3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1081
С., 22.10. 2014 г.
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 15 октомври две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 2909/2014 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на 102 Основно училища „П. В.” [населено място] против въззивно решение № 8631 от 20.12.2013г. по в. гр. дело № 5448/2013г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 04.02.2013г. по гр. дело № 22640/2012г. на Софийски районен съд в частта, с която е признато за незаконно и отменено уволнението на Х. В. А. извършено със заповед № 339/16.03.2012г. на директора на 102 Основно училища „П. В.” [населено място], същата е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „старши учител общообразователен предмет – география и икономика” и работодателят е осъден да й заплати обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение в размер на 2051,64 лв. за периода 28.03.2012г. – 28.09.2012г. ведно със законна лихва, считано от 07.05.2012г. до окончателното изплащане на задължението.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поставя въпроса – доказал ли е работодателят липсващите качества на работника за ефективно изпълнение на възложената му трудова функция, когато в уволнителната заповед е посочил, кои качества липсват и обстоятелствата въз основа на които е достигнал до тези изводи са изложени в протоколи, доклади, сигнали и жалби визирани в заповедта. Жалбоподателят представя съдебно решение по гр. дело № 865/2011г. на ВКС, трето г. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК по приложението на чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ, като счита, че поставеният правен въпрос с обжалваното решение е разрешен в противоречие с тази практика – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Позовава се на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК без да са изложени мотиви за приложението на посочената хипотеза.
Ответникът Х. В. А. в писмен отговор оспорва наличие на основание за допускане на касационно обжалване. Твърди, че обжалваното решение е постановено в съответствие със задължителната съдебна практика на ВКС. Изложени са съображения и по съществото на спора в подкрепа правилността на обжалваното решение.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по разгледани искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Поставеният в изложението правен въпрос с обжалваното решение не е разрешен в противоречие с представената от жалбоподателя съдебна практика – решение по гр. дело № 865/2011г. на ВКС, според която за законосъобразността на уволнението по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ работодателят следва да установи: 1) че уволненият работник или служител не притежава посочените от него в заповедта за уволнение професионални качества, знания, умения, навици; 2) че тези качества (знания, умения, навици) са необходими за ефективното изпълнение на осъществяваната от работника или служителя трудова функция; 3) да установи, защо е счел, че тези необходими качества липсват. Тази липса следва да е обективен факт и да отразява трайно състояние. Работодателят следва да посочи обстоятелствата, въз основа на които е направил извода си, което може да стане по два начина – те да бъдат изложени в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, или те да не се изброяват в заповедта, а в други документи (докладни записки, доклади, жалби и др.), към които заповедта да препраща, и които да са от естество, че да са станали достояние на работника или служителя. Така заповедта се счита мотивирана и се дава възможност на уволненото лице да организира защитата си, респ. съдът да осъществи контрол на работодателската преценка при оспорване на уволнението.
С обжалваното решение съдът е отменил заповедта за уволнението на ищцата, не защото не е мотивирана и не са посочени качествата, които липсват, респ. обстоятелствата въз основа на които работодателят е направил извода си за липсата на посочените качества, а защото работодателят не е доказал, че страната не притежава посочените качества изведени от описаните в заповедта документи – протоколи от заседания на Педагогически съвет от 26.01.2012г. и 22.02.2012г., доклад-заявление от 24.02.2012г. до директора на училището, жалба от 20.01.2012г., докладна записка от 08.02.2012г. от техническия секретар в училището, докладна записка от 09.02.2012г. на класен ръководител, протокол от родителска среща от 31.01.2012г. и 23.11.2011г., докладна записка от 24.01.2012г. от педагога на училището, които с обжалваното решение са анализирани подробно и обсъдени в контекста на посоченото основание за уволнението на ищцата.
В настоящето производство не се извършва проверка на правилността на изводите на съда, респ. приложението на закона към установените по делото факти, които са основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. Поставения правен въпрос насочва към обсъждане изводите на съда по съществото на спора, което е извън предмета на производството по допускане на касационно обжалване.
Предвид изложеното по поставения правен въпрос не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Съдът не присъжда съдебни разноски в полза на ответницата по касационната жалба. От представен договор за правна защита не се установява договореното адвокатско възнаграждение от 600 лв. фактически да е заплатено.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалва на въззивно решение № 8631 от 20.12.2013г. по в. гр. дело № 5448/2013г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ