3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 290
С., 02.06. 2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 31 май две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
ч. гр. д. № 259/2011 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК образувано по частна касационна жалба на Община [населено място] и по частна касационна жалба на Кметство [населено място] против въззивно определение № 28 от 12.01.2011 год. по ч. гр. дело № 7/2011 год. на Пазарджишки окръжен съд, с което е потвърдено протоколно определение от 11.11.2010 год. по гр. дело № 3638/2010 год. на Пазарджишки районен съд, с което е оставена без разглеждане молбата на Кметство [населено място] клисура, с която на основание чл. 523, ал. 2 ГПК се поискано да бъде спряно изпълнението по изпълнително дело № 2083/2010 год. на Държавен съдебен изпълнител при Районен съд [населено място] във връзка със заявяване на самостоятелни права върху имотите предмет на принудителното изпълнение с взискател Държавата чрез Министъра на земеделието и храните и длъжник Община [населено място] като недопустима.
В изложение за допускане на касационно обжалване Община [населено място] поставя въпроса – могат ли Кметствата да бъдат носители на право на собственост и да заявяват самостоятелни права върху гори, собствеността върху които им е била възстановена с решение на Поземлената комисия и кметовете са подписали протоколите за извършен въвод във владение на тези имоти. Представя се решение по гр. дело № 1473/2009 год. на Врачански районен съд, с което по молба на акционерно дружество, като трето на изпълнението лице, заявило собствени права изключващи правата на взискателя – еднолично дружество с ограничена отговорност, е постановено спиране на изпълнението и е даден едноседмичен срок на молителя да предяви по съдебен ред правото си на собственост върху недвижимия имот предмет на принудителното изпълнение. Доказателства това решение да е влязло в сила не са представени.
Държавата чрез Министъра на земеделието и храните не е представила писмен отговор на касационните жалби.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че определението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно определение преграждащо по-нататъшното развитие на делото намира, че частните касационни жалби са допустими на основание чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, подадени са в срок и са редовни.
С обжалваното определение е прието, че по смисъла на чл. 14 ЗМСМА и чл. 136, ал. 3 Конституцията на РБ, общината е юридическо лице с право на собственост и самостоятелен общински бюджет, докато кметствата са съставни административно -териториални единици в рамките на съответната община, не са юридически лица и не могат да заявяват самостоятелни права на собственост, извън заявените от конкретната община, в която са включени. Прието е още, че кметството не е носител на субективни материални права, поради което искането да се спре изпълнението по предприето принудително изпълнение, за да се даде възможност по исков ред да установи такива права, означава да се допусне пререшаването на вече разрешения спор между взискателя и длъжника, в чиито район попада кметството.
Поставения правен въпрос не дава основание да се допусне касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Представената съдебна практика касае случай различен от настоящия, а съдебно решение без доказателства, че е влязло в сила, не попада в обхвата на приложното поле – правен въпрос разрешаван противоречиво от съдилищата, тъй като съдебната практика се формира от влезли в сила съдебни решения. Не е налице и хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – правен въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. В изложението основанието е посочено формално, без да е обосновано.
Извън горното, касационното обжалване не може да се допусне, защото поставения правен въпрос не е обуславящ за изхода на делото. С обжалваното определение, макар и да не е казано направо, съдът не е признал на молителя качеството на трето лице със самостоятелни права, които изключват правата на взискателя, тъй като, правото на което се позовава кметството е тъждествено с правото на длъжника по изпълнението, отречено с влязлото в сила осъдително решение – изпълнителното основание, въз основа на което е предприето изпълнението. Това е имал предвид съдът с обжалваното определение, като е приел, че кметствата не са юридически лица и носители на самостоятелни субективни материални права, извън правата на общината, в чийто район попада кметството, и тъй като в случая по отношение на общината е уважен ревандикационния иск на държавата и в изпълнителното производство тя е длъжника е прието, че би се допуснало пререшаването на вече разрешения спор между взискателя и длъжника.
Предвид изложеното липсват предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 28 от 12.01.2011 год. по ч. гр. дело № 7/2011 год. на Пазарджишкия окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ