6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 862
С., 25.06. 2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми май, през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 2792 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от В. С. В. от [населено място], чрез пълномощника си адв. Р. Г. от АК-С., против въззивно решение № 2260 от 09.12.2013 г., постановено по в.гр.д. № 1644/2013 г. на Софийски апелативен съд, ГК, ІІ с-в, с което е обезсилено решение от 18.12.2012 г. на Софийски градски съд, І ГО, 6 състав, постановено по гр.д. № 3721/2010 г. в частта, с която искът по чл. 31, ал. 1 ЗЗД е уважен спрямо П. М. И., със съдебен адресат – особен представител адв. Б. Ц. от АК-С. и е прекратено производството по делото в тази част и като е потвърдено първоинстанционното решение в частта по иска с правно основание чл. 31, ал. 1 ЗЗД, е унищожена като сключена за продавач от лице без представителна власт разпоредителната сделка – продажба на недвижим имот, обективирана в нотариален акт № 135, т. І, рег. № 4495, дело № 110 от 22.04.2008 г. на нотариус Е. К., под № 31 от регистъра на НК, с район на действие СРС, по силата на която Б. Н. И. от [населено място], представляван от П. М. И., действащ с пълномощно № 1808/15.04.2008 г., акт № 94, т. І на нотариус № 500 от регистъра на НК, продава на В. С. В. от [населено място], действаща лично и със съгласието на баща си С. Н. В. от [населено място], следния свой собствен недвижим имот – апартамент № 5, находящ се в [населено място], район Л., на [улица], на втори етаж, със застроена площ от 117,32 кв.м, за сумата от 60 000 евро.
В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване, касаторката поддържа, че в обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по правни въпроси от материално и процесуално естество, от значение за изхода на делото, които са решени в противоречие с практиката на ВКС и разрешаването им е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – основания по чл. 280, ал. 1, т.1 и т. 3 ГПК. Жалбоподателката е конкретизирала правните въпроси, както следва: за допустимостта на въззивното решение в частта му, с която е обезсилено първоинстанционното решение, с което искът по чл. 31, ал. 1 ЗЗД е уважен спрямо П. М. И. и в тази част е прекратено производството по делото, за който твърди, че е решен от въззивния съд в противоречие с приетото в т. 6 на ТР № 1 от 09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС по тълк.д. № 1/2013 г., с твърдението, че пълномощника на продавача е задължителен необходим другар на страната на ответника по делото; за основателността на предявения иск с правно основание чл. 31, ал. 1 ЗЗД; за задължението на съда да обсъди всестранно и в тяхната съвкупност всички събрани при разглеждане на делото доказателства, които са от съществено значение за решаване на спора и непроизнасянето по предявения иск с правно основание чл. 29 ЗЗД, за които три правни въпроса твърди, че разрешаването им е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – основание за допускане до касация по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Посочено е и е представено ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 6.
Ответниците по касационната жалба Б. Н. И. от [населено място], действащ лично и със съгласието на попечителя си И. Н. И. от [населено място], негов брат, конституиран по реда на чл. 227 ГПК на мястото на починалия попечител и баща на ограничено запретения, Н. П. И., б.ж. на [населено място], както и П. М. И. от [населено място], не изразяват становище по нея в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното :
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – уважен конститутивен иск по чл. 31, ал. 1 ЗЗД, с цена над 5 000 лв., поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, с което е уважен предявеният иск за унищожаемост на продажбената сделка с правно основание чл. 31, ал. 1 ЗЗД като сключена за продавач от лице без представителна власт по отношение на процесния апартамент, въззивният съд е приел, че договорът за покупко-продажба, сключен с н.а. № 135/2008 г. на нотариус с район на действие Софийски районен съд, с който Б. Н. И. чрез пълномощника си П. М. И. е продал на касаторката В. С. В. процесния апартамент е унищожаем, тъй като към датата на упълномощаването – 15.04.2008 г. ищецът Б. И., макар и дееспособен, не е бил в състояние да разбира свойството и значението на извършваното, поради което към момента на нотариалното изповядване на сделката пълномощникът му П. М. И. е действал като лице без представителна власт. Съдът се е позовал на събраните по делото доказателства – писмени, гласни и заключението на единичната съдебно-психиатрична експертиза на д-р Щ., обсъдени в тяхната взаимна връзка и обусловеност и е достигнал до правния извод за основателност на предявения при условията на евентуалност иск по чл. 31, ал. 1 ЗЗД. В. съд е обезсилил първоинстанционното решение в частта, с която искът по чл. 31, ал. 1 ЗЗД е уважен спрямо П. М. И., тъй като същият е действал по сделката не в лично качество, а като пълномощник на продавача, поради което той не се явява надлежна страна по иска за унищожаване на продажбената сделка и е прекратил производството по делото по отношение на него като процесуално недопустимо. По отношение на останалите предявени искове – главни по чл. 26, ал. 2 ЗЗД и при условията на евентуалност по чл. 29 ЗЗД първоинстанционното решение като необжалвано е влязло в сила и те не са били предмет на въззивното производство.
Разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК изисква да се посочи правен въпрос от материално и/или процесуално естество от значение за изхода на конкретното дело, който е обусловил правната воля на съда, обективирана в обжалваното решение, и който с него е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата, или който има значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. В представеното от жалбоподателката изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване се съдържат изведени правни въпроси, от които първият е за допустимостта на въззивното решение в частта му, с която е обезсилено първоинстанционното решение, с което искът по чл. 31, ал. 1 ЗЗД е уважен спрямо П. М. И. и в тази част е прекратено производството по делото, с твърдение, че приетото от въззивния съд е в противоречие с даденото разрешение в т. 6 на ТР № 1 от 09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС относно необходимото задължително другарство. В случая настоящата инстанция намира, че в тази част, с която е обезсилено частично първоинстанционното решение, въззивното решение е валидно и допустимо и не е постановено в противоречие с приетото разрешение в т. 6 на ТР № 1/2013 г. Това е така, тъй като пълномощникът на продавача и купувача по договора за продажба нямат качеството на задължителни необходими другари по смисъла на чл. 216, ал. 2 ГПК, тъй като са страни по различни правоотношения и силата на пресъдено нещо на съдебното решение по иска с правно основание чл. 31, ал. 1 ЗЗД за унищожаемост на продажбената сделка не се разпростира по отношение на пълномощника, който се явява трето лице в процеса, поради което по този въпрос не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване. Това е така, тъй като по иск за обявяване недействителността на договор поради мнимо представляване процесуално легитимиран да го предяви е упълномощителят, тъй като в неговата правна сфера се претендира да са възникнали последиците от договора, а процесуално легитимиран като ответник по този иск е третото лице, което е договаряло с пълномощника, тъй като последиците на договора засягат и неговата правна сфера. Съдът по оспорването на сключения чрез представител договор във всички случаи трябва да се произнесе по наличието на представителна власт в мотивите на решението, а когато е предявен и иск за унищожение на овластителната сделка срещу пълномощника, последният ще бъде ответник в производството и съдът ще се произнесе по този иск с отделен диспозитив в решението. В конкретния случай се оспорва само продажбената сделка, сключена чрез представител на продавача, поради което процесуално легитимирани се явяват продавача упълномощител и купувача, както правилно е приел и въззивният съд в обжалваното решение.
Останалите три правни въпроса, поставени в изложението, не се явяват обуславящи за изхода на делото, поради което по тях не е налице общото основание на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване. Това е така, тъй като въпросът трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Така както общо е формулиран правният въпрос от материално естество, свързан с приложението чл. 31, ал. 1 ЗЗД, същият има по-скоро теоретичен характер и не се явява обуславящ изхода на делото. В конкретния случай релевираните в изложението твърдения във връзка с неправилното приложение от въззивния съд в обжалваното решение на посочената по-горе материалноправна норма касаят основания за неправилност на въззивното решение, изразяваща се в необоснованост на въззивния съдебен акт, поради опорочени фактически констатации, въз основа на които е приложен материалния закон по см. на чл. 281, т. 3 ГПК, но не могат да аргументират приложно поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Това е така, тъй като това основание за допускане на касационното обжалване е налице, когато в обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по правен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Под „точно прилагане на закона“ най-общо се разбира еднородно тълкуване на закона, т.е. точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на непоследователна и противоречива съдебна практика или към преодоляване на постоянна, но неправилна такава. В случая касаторката само е посочила това основание, но по поставения правен въпрос от материално естество не се е позовала нито на противоречива практика на ВКС, нито на постоянна, но неправилна практика, в които случаи би било налице основание за издаване на тълкувателно решение. Липсва и обосновка, че разглеждането на касационната жалба е от значение за развитие на правото, тъй като в тази хипотеза предпоставките са липса на практика на ВКС и наличие на непълнота, неяснота или противоречивост на самия закон. Тези предпоставки не са налице, тъй като нормата на чл. 31, ал. 1 ЗЗД е ясна и не се нуждае от тълкуване, а по приложението й има установена задължителна практика на ВКС, съобразена в случая от въззивният съд в обжалваното решение. Поставеният от касатора правен въпрос от процесуално естество, свързан със задължението на съда да обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните, така както изискват разпоредбите на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, като цяло е от значение за изхода на делото, но решаването му не е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, тъй като той е решен от въззивния съд в съответствие със задължителната съдебна практика, установена по реда на чл. 290 ГПК. Това е така, тъй като разпоредбите на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК се свеждат до това, че съдът основава решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху закона, като преценява всички доказателства по делото и доводите на страните по вътрешно убеждение. Така съгласно задължителната съдебна практика, уеднаквена с постановени от ВКС решения по реда на чл. 290 ГПК/напр. решение № 470 от 16.01.2012 г. на ВКС по гр.д. № 1318/2010 г., ІV г.о., решение № 217 от 09.06.2011 г. на ВКС по гр.д. № 761/2010 г., ІV г.о. и др/ е прието, че съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, съдът е длъжен да прецени всички доказателства по делото и да основе решението си върху приетите за установени обстоятелства и върху закона. Той е длъжен да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване като обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните като той е длъжен да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право. В тази връзка съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК, всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания и възражения. В случая в съответствие с тази задължителна съдебна практика въззивният съд е приел от данните по делото и доводите на страните, преценени в тяхната взаимна връзка и обусловеност, че искът с правно основание чл. 31, ал. 1 ЗЗД е основателен, тъй като договорът за покупко-продажба, сключен с н.а. № 135/2008 г. на нотариус с район на действие Софийски районен съд, с който Б. Н. И., чрез пълномощника си П. М. И. е продал на касаторката В. С. В. процесния апартамент е унищожаем, тъй като към датата на упълномощаването – 15.04.2008 г. ищецът Б. И., макар и дееспособен, не е бил в състояние да разбира свойството и значението на действията си, поради което към момента на нотариалното изповядване на сделката пълномощникът му П. М. И. е действал като лице без представителна власт, поради което по този въпрос не е налице основанието за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Последният правен въпрос за липсата на произнасяне от съдилищата по предявения иск с правно основание чл. 29 ЗЗД, същият освен, че не е обусловил изхода на спора, а предвид характера си/предявен при евентуалност/ и при уважен иск с правно основание чл. 31, ал. 1 ЗЗД, не подлежи на разглеждане, а в случая и липсва интерес от страна на касаторката-ответница от поставянето му, поради което не е налице релевираното основание за допускане на касация по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Въз основа на изложеното следва, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационен контрол.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 2260 от 09.12.2013 г., постановено по в.гр.д. № 1644/2013 г. на Софийски апелативен съд, ГК, ІІ с-в, по касационна жалба с вх. № 1008 от 29.01.2014 г. на В. С. В. от [населено място].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: