5
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 545
С., 16.04. 2014 г.
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на девети април две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 7609/2013 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] [населено място] представлявано от управителя П. П. чрез пълномощник адв. Д. П. – Софийска адвокатска колегия и по касационна жалба на С. В. С. чрез пълномощник адв. Б. М. – Софийска адвокатска колегия против въззивно решение № 1243 от 17.06.2013 г. по гр. дело № 682/2013 г. на Софийски апелативен съд, с което С. В. С. е осъден да заплати на [фирма] сумата 58170 лева извършени от дружеството разходи в изпълнение на договор за прехвърляне право на строеж и собствеността на недвижими имоти срещу изпълнение на строителство от 07.08.2004г. и анекс от 14.07.2006г. на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, ведно със законна лихва върху сумата считано от 06.08.2007 г. до окончателното изплащане и е потвърдено решение от 18.06.2012 г. по гр. дело № 3116/2007г. на Софийски градски съд в частта, с която искът е отхвърлен за разликата над 58170 лв. до предявения размер 119575 лв.
Жалбоподателят [фирма] [населено място] обжалва решението в отхвърлената част на иска.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поставя правните въпроси – при поискана съдебно -счетоводна експертиза и отказ на съда да назначи такава, поради наличие на представени писмени доказателства, може ли съдът да обоснове решението си за неоснователност на иска на база, че не са събрани доказателства за претендираната сума и може ли съдът да приеме, че иска е основателен при неоспорване от страна на ответника счетоводна справка, в която е записан целия размер на задължението. Жалбоподателят представя съдебни решения по гр. дело № 1147/2012 г. на ВКС, четвърто г. о. и гр. дело № 378/2009г на ВКС, четвърто г. о., постановени по реда на чл. 290 ГПК като твърди, че поставените правни въпроси с обжалваното решение са разрешени в противоречие с посочената съдебна практика – приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Ответникът С. В. С. в писмен отговор оспорва наличие на основание за допускане на касационно обжалване. Поддържа, че поставените правни въпроси са разрешение в съответствие с практиката на ВКС.
Жалбоподателят С. В. С. обжалва решението в частта, с която искът е уважен.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа, че с обжалваното решение в противоречие с представена съдебна практика са разрешени правните въпроси – допустимо ли е разглеждане на въззиното производство по реда на чл. 196 и сл. ГПК (отм.) предвид обстоятелството, че въззивната жалба е подадена след 01.03.2008 г. и следва да намери приложение разпоредбата на § 2, ал. 2 ПЗР на ГПК; допустимо ли е непроизнасяне по събраните от първата инстанция доказателства и констатации, че ще се произнесе по неприети доказателства с решението си по същество; допустимо ли е въззивният съд да санира действието на един прекратен договор между страните на основание анекс сключен след прекратяване на договора. Жалбоподателят представя съдебна практика на ВКС, чрез която обосновава приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Ответникът [фирма] [населено място] в писмен отговор поддържа липса на основание за допускане на касационно обжалване, тъй като поставените въпроси касаят правилността на решението, свързани са със съществото на спора и не могат да бъдат предмет на допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е разгледан иск по чл. 79, ал. 1 ЗЗД намира, че касационните жалби са допустими, подадени са в срок и са редовни.
По изложението на [фирма] [населено място].
Жалбоподателят представя две съдебни решения на ВКС, в който е даден отговор на въпроси по приложението на чл. 146 ГПК във вр. с чл. 156 ГПК и по чл. 266 ГПК относно допускането на доказателствени средства от първоинстанционния съд и правомощията на въззивния съд да събира доказателства при ограничения въззив. С посочените съдебни решения е прието, че допускането на доказателствените средства са част от съвокупността на процесуални действия по доказването. При допускането съдът преценява дали те са допустими, относими и необходими, съгласно чл. 146, ал. 4 ГПК. При отказ да уважи доказателствено искане съдът е длъжен да се мотивира. Във въззивното производство при ограничения въззив страните могат да сочен и представят само доказателства за нововъзникнали факти, както и такива, които не са могли да узнаят посочат и представят до подаване на жалбата, съответно в срока по чл. 266, ал. 2 ГПК. Настъпващата още с първоинстанционното производство поетапна преклузия за посочване и представяне на доказателства изключва възможността страната да поправи във въззивната инстанция собствената си небрежност. Същевременно законът предоставя възможност на страните да попълнят делото с относими към спорното право доказателства и в тази фаза на процеса, когато са съществували обективни пречки да бъдат посочени и представени в срок при разглеждане на делото от първата инстанция, както и когато доказателствата не са били допуснати от първоинстанционния съд поради процесуални нарушения.
Поставените от жалбоподателя въпроси касаят поискана от него и недопусната съдебно-счетоводна експертиза, която да изчисли направените от дружеството разходи по извършената проектанска дейност във връзка със сключения между страните договор от 07.08.2004 г., както от първоинстанционния, така и от въззивния съд. Съдът е действал съобразно посочената съдебна практика – преценил е, че поисканото доказателствено средство е за установяване на факти, за които страната е представила писмени доказателства за направените разходи, както и че за сумирането на тези разходи не са необходими специални знания и е отказал допускането на поисканата експертиза, като отказът е мотивиран. Съдът е уважил исковата претенция до размера на доказаните от жалбоподателя разходи съобразно представените от страната доказателства за това и искът е отхвърлен за разликата до предявения размер, не защото не е била допусната посочената експертиза, както неоснователно се поддържа в изложението. Твърдението, че ответникът бил признал представена от ищеца счетоводна справка относно направените разходите в претендирания размер, съдържащо се във втория правен въпрос, е опровергано от становището на страната изразено в с. з. от 20.04.2011 г. Повереникът на ответника не е възразил да се приеме изготвената от ищеца счетоводна справка, но изрично е посочил, че се касае до частен документ съставен от страната, която го представя и като такъв няма доказателствено значение (доколкото удостоверява изходни за страната обстоятелства).
Предвид изложеното по поставените правни въпроси не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
По изложението на С. В. С..
С първия поставен правен въпрос, жалбоподателят поддържа, че производството пред въззивния съд се е развило като процедура по отменения ГПК, въпреки че въззивната жалба е подадена след влизане в сила на ГПК от 01.03.2008 г., с което бил нарушен § 2, ал. 2 ПЗР на ГПК.
Представената от жалбоподателя съдебна практика – определение по ч. гр. дело № 639/2009г., четвърто г. о., В.; решение по гр. дело № 300/2009 г., второ г. о., ВКС и решение по гр. дело № 1359/2009г., първо г. о., ВКС не кореспондира с поставения правен въпрос, тъй като касае разглеждането на касационна жалба против въззивно решение, което е постановено в едни случаи до, а в други след 01.03.2008 г. – влизане в сила на новия ГПК в контекст събиране и обсъждане на нови доказателства във въззивната инстанция.
В процесния случай исковата молба е подадена по време действието на ГПК от 1952 год., т. е. преди 01.03.2008 г. и въззивното производство е проведено по правилата на ГПК от 1952 г. Според установената с решение по гр. дело № 580/2012 г., четвърто г. о., ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК съдебна практика, имаща задължителен характер – гражданските дела образувани по искови молби подадени преди 01.03.2008 г., т. е. преди датата на влизане в сила на новия ГПК от 2007 г. се разглеждат, както от първоинстанционния, така и от въззивния съд по реда на отменения ГПК от 1952г., а гражданските дела образувани по искови молби подадени при действието на ГПК от 2007г. се разглеждат от първоинстанционния и от въззивния съд по реда на новия ГПК. Обжалваното въззивно решение е постановено в съответствие с посочената съдебна практика, което изключва основание за допускане на касационно обжалване по поставения правен въпрос.
Въпросите дали е допустимо въззивният съд да санира действието на един прекратен договор между страните на основание анекс сключен след прекратяване на договора и допустимо ли е непроизнасяне по събраните от първата инстанция доказателства и констатации, че ще се произнесе по неприети доказателства с решението си по същество касаят съществото на спора, което е предмет на производството по чл. 281, т. 3 ГПК, ако бъде допуснато касационно обжалване. А. от 14.07.2006г. е подписан от жалбоподателя, който не е опровергал неговата автентичност и същият не е обсъждан от съда в контекста на поставения въпрос. В обжалваното решение съдът е изложил подробни съображения относно доказателствената стойност на анекса, съобразно с приетото в определението от 18.03.2013 г. по доказателствените искания на страните, които както се посочи касаят съществото на спора.
Предвид изложеното по поставените правни въпроси не се установя основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1243 от 17.06.2013 г. по гр. дело № 682/2013 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ