1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 66
С., 14.01. 2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети декември, през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 6290 по описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Прокуратура на РБ чрез прокурор при Софийска окръжна прокуратура, против въззивно решение № 354 от 25.07.2013 г., постановено по в.гр.д. № 25/2013 г. на Софийски окръжен съд, ГО, втори въззивен състав.
Жалбоподателят Прокуратура на РБ, чрез прокурор И. М. при Софийска окръжна прокуратура, обжалва въззивното решение в частта му, с която Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на В. Х. Г. от [населено място], [община], Софийска област, сумата от 6 000 лв., представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди, на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 З., ведно със законната лихва, считано от 30.01.2012 г. до окончателното й изплащане. Твърди неправилност на въззивното решение в обжалваната му част, поради нарушение на материалния и процесуалния закони и необоснованост и иска неговата отмяна. В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът релевира като основание за допускането му до касационен контрол чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по правните въпроси относно точното прилагане на принципа за справедливо обезщетяване по чл. 52 ЗЗД на причинените на ищцата неимуществени вреди в резултат на незаконно обвинение, както и липсата на мотиви за наличието на причинно-следствена връзка между незаконното обвинение и причинените вреди и сочи като противоречива съдебна практика – ППВС № 4/1968 г., т. 11, ТР № 3/2005 г. по т.д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС, т. 3 и т. 11, ТР № 1/2001 г., т. 10 на ОСГК на ВКС.
Ответницата по жалбата В. Х. Г. от [населено място], [община], Софийска област, чрез пълномощника си адв. Р. Р. от АК-С., в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК изразява становище за неоснователност на жалбата на Прокуратурата на РБ, както и за липсата на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускането й до касационен контрол.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложеното основание за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е допустима и редовна като подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, с цена над 5000 лв. и в срока по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че срещу ищцата е било повдигнато обвинение и тя е била привлечена като обвиняема за престъпление по чл. 209, ал. 1, вр. с чл. 18, ал. 1 НК на 05.02.2010 г. С обвинителен акт срещу нея е внесено обвинение като е образувано НОХД № 5973/2010 г. на СРС. С присъда от 22.03.2011 г. по делото тя е била призната за невинна и оправдана за престъплението по чл. 209, ал. 1, вр. с чл. 18, ал. 1 НК, която е потвърдена с решение № 113 от 30.0.1.2012 г. по ВНОХД № 4708/2011 г. на СГС. Съдът е приел, че в случая са налице елементите на фактическия състав на чл. 2, ал. 1, т. 2 З.//в редакцията до изменението с публикацията в ДВ, бр. 38/2012 г./ и като е съобразил продължителността на воденото наказателно производство, както и претърпените от ищцата болки и страдания в резултат на незаконното обвинение, е приел, че справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди е в размер на сумата от 6000 лв. по отношение на Прокуратурата на РБ.
Поставеният материалноправен въпрос, обусловил изхода на спора, е за приложението на критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД при определяне на обезщетението за неимуществени вреди при наличието на хипотезите на чл. 2 З., който в случая е решен от въззивния съд в съответствие със задължителната съдебна практика. В този аспект следва да се отбележи, че размера на обезщетението за вреди, определян по чл. 2, ал. 1, т. 2 З. се влияе от конкретната фактическа обстановка, която е различна за всеки отделен случай. Спрямо критерия за справедливост, дефинитивно определен в чл. 52 ЗЗД настъпилата вреда се съизмерява съобразно установените по делото обстоятелства, които за всеки конкретен случай са различни, затова и решаването му се влияе от конкретните доказателства. Доколкото в случая съдът е разгледал всички допустими и относими към спора доказателства, свързани с реално претърпените болки и страдания от ищцата в резултат на издадения незаконен акт на досъдебното производство, обжалваното въззивно решение не е постановено в противоречие с представената от касатора задължителна съдебна практика, тъй като подхода при определяне размера на обезвредата е един и същи. Вложеният в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД обществен критерий за справедливост не е абстрактно понятие, а справедливото обезщетяване, каквото изисква тази норма на закона на всички неимуществени вреди означава съдът да определи точен паричен еквивалент на болките и страданията с оглед конкретната фактическа обстановка за всеки отделен случай. В случая въззивният съд е извършил такава преценка, а обосноваността на изводите му относно присъдения размер за неимуществените вреди, не е основание за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като необосноваността е основание за касиране, поради неправилност на решението по чл. 281, т. 3 ГПК. В конкретния случай въззивният съд се е ръководил от задължителната съдебна практика, установена с разрешенията, дадени в т. 11 от Тълкувателно решение № 3/2005 по т.д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС. Поставеният правен въпрос от процесуално естество относно липсата на мотиви за наличието на причинно-следствена връзка между незаконното обвинение и причинените вреди, не е обуславящ изхода на делото по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, а се отнася до неправилност на решението, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила по чл. 281, т. 3 ГПК, която проверка не може да се извърши в рамките на производството по селекция на касационните жалби. Вън от това обаче, в обжалваното решение въззивният съд е изложил подробни мотиви относно наличието на пряка причинно-следствена връзка между действията на прокуратурата и причинените вреди на ищцата, която в резултат на незаконното обвинение претърпяла негативни изживявания в личен и професионален план, стрес, притеснения, тревога и безпокойство за бъдещето, както и влошаване на семейните отношения със съпруга си, като е приел, че в случая са налице елементите на фактическия състав на чл. 2, ал. 1, т. 2 З./в редакцията до изменението с публикацията в ДВ, бр. 38/2012 г./, съобразил е продължителността на воденото наказателно производство срещу нея, което е продължило в разумни граници, както и претърпените болки и страдания в резултат на незаконното обвинение и е приел, че справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди е в размер на сумата от 6 000 лв. по отношение на Прокуратурата на РБ.
С оглед на изложеното, настоящият състав на Трето гражданско отделение на Върховният касационен съд намира, че в случая по поставените правни въпроси не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поради което въззивното решение не следва да се допусне до касационен контрол.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 354 от 25.07.2013 г., постановено по в.гр.д. № 25/2013 г. на Софийски окръжен съд, ГО, втори въззивен състав, по касационна жалба с вх. № 1835 от 28.08.2013 г. на Прокуратурата на РБ, чрез прокурор при Софийска окръжна прокуратура.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: