1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 620
С., 17.05. 2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети май, през две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 1310 по описа за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от К. В. С. от [населено място], чрез пълномощника си адв. М. А. А. от АК-Б., против въззивно решение № 298 от 16.06.2010 г., постановено по в.гр.д. № 389/2010 г. на Благоевградския окръжен съд, в частта, с която е оставено в сила решение № 2012 от 18.03.2010 г. на Благоевградския районен съд, постановено по гр.д. № 1624/2009 г., с което К. В. С. е осъден да заплаща на роденото от брака с Д. В. С. малолетно дете В. К. С., [дата на раждане] , месечна издръжка в размер на 700 лв. до настъпване на законна причина за нейното изменяване или прекратяване със законните последици. В останалата част първоинстанционното решение като необжалвано е влязло в сила.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът поддържа, че постановеното решение на въззивния съд е в противоречие с установената практика на ВКС, в която връзка сочи и представя съдебна практика – Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. по гр.д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Жалбоподателят се е позовал на основанието за допускане на касационно обжалване по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, с твърдението, че разрешаването на настоящия казус е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Изведени са процесуалноправни въпроси, а именно, какво следва да бъде съдържанието на мотивите на въззивния съд, когато неговите фактически и правни изводи съвпадат с тези на първоинстанционния съд, следва ли въззивната инстанция да разглежда и обсъжда факти, наведени за първи път с въззивната жалба и да събира доказателства за тези факти при условията на чл. 266, ал. 2 ГПК.
Ответникът по касационната жалба Д. В. С., чрез пълномощника си адв. А. М. от АК-Б., в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК оспорва жалбата и изразява становище за липсата на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното :
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – уважен оценяем иск за издръжка на ненавършило пълнолетие дете, поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да постанови решението си в частта, предмет на касационното обжалване, въззивният съд е приел, че размерът на дължимата месечна издръжка на ненавършилото пълнолетие дете в размер на 700 лв. е съобразена както с нуждите му/детето страда от тежко заболяване/, така и с възможностите на родителя, който я дължи.
На касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е основополагащ за изхода на спора и който е решен в противоречие с практиката на ВКС – т. 1, решаван е противоречиво от съдилищата – т. 2, или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – т. 3. В конкретния случай като основание за допускане до касация на въззивното решение в обжалваната част се сочат хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, значим за изхода на спора, който е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, когато тя е задължителна, която според указанията в т. 2 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС се състои от постановления на Пленума на ВС, тълкувателни решения на ОСГТК на ВКС и решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК. В конкретния случай се сочи, че въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС и е релевирано ТР № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС относно спорни въпроси на въззивното производство, прието при действието на ГПК/1952 г. отм./. В изложението за допускане на касационно обжалване е изведен процесуалноправен въпрос, по който според касатора въззивния съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС и който въпрос е от значение за изхода на спора, касаещ наличието на мотиви на въззивния съд, когато е възприел фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд при условията на чл. 272 ГПК. Така поставен въпросът не е разрешен от въззивния съд в противоречие с цитираната задължителна съдебна практика. В обжалваното решение въззивният съд е изложил подробно мотиви относно това защо възприема изводите на първоинстанционния съд относно размера на присъдената месечна издръжка на ненавършилото пълнолетие дете, като е приложил нормата на чл. 272 ГПК, аналогична на която не съществува в ГПК/1952 г.,отм./, по приложението на които разпоредби за въззивното производство е цитираното ТР №1/2001 г., поради което дадените с него разрешения в този аспект са неприложими в настоящия случай. Независимо от това, следва да се отбележи, че дори и да липсват мотиви на въззивния съд, то неговото решение би подлежало на касационен контрол по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК като неправилно, поради нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, но това не е основание за допускане до касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Не е налице и основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК – разрешен от въззивния съд правен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, аргументирано от касатора с липсата на съдебна практика по приложението на чл. 266, ал. 2 ГПК. Поставеният въпрос е за правомощията на въззивната инстанция да разглежда и обсъжда факти, наведени за първи път с въззивната жалба и да събира доказателства за тези факти при условията на чл. 266, ал. 2 ГПК. Според дадените в т. 4 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС задължителни указания, посоченото основание предполага разрешения с обжалваното решение правен въпрос да е от такова естество, че разглеждането му от ВКС да допринася за промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството или обществените условия, или за осъвременяването й във връзка с приложението на непълни, неясни или противоречиви закони. Разпоредбите на чл. 266, ал. 2 ГПК са сравнително нови, но те не са неясни и противоречиви, по приложението им липсва и противоречива съдебна практика, поради което произнасянето по значимия за конкретното дело процесуалноправен въпрос няма да допринесе за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, поради което не е налице и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Въз основа на изложеното следва, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т. 1 и т. 3 от ГПК, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на обжалваното въззивно решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване на въззивно решение № 298 от 16.06.2010 г., постановено по в.гр.д. № 389/2010 г. на Благоевградския окръжен съд, по касационната жалба с вх. № 2339/19.07.2010 г. на К. В. С. от [населено място].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: