3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 87
С., 24.01. 2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 21 януари две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 1017/2011 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано по касационна жалба на Я. И. К., Е. И. К. и Н. В. И. против въззивно решение № 229 от 04.05.2011 г. по гр. дело № 68/2011 г. на Плевенски окръжен съд, с което е отменено решение от 29.11.2010 г. по гр. дело № 1310/2010 г. на Плевенски районен съд и на основание чл. 123, ал. 4 ГПК е признато за установено по отношение на жалбоподателите, че удостоверение № 361 от 24.03.1989 год. на ОбНС – Кметство „М.” [населено място] е неистински документ в частта, с която удостоверява, че в изпълнение решение на ИК на ОбНС [населено място] е предоставено право на ползване на И. П. И. по ПМС № 26/23.04.1987г. върху лозе от 300 кв. м, съставляващо парцел 11в, в местността Стража ІІ, землището на [населено място], което е било приложено към молба вх. № ПСД-94-И-64/09.01.1998г. подадена от наследодателя на ответниците – жалбоподатели И. П. И., б. ж. на [населено място] починал на 19.12.2007г., до Кмета на [община] за придобиване право на собственост върху парцел 11в с площ 300 кв. м в м. Стража ІІ, землището на [населено място].
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателите поддържат, че за ищеца липсва правен интерес от предявения иск, поради липса на идентичност между имотите, върху които ищецът е възстановил правото си на собственост с решение на Поземлена комисия и имота по оспореното удостоверение, както и, че с оглед характера на документа оспорването му следва да се извърши по административен ред, а не по исков ред. Твърди, че решението е недопустимо и съгласно т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, съдът служебно се произнася по валидността и допустимостта на съдебното решение – приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Ответникът П. И. Д. в писмен отговор оспорва касационната жалба. Излага съображения за неоснователност на твърденията за неподсъдност на спора, въпрос поставян в процеса на делото и разрешен с влязло в сила определение, с което подсъдността е стабилизирана. Относно възражението за липса на правен интерес излага подробни съображения, от които извежда правния си интерес, като поддържа, че въпроса за идентичността на имотите е извън предмета на спора по чл. 124, ал. 4 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е разгледан иск по чл. 124, ал. 4 ГПК намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Поставените в изложението процесуалноправни въпроси не обуславят приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
По въпросите за подведомствеността на спора и допустимостта на иска по чл. 124, ал. 4 ГПК, обуславящи допустимостта на обжалваното решение.
С определение от 31.05.2010 г. първоинстанционния съд не е уважил възражение на жалбоподателите за неподведомственост на спора, което не е обжалвано и е влязло в сила. Този въпрос е обсъден и от въззивния съд, като е прието, че с иска се оспорва верността (а не законосъобразността на административен акт) на официален свидетелстващ документ относно съществуването на удостоверен в документа факт, т. е. оспорена е материалната доказателствена сила на документа чрез иск, който подлежи на разглеждане по исков ред пред граждански съд.
Приетото не влиза в противоречие със съдебната практиката и теория относно правната същност на установителния иск по чл. 124, ал. 4 ГПК, целящ да се установи истинността или неистинността на един документ, от значение за изхода на граждански спор, преди да се стигне до съдебен процес, в който документа може да бъде използван, както и когато страната е пропуснала срока да оспори документа по реда на чл. 193 ГПК в рамките на висящ процес. Ищецът е доказал правния си интерес от предявения иск, тъй като въз основа на посочения документ ответниците са предприели действия за трансформиране правото на ползване, предоставено на праводателя им, в право на собственост по реда на § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ, и противопоставят това право на ищеца в спор за собственост върху реституирани земеделски земи. Затова, чрез този иск ищецът иска да разчисти спора относно истиността на документ ползващ ответниците със сила на присъдено нещо. Правния интерес е обусловен и от наличието на спряно административно производство, в което ищецът по настоящия иск е обжалвал заповед на Кмета на Община [населено място], с която е признато право на ползувателя И. П. И., наследодател на жалбоподателите, за придобиване на собственост върху предоставения му за ползване земеделски имот.
От изложеното следва, че с обжалваното решение като е приет и разгледан по същество предявеният иск, въпросът с допустимостта му не е разрешен в противоречие с цитираната от жалбоподателите съдебна практика, което изключва приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
С оглед изхода на делото жалбоподателите следва да заплатят съдебни разноски на другата страна в размер на 200 лв. адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 229 от 04.05.2011 г. по гр. дело № 68/2011 г. на Плевенски окръжен съд.
ОСЪЖДА Я. И. К., Е. И. К. и Н. В. И. да заплатят на П. И. Д. съдебни разноски за касационното производство в размер на 200 лв. адвокатско възнаграждение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ