2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 291
С., 18.05. 2015 г.
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 14 май две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
ч. гр. д. № 2514/2015 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 274, ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба на В. С. И. чрез пълномощник адв. К. П. Софийска адвокатска колегия против определение от 23.03.2015г. по гр. дело № 14788/2014г. на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение молбата й вх. № 4149 от 15.11.2015г. за изменение на решението на съда в частта за съдебните разноски, като й се присъдят такива в размер на 429 лв. за първата съдебна инстанция.
Жалбоподателката моли да се отмени обжалваното определение по съображения изложени в частната жалба.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., разгледа частната жалба и провери определението, чиято отмяна се иска.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.
Съдът отказал да уважи молбата на жалбоподателката по чл. 248, ал. 1 ГПК като приел, че с оглед изхода на спора пред въззивната инстанция, размерът на дължимите съдебни разноски с оглед на представения по делото договор за правна защита пред първоинстанционния съд е правилно определен.
С исковата молба са били предявени два иска с предмет парично вземане на обща стойност 978 лв. (872 лв. обезщетение по чл.327, ал. 1, т. 1 КТ и 106 лв. обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ), от които е уважен иска по чл. чл.327, ал. 1, т. 1 КТ за сумата 872 лв. и отхвърлен иска по чл. 221, ал. 1 КТ за сумата 106 лв.
Пред двете съдебни инстанции ищцата е направила съдебни разноски в размер на 650 лв. за адвокатско възнаграждение и съобразно чл. 78, ал. 1 ГПК и се дължат разноски по компенсация в размер на 579,55 лв. съразмерно с уважената част от исковете. Съдът и е присъдил съдебни разноски платими от ответника в размер на 556,67 лв. (216,67 лв. с решението на първоинстанционния съд и 340 лв. с решението на въззивния съд).
Ответникът по предявените искове е направил съдебни разноски пред двете съдебни инстанции в размер общо на 1022 лв. (по 500 лв. за адвокатско възнаграждение пред първа и въззивна инстанции и 22 лв. държавна такса пред въззивна инстанция). На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът също има право на съдебни разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете. При отхвърлен иск за 106 лв. на ответника се дължат съдебни разноски по компенсация в размер на 110,76 лв. Със съдебните решения ищцата е осъдена да заплати на ответника 100 лв. за адвокатско възнаграждение.
При компенсиране на взаимно дължимите между двете страни суми за разноски ответникът дължи на ищцата съдебни разноски за двете съдебни инстанции в размер на 468,79 лв. (от дължимите на ищцата 579,55 лв. се приспадат дължимите на ответника 110,76 лв.).
При тези съображения следва да се приеме, че определението, с което не е уважена молбата на ищцата за изменение на въззивното решение в частта за съдебните разноски се явява правилно и следва да бъде потвърдено.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
ПОТВЪРЖДАВА определение от 23.03.2015г. по гр. дело № 14788/2014г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ