1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 665
С., 26.05. 2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети май, през две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 1299 по описа за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от [фирма] [населено място], представлявано от управителя С. И. С., чрез пълномощника му адв. И. Н. от АК-Велико Т., против въззивно решение № 190 от 28.06.2010 г., постановено по в.гр.д. № 453/2010 г. на Великотърновския окръжен съд, с което като е потвърдено решение № 263 от 12.03.2010 г. на Великотърновския районен съд, постановено по гр.д. № 1847/2009 г., са уважени предявените от Г. М. К., Д. А. Б. и Л. А. Д., всичките от [населено място], срещу [фирма], искове с правно основание чл. 200, ал. 1, КТ, за сумите от по 20 000 лв. за всеки един от ищците, представляващи обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техния наследодател А. Д. К. – съпруг и баща, причинена в резултат на трудова злополука на 11.03.2008 г.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът поддържа, че с постановеното решение на въззивния съд, с което са уважени изцяло предявените срещу него искове, съдът се е произнесъл по материалноправни въпроси, които са решени в противоречие с практиката на ВКС – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Изведените въпроси са: приложението на принципа за справедливостта по чл. 52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди и следва ли да бъде намалена отговорността по чл. 201, ал. 1 КТ на работодателя, когато пострадалият при трудовата злополука е проявил груба небрежност. В подкрепа на твърденията си жалбоподателят е представил съдебни решения, както следва: Решение № 1202 от 15.06.1995 г. по гр.д. № 1066/1994 г., V г.о. на ВКС, Решение № 1429 от 10.11.1993 г. по гр.д. № 86/1993 г. на ІV г.о. на ВКС, Решение № 230 от 26.01.1957 г. по гр.д. № 348/1957 г. на ІV г.о. на ВС, Решение № 377 от 07.03.2005 г. по гр.д. № 3667/2002 г. на ІІІ г.о. на ВКС, Решение № 917 от 17.08.1999 г. на ІІІ г.о. на ВКС и Решение от 04.10.2007 г. по гр.д. № 1182/2006 г., ІV г.о. на ВКС. Тъй като са посочени като съдебна практика решения на отделни състави на ВКС, а не задължителната му практика, която съгласно разрешението, дадено в т. 2 на ТР № 1/2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС/ВС, са постановленията на Пленума на Върховния съд, тълкувателните решения на ОСГТК на ВКС, както и решенията на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК. Затова незадължителната практика на Върховния касационен съд, доколкото е все пак противоречива, мястото й е в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, какъвто е настоящият случай.
Ответниците по касационната жалба Г. М. К., Д. А. Б. и Л. А. Д., всичките от [населено място], чрез пълномощника си адв. Н. Б. от АК-Велико Т., в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК оспорват жалбата като неоснователна и изразяват становище за липсата на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – оценяеми искове по чл. 200 КТ, с обжалваем интерес над 1000 лв., поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да уважи предявените искове с правно основание чл. 200 КТ в посочените размери, въззивният съд е приел, че по делото е установено, че пострадалият работник към момента на увреждането/смъртта/ се е намирал в трудовоправни отношения с ответното дружество, че увреждането е причинено при изпълнение на трудовите му функции, злополуката е призната за трудова по надлежния ред, както и че в резултат на нея са настъпили неимуществени вреди за наследниците на загиналия работник – съпруга и деца, чието възмездяване с оглед заложения в чл. 52 ЗЗД критерий за справедливост е в присъдените размери на обезщетенията от по 20 000 лв. на всеки един от тях, със законните последици. Съдът е приел, че в случая ответното дружество, чиято е доказателствената тежест, не е доказало съпричиняване от страна на пострадалия работник, а именно, че същият е допринесъл за трудовата злополука проявявайки груба небрежност, за да бъде намалена отговорността му с оглед разпоредбата на чл. 201, ал. 2 КТ.
Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, от който зависи изхода на спора, който е решаван противоречиво от съдилищата.
В конкретния случай жалбоподателят е посочил като такъв материалноправен въпрос, по който е следвало да се произнесе въззивния съд, а именно прилагането на разпоредбата на чл. 201, ал. 2 КТ, относно съпричиняването на вредите, с оглед намаляването на имуществената отговорност на предприятието-работодател. Действително въззивният съд е приел, че с оглед събраните по делото доказателства, не са налице предпоставките за прилагане разпоредбата на чл. 201, ал. 2 КТ, тъй като в доказателствена тежест на работодателя е установяването на такова съпричиняване, което в случая той не е сторил. Правилността или не на този извод на съда е основание за осъществяване на касационен контрол върху обжалваното решение на основание чл. 281, т. 3 ГПК, но той не обосновава твърдението, че този въпрос е решаван противоречиво от съдилищата.
Вторият материалноправен въпрос, обусловил изхода на спора, според жалбоподателя е определяне размера на дължимото обезщетение за причинени неимуществени вреди по смисъла на чл. 52 ЗЗД, като не се обосновава в какво се състои противоречивото му разрешаване от съдилищата. Твърдението е, че в обжалваното решение размерът на обезщетенията за неимуществени вреди е завишен и не отговаря на обществения критерий за справедливост, заложен в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, както и на събраните по делото доказателства. В цитираните от жалбоподателя решения на отделни състави, ВКС се е произнесъл по размера на обезщетението за неимуществени вреди, с оглед критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД, съобразно установените обстоятелства и факти по конкретното дело. Безспорно е, че съдът е длъжен да съобрази всички конкретно установени обстоятелства, за да приложи точно принципа на справедливост по чл. 52 ЗЗД при определяне размера на дължимото обезщетение за причинени неимуществени вреди от деликта/трудовата злополука/. В случая въззивният съд е извършил такава преценка, а обосноваността на изводите му досежно присъдения размер не е основание за допускане на касационно обжалване. Евентуалната необоснованост на тези изводи е основание за касиране, поради неправилност на решението по чл. 281, т. 3 ГПК, но едва след като въззивното решение бъде допуснато до касационен контрол. В допълнение към изложеното следва да се подчертае, че поради различието във фактите и обстоятелствата по всяко едно от делата, определените по тях размери на обезщетения не могат да бъдат критерий за определяне на обезщетението за причинени неимуществени вреди по настоящото дело.
В заключение следва да се отбележи, че поставените материалноправни въпроси относно приложението на принципа за справедливостта по чл. 52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди и следва ли да бъде намалена отговорността по чл. 201, ал. 1 КТ на работодателя, когато пострадалият при трудовата злополука е проявил груба небрежност, са значими за изхода на делото, но същите не са решавани противоречиво от съдилищата, поради което не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на въззивното решение до касационен контрол.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 190 от 28.06.2010 г., постановено по в.гр.д. № 453/2010 г. на Великотърновския окръжен съд, по касационна жалба с вх. № 8116/29.07.2010 г. на [фирма] [населено място].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: