5
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1491
С., 27.12. 2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на четиринадесети декември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 826/2012 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ц. К. Т. против въззивно решение № 84 от 23.03.2012г. по гр. дело № 554/2011 г. на Великотърновски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 252 от 09.11.2011 г. по гр. дело № 160/2011 г. на Ловешки окръжен съд, с което е прогласена нищожността на саморъчно завещание от 26.08.2010г. на К. К. И. починал на 07.09.2010 г., обявено с Протокол за обявяване на саморъчно завещание – Акт № 191, т. VІ, рег. № 4089, д. № 9/2010 г., зав. рег. № 10/2010 г. на нотариус с район на действие Ловешки районен съд, с което е направено универсално завещателно разпореждане в полза на Ц. К. Т. на основание чл. 42, б. „в” ЗН, поради противен на закона мотив, по иска на К. И. И. и К. К. И..
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателката поддържа, че с обжалваното решение в противоречие с представена съдебна практика е разрешен материалноправния въпрос – засяга ли се валидността на саморъчно завещателно разпореждане, когато след подписа на завещателя са включени допълнителни клаузи, които нямат характер на завещателно разпореждане и процесуалноправния въпрос – допустимо ли е във всяко положение на процеса ищецът да въвежда нови основания за нищожност – приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК.
Ответниците К. И. И. и К. К. И. в писмен отговор излагат съображения за липса на основание за допускане на касационно обжалване, тъй като обжалваното решение е съобразено с представената от жалбоподателката съдебна практика, излагат и съображения в подкрепа правилността на обжалваното решение.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че с обжалваното решение е потвърдено първоинстанционно решение по разгледан иск по чл. 42, б. „в” ЗН намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
По процесуалноправния въпрос.
Жалбоподателката поддържа, че първоначално иска е бил предявен по чл. 42, ал. 1, б. „б” ЗН – нищожност на завещателното разпореждане, когато при съставянето му не са спазени разпоредбите на чл. 24 и чл. 25, ал. 1 и едва в писмената защита, след обявяване хода на делото пред първоинстанционния съд за разглеждане по същество, ищците били добавили и основание за нищожност по чл. 42, ал. 1, б. „в” ЗН – нищожност на завещателното разпореждане или изразеният в завещанието мотив, поради който единствено е било направено разпореждането, са противни на закона.
Представени са две съдебни решение по гр. дело № 5803/2007г. на ВКС и гр. дело № 4690/2007 г. на ВКС, в които е прието, че по начало спорният предмет по делото се включва в процеса с исковата молба, в която са уточнени обстоятелствата, върху които се основава искането, изложени са фактите, от които ищецът черпи правото, чиято защита желае и не може да прави това по всяко време в процеса, като въвежда нови и различни основания за нищожност. Решенията нямат задължителен характер и обосновават приложно поле по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
С исковата молба, уточнена с молба от 14.04.2011 г., ищците са предявили иск за нищожност на саморъчното завещение, като са твърдели, че то не е написано и подписано от завещателя, т.е. оспорвали са авторството на основание чл. 42, ал. 1, б. „б” ЗН и евентулно са предявили иск за унищожаване на завещателното разпореждане на основание чл. 43, ал. 1, б. „б” ЗН направено при грешка, поради наличие на възмезност на разпореждането, каквато е била волята на завещателя – да бъде гледан и издържан. В съдебно заседание на 02.11.2011 г. представителят на ищците е заявил, че не поддържа иска за нищожност по чл. 42, ал. 1, б. „б” ЗН, с оглед установеното авторство на завещателното разпореждане и без да навежда нови фактически обстоятелства по иска предявен като евентуален е отправил (наред с първоначалното) ново искане за защита – нищожност на завещателното разпореждане като сключено при условие (мотив) противни на закона – „завещанието е срещу за гледане до края на живота”, квалифицирано от съда като иск с правно основание чл. 42, ал. 1, б. „в” ЗН.
Според установената съдебна практика, ищецът може да измени петитума, като вместо или наред с първоначалния петитум отправи до съда ново искане за защита – нов петитум, ако не се позовава на друг юридически факт, от който извежда претендираното право в сравнение с посочения в исковата молба. По евентуално предявеният иск ищецът се е позовал на възмездност на завещателното разпореждане и това обстоятелство се поддържа в заявения нов петитум. Изменението на петитума е винаги допустимо, ако не се изменя основанието. Дори съдът да не се е произнесъл с определение по допустимостта на изменението на иска, това не опорочава решението по изменения иск, ако изискванията за изменение на иска са били налице. Изменението на иска трябва да се предприеме до приключване на устните състезания пред първата инстанция (в процесния случай изменението е предприето преди приключване на устните състезания пред първа инстанция). Когато изменението се състои в промяна размера на петитума (намаляване или увеличаване) или вида на търсената защита (преминаване от установителен към осъдителен иск или обратното) изменението може да се предприеме във всяко положение на делото, т. е. и пред въззивната инстанция.
Изложеното не влиза в противоречие, както с представената от жалбоподателя съдебна практика, така и с приетото в обжалваното решение по изменения иск, което изключва приложното поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
По материалноправния въпрос.
Жалбоподателката поставя въпроса за валидността на саморъчно завещателно разпореждане, когато след подписа на завещателя са включени допълнителни клаузи, които нямат характер на завещателно разпореждане, предвид приетото от съда с обжалваното решение за уважаване иска по чл. 42, ал. 1, б. „в” ЗН. Прието е, че завещателното разпореждане е направено единствено с мотив, който предполага престиране на имуществена облага в полза на завещателя за в бъдеще (на този извод сочи и обстоятелството, че на следващият ден завещателят е прехвърлил недвижим жилищен имот на жалбоподателката срещу задължение да бъде гледан и издържан докато е жив), което противоречи на безвъзмездния характер на завещанието, мотивът за извършване на завещателното разпореждане е посочен изрично от завещателя в самия документ и тази воля на завещателя не може да бъде игнорирана заради обстоятелството, че мотивът е изписан след подписа на завещателя, тъй като за посочване на мотива за извършване на завещанието не се изисква форма за действителността му.
Жалбоподателката е представила съдебна практика – решение по гр. дело № 530/2003 г. ВКС; решение по гр. дело № 1147/2010 г. ВКС; решение по гр. дело № 2272/2007 г. ВКС, в които е прието, че завещанието е лично, безвъзмездно едностранно волеизявление, направено в установена от закона форма. Прието е, че законът изисква подписът на завещателя да бъде положен след завещателните разпореждания, и след като тълкувайки волята на завещателя изразена в неговото съдържание, решаващият съд установи, че мотивът за извършване на завещателното разпореждане, изразен категорично под формата на „условие” не е да надари лицето, а да му вмени задължение за бъдещи грижи и издръжка, такова саморъчно завещание е нищожно и не легитимира бенифециера като единствен собственик на имотите. Прието е, че всяка допълнителна клауза, която не носи реквизитите на самостоятелно завещателно разпореждане е нищожна.
С обжалваното решение е прието, че завещателното разпореждане е нищожно като направено единствено с мотив за получаване на бъдещо гледане на завещателя, че за мотива дописан след подписа на завещателя не се изисква форма за действителност, каквато се изисква за завещателното разпореждане, но отнесен към завещанието го прави нищожно.
Тези изводи влизат в противоречие с представената съдебна практика, което обуславя приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Това налага да се допусне касационно обжалване на решението в частта, с която искът по чл. 42, ал. 1, б. „в” ЗН е уважен по материланоправния въпрос – следва ли мотивът, поради който единствено е било направено завещателното разпореждане да бъде част от съдържанието на завещанието; ако мотивът е добавен след подписа на завещателя това отразява ли се на валидността на завещателното разпореждане.
С оглед изхода на делото по поставения правен въпрос, обуславящ предмета на спора по иска по чл. 42, ал. 1, т. б. „в” ЗН, по обусловените искове по чл. 124, ал. 1 ГПК, съдът ще се произнесе в производството по касационното обжалване.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 84 от 23.03.2012г. по гр. дело № 554/2011 г. на Великотърновски апелативен съд в частта по уважения иск с правно основание чл. 42, ал. 1, б. „в” ЗН.
УКАЗВА на Ц. К. Т. в едноседмичен срок от получаване на препис от определението да внесе по сметка на Върховен касационен съд държавна такса за касационно обжалване в размер на 1869,50 лв. и да представи вносен документ по делото.
След изпълнение на указанията делото да се докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ