1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 404
С. , 20.04. 2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети март, две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
изслуша докладваното от съдията Богданова гр. дело № 1345/2016 г.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на Апелативна прокуратура, [населено място] и на Б. П. Б., подадена чрез адвокат Х. Г. срещу въззивно решение № 2282 от 23.11.2015 г. по гр. дело № 2385/2015 г. на Софийски апелативен съд.
Апелативна прокуратура обжалва въззивното решение в частта, с която е потвърдено решение от 4.03.2015 г. по гр.д. № 7448/2013 на Софийски градски съд в частта му, с която е уважен предявеният от Б. П. Б. срещу Прокуратура на Република България иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 З. за сумата 5 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди.
Б. П. Б. обжалва въззивното решение в частта, с която е потвърдено решението на първоинстанционния съд в частта му, с която е отхвърлен иска за неимуществени вреди за сумата над 5000 лв. и до 100 000 лв.
В изложение за допускане на касационно обжалване в двете касационни жалби се поддържа, че е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като обжалваното решение е постановено в противоречие със задължителна практика на Върховния касационен съд- ПП № 4/68 г. на ВС, ТР № 3/2005 г. ОСГК на ВКС, т. 19 от ТР № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС и постановени по реда на чл.290 ГПК решения на състави на ВКС, както и основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК- противоречиво разрешаване на въпроса свързан с приложението на чл.52 ЗЗД.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че касационните жалби са подадени срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, в срока по чл.283 ГПК и са процесуално допустими.
С обжалваното решение Софийски апелативен съд е приел, че сумата 5 000 лв. справедливо ще обезщети претърпяните от Б. Б. неимуществени вреди, причинени от незаконни действия на орган на Прокуратурата, изразяващи се в незаконно повдигнато обвинение в престъпление, за което е бил оправдан с влязла в сила присъда на наказателния съд. Изложил е съображения, че предявеният иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 З. е основателен. При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди на 5 000 лв. въззивният съд е обсъдил събраните по делото доказателства и е приел, че Б. е преживял психически стрес и притеснения през времетраенето на наказателното производство, включително и за времето през което е бил приведен в затвора, като едновременно с това е отчел и обстоятелството, че не е установен негативен обществен отзвук от воденото наказателно производство.
В изложенията по чл.284, ал.3, т.1 ГПК към двете касационни жалби се съдържа позоваване на необходимостта да се разгледа въпросът за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди от непозволено увреждане – чл. 52 ЗЗД, към която норма препраща чл. 4 З., в неговия процесуалноправен и материалноправен аспект – за задължението на съда да прецени всички конкретни обстоятелства при определяне на справедливо обезщетение по смисъла на закона, както и за критериите, които се прилагат при определяне размера на това обезщетение.
Настоящият съдебен състав намира, че поставения в двете касационни жалби материалноправен въпрос е един и същ – за критериите, които се прилагат при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, поради което отговорът който се дължи е относим за двете жалби.
По поставения материалноправен въпрос относно съдържанието на понятието “справедливост”, изведено в принцип при определяне размера на обезщетението за претърпяни неимуществени вреди в разпоредбата на чл.52 ЗЗД, който е относим към правния спор не следва да се допусне касационно обжалване. С обжалваното решение правният въпрос по прилагане критерия “справедливост” установен с разпоредбата на чл.52 ЗЗД при определяне обезщетение за неимуществени вреди не е разрешен в нарушение на т.11 на ППВС № 4 от 23.12.1968 г., ТР №3/2004 г. на ОСГК на ВКС, и съдебната практика на ВКС по приложението на чл.2, ал.1, т.3 З. във вр. чл.52 ЗЗД, установена по реда на чл.291 ГПК- решение № 532 от 24.06.2010 г. по гр.д. № 1650/2009 г. на ВКС; решение № 377 от 22.06.2010 г. по гр.д. № 1381/2009 г. на ВКС; решение № 153 от 10.05.2012 по гр.д. № 498/2011 г. на ВКС,ІV г.о.; решение № 187 от 13.06.2012 г. по гр.д. № 1215/2011 г. на ВКС, ІІІ г.о.; решение № 832 от 10.12.2010 г. по гр.д. № 593/2010 г. на ВКС, ІV г.о.; решение № 112 от 14.06.2011 г. по гр.д. № 372І2010 г. на ВКС, ІV г.о. и др., поради което не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. В посочената практика е прието, че държавата отговоря за вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, като обезщетението за неимуществени вреди се дължи при наличие на причинна връзка между незаконното обвинение за извършено престъпление и претърпените вреди. То се определя глобално по справедливост /чл. 52 ЗЗД/, като се вземат предвид броя на деянията, за които е постановена оправдателната присъда и тежестта на тези, за които е осъден дееца, съпоставени с тези, за които е оправдан, в случаите на частично оправдаване, както и, че държавата се освобождава от отговорност за вреди, ако единствената причина за увреждането е поведението на гражданина, а отговорността се намалява в случаите, при които е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, като преценката се прави при наличието на причинно – следствена връзка между поведението на пострадалия и вредоносния резултат, с оглед особеностите на всеки конкретен случай. В настоящия случай размерът на обезщетението за неимуществени вреди е определен при съблюдаване на конкретните данни по делото и обществения критерий за справедливост, както е прието в ППВС № 4/68 г. и чл. 52 ЗЗД. Наличието на задължителна съдебна практика по поставения правен въпрос изключва приложението на основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че не е налице основание за допускане на обжалваното въззивно решение до касационен контрол.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 2282 от 23.11.2015 г. по гр. дело № 2385/2015 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: