3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 108
С., 07.02. 2013 г.
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на пети февруари две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
ч. гр. д. № 47/2013 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК образувано по частна касационна жалба на С. Ц. Ц. против въззивно определение № 8491 от 15.05.2012 г. по ч. гр. дело №5275/2012 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено определение от 27.02.2012г. по гр. дело № 4468/2012г. на Софийски районен съд прекратил производството по делото поради недопустимост на иска предявен от С. Ц. Ц. против [фирма] [населено място] за установяване недължимост на сумата 11 714,39 лв., формирана като сбор от главница в размер на 8 617,29 лв. и мораторна лихва в размер 3 097,10 лв., относно която е издаден изпълнителен лист по ч.г.д. № 8749/2011 г. на СРС.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателката повдига въпроса по приложението на чл. 424 ГПК във вр. с чл. 414 ГПК като поддържа, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл в противоречие с цитирана, но непредставена съдебна практика – приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Ответникът [фирма] [населено място] не е представил писмен отговор на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че определението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно определение преграждащо по-нататъшното развитие на делото намира, че частната касационна жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Прието е с обжалваното определение, че нормата на чл. 424 ГПК предвижда специални предпоставки за допустимост на иска – длъжникът може да оспори вземането по исков ред, когато се намерят новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да му бъдат известни до изтичането на срока за подаване на възражението, или с които не е могъл да се снабди в същия срок. Прието е, че наведените в исковата молба обстоятелства нямат характер на новооткрити, нито има позоваване на нови писмени доказателства, които не са могли да бъдат известни на ищцата в срока за възражение срещу заповедта за изпълнение, и такива не са нито позоваването на погасителна давност, нито позоваване на решение на ВКС, а колкото до наличието на твърдения за нередовно връчване, това е въпрос, който се решава в производството по чл.423 ГПК.
По въпроса за приложението на чл. 424 ГПК не са налице основания за допускане на касационно обжалване. С обжалваното определение въззивният съд е съобразил установената съдебна практика, че новооткритите обстоятелства или писмени доказателства по чл. 424, ал. 1 ГПК трябва да имат значение за възникването, съществуването или погасяването на спорното право, те да не са били известни на страната и тя да не е могла да узнае за тях до изтичане на срока за подаване на възражението, или с които не е могла да се снабди в същия срок, а нарушенията на правото на участие в заповедното производство са основания за подаване на възражение пред въззивния съд по чл. 423 ГПК. В този смисъл определение по ч. гр. дело № 538/2011 г. ВКС, четвърто г. о. и определение по ч.гр.дело № 659/2011 г. ВКС, четвърто г. о.
Приложното поле на чл. 424 ГПК като възможност за защита на длъжника, пропуснал да направи възражение срещу издадена заповед за изпълнение е значително стеснено. По този ред длъжникът не може да се защитава, основавайки се на обстоятелства, които са му били известни или на доказателства за такива обстоятелства, с които е могъл да се снабди в сроковете за възражение срещу заповедта за изпълнение. Длъжникът не може да се защити и чрез възражения, основаващи се на обстоятелства, които са му били известни или такива, относно които е могъл да се снабди с доказателства по времето преди влизане в сила на заповедта за изпълнение, тъй като по отношение на този род обстоятелства се проявява ефект аналогичен на силата на присъдено нещо. С изтичането на двуседмичния срок за възражение се преклудира възможността да бъде оспорено вземането въз основа на обстоятелства, които са били известни на сочения в заповедта длъжник към момента на връчване на заповедта за изпълнение. Такова е възражението за тригодишна погасителна давност, на което жалбоподателката е могла да се позове по време развитие на заповедното производство през 2011 г., преценено от решаващия съд, че не носи характеристиките на ново обстоятелство по смисъла на чл. 424, ал. 1 ГПК. По отношение на жалбоподателката посочена като длъжник в заповедта за изпълнение, която не е възразила в срок, е била налице правната възможност за защита по чл. 423 ГПК. Жалбоподателката не е представила доказателства, че процедурата е изчерпана и в този смисъл доводите й за ненадлежно връчване на заповедта не съставляват основание за допустимост на иска по чл. 424 ГПК
Предвид изложеното не се установяват изискванията на приложното поле по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК като основание за допускане на касационно обжалване.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 8491 от 15.05.2012 г. по ч. гр. дело №5275/2012 г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ