник на заемана длъжност, изплатеното за неизползван отпуск обезщетение не се връща. Периода от уволнението до отмяната му по съдебен ред и възстановяването на работника на предишната му работа се признава за трудов стаж, макар да не е съществувало трудово правоотношение – законова фикция създадена с разпоредбата на чл. 354, ал. 1 КТ. През този период работникът реално не престира труд и поради това за него не възниква право на платен годишен отпуск и не му се дължи обезщетение за неизползван платен годишен отпуск. Това е така, тъй като правото на платен годишен отпуск е последица от работа по трудово правоотношение, то е в зависимост от характера и тежестта на работата и има за цел възстановяване на работната сила. При възстановяване на работника на заеманата преди уволнението работа, платеният годишен отпуск се определя отново, с оглед на реално положения труд занапред.
Даденото от въззивния съд разрешение на поставения въпрос е в съответствие с приетото в задължителната практика на Върховния касационен съд, поради което не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по поставения процесуалноправен въпрос за задълженията на въззивния съд по чл. 12 ГПК-да прецени всички доказателства по делото и доводите на страните и по чл. 235, ал. 2 ГПК- да постанови решението си върху приетите за установени факти и върху закона.
В постановени по реда на чл. 290 ГПК решения на Върховния касационен съд е дадено разрешение на поставения правен въпрос. В тях е прието, че съобразно изискванията на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК съдът е длъжен да обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните, да прецени всички правнорелевантни факти от които произтича спорното право. Да обсъди в мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се. Освен това трябва да бъдат обсъдени и всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото- решение № 217 по гр. д. № 761/2010 г. на IV г. о.; решение № 235 по гр. д. № 513/2010 г. на IV г. о.; решение № 324 по гр. д. № 1413/2009 г. на IV г. о. и др. В съответствие със задължителната практика решаващият състав на Софийски градски съд е потвърдил обжалваното пред него първоинстанционно решение, като е подложил на самостоятелна преценка доказателствата и е основал решението върху собствените си изводи за неоснователност на предявения иск, намерили отражение в мотивите на решението.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 30.07. 2010 г. по гр. дело № 4596/2010 г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: