1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 500
С., 3.04. 2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на втори април, през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 1349 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. Н. Б. от [населено място], чрез пълномощника си адв. К. Т. от АК-Б. против въззивно решение № V-110 от 08.07.2011 г. по в.гр. дело № 793/2011 г. на Бургаския окръжен съд, ГК, пети състав, с което като е потвърдено решение № 368 от 19.03.2011 г. по гр. дело № 11141/2010 г. на Бургаския районен съд, са отхвърлени предявените искове за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ, предявени от касатора срещу [фирма] [населено място].
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поставя материалноправни въпроси, обусловили изхода на делото, относно приложението на чл. 123а, КТ, както и подлежи ли на съдебна преценка извършения от работодателя подбор на основание чл. 329 КТ, за които поддържа, че с обжалваното решение са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, решавани са противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 КТ. Представя съдебна практика по приложението на чл. 123а КТ и на чл. 329 КТ, а именно – Тълкувателно решение № 2/23.05.2011 г. по тълк.д. № 2/2010 г. на ОСГК на ВКС, както и решение № 1237 от 17.06.2005 г. по гр.д. № 769/2003 г. на ІІІ г.о. на ВКС, решение № 326 от 18.03.2008 г. по гр.д. № 1243/2007 г. на ІІІ г.о. на ВКС, решение № 14 от 10.02.2010 г. по гр.д. № 4322/2008 г. на ІІІ г.о. на ВКС, решение № 1845 от 29.12.1999 г. по гр.д. № 768/1999 г. на ІІІ г.о. на ВКС и решение от 30.03.2005 г. по гр.д. № 103/2005 г. на ОС-Ямбол, като останалите две въззивни решения не съставляват съдебна практика, тъй като липсват данни, че са влезли в сила. Въпросите са поставени във връзка с приетото в обжалваното решение, че ответното дружество има качеството на работодател, тъй като е наемател на обособена част от предприятието, в която е мястото на работа на уволнения ищец, който е бил включен в списъка на работниците, които са преминали в структурата на [фирма], поради което има право да приложи основанията за уволнение, визирани в чл. 328, ал. 1, т. 1-4 КТ, както и че извършеният подбор е законосъобразен, извършен между всички работници заемащи длъжността „шлосер по Р.” при работодателя и с оглед критериите по чл. 329 КТ е прието, че съобразно заложените критерии за подбор при съкращаването на 41 щатни бройки – професионална квалификация и ниво на изпълнение на трудовите задължения, ищецът е получил по-малък брой точки като от оценяваните 279 работници той се е класирал на 259 място.
Ответникът по касационната жалба [фирма] [населено място], чрез процесуалния си представител юриск. Р. В. в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК оспорва жалбата като неоснователна и изразява становище за липсата на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК за допускането й до касационен контрол.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като взе предвид, че решението е въззивно, с което са отхвърлени искове за защита срещу незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ, намира че касационната жалба е допустима, подадена е в срока по чл. 283 ГПК и е редовна.
С обжалваното решение като е приел, че ответното дружество има качеството на работодател, тъй като е наемател на обособена част от предприятието, в която е мястото на работа на уволнения ищец, който е бил включен в списъка на работниците, които са преминали в структурата на [фирма], поради което има право да приложи основанията за уволнение, визирани в чл. 328, ал. 1, т. 1-4 КТ, въззивният съд е приложил нормата на чл. 123а КТ в съответствие с приетото в ТР № 2/23.05.2011 г. по тълк.д. № 2/2010 г. на ОСГК на ВКС, поради което по този правен въпрос не са налице основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. По втория правен въпрос – подлежи ли на съдебна преценка извършения от работодателя подбор на основание чл. 329 КТ, съдът е извършил съдебен контрол за законосъобразното упражняване на правото на подбор, респ. законосъобразното приложение на критериите установени с разпоредбата на чл. 329, ал. 1 КТ, с което не се е отклонил от задължителната съдебна практика, установена по чл. 292 ГПК с Тълкувателно решение № 3 от 16.01.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. ОСГК на ВКС, според която при прекратяване на трудовото правоотношение поради съкращаване в щата или намаляване обема на работа, подборът става част от правото на уволнение, затова при спор за законосъобразност на уволнението, съдът упражнява съдебен контрол за точното прилагане на закона, който не се изчерпва само с констатиране формалното прилагане на критериите по чл. 329, ал. 1 КТ, а обхваща проверка на приетите от работодателя и оспорени от работника или служителя оценки по същите критерии. В този смисъл във въззивното решение е прието, че в подбора са участвали всички заемащи длъжността, от която е съкратен ищецът, извършен е при ясно определени критерии съответстващи на законовите, а занижената оценка на ищеца извън притежаваната от него квалификация, при съпоставяне на професионалните качества, подготовка, ниво на изпълнение на възложената работа и т.н., се дължи на по-ниската оценка за работата на ищеца, дадена на комисията по подбора от началник управление на съответното СО, респ. и препоръката на прекия му началник, изводи, които се явяват в съответствие със задължителната съдебна практика, установена с цитираното ТР № 3/2012 г. Следователно, решаващият съд е извършел съдебен контрол за законосъобразното упражняване на правото на подбор, респ. законосъобразното приложение на критериите на чл. 329, ал. 1 КТ, с което не се е отклонил от посочената задължителна съдебна практика, което изключва приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника по жалбата направените разноски за касационното производство в размер на 150 лв. юрисконсултско вънаграждение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № V-110 от 08.07.2011 г. по в.гр. дело № 793/2011 г. на Бургаския окръжен съд, ГК, пети състав, по касационна жалба с вх. № 10260 от 08.08.2011 г. на А. Н. Б. от [населено място].
ОСЪЖДА А. Н. Б. от [населено място] да заплати на [фирма] [населено място] направените деловодни разноски за касационното производство в размер на 150/сто и петдесет/ лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :