1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 771
С., 17.06. 2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шестнадесети юни, през две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 1795 по описа за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Л. Г. Д. от [населено място], В. област, чрез пълномощника си адв. Й. Г. М. от АК-Велико Т., против въззивно решение № 309 от 08.10.2010 г., постановено по в.гр.д. № 876/2010 г. на Великотърновския окръжен съд, с което като е потвърдено решение № 615 от 25.06.2010 г. на Великотърновския районен съд, постановено по гр.д. № 516/2010 г., са уважени предявените от Л. Г. Д., срещу [фирма], клон Велико Т., искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, за признаване за незаконно на уволнението на Л. Г. Д., извършено със заповед № 1090/23.12.2009 г. на управителя на ответното дружество и отмяна на уволнителната заповед като незаконосъобразна, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност „шофьор” в ответното дружество, както и е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, за заплащане на обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение, в която част въззивното решение е предмет на касационно обжалване.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване в обжалваната част, касаторът поддържа, че постановеното решение на въззивния съд, с което е отхвърлен искът за присъждане на обезщетение поради принудителна безработица в резултат на незаконното уволнение, е неправилно, поради допуснати нарушения на процесуалните правила и нарушение на материалния закон. Поставеният процесуалноправен въпрос, обусловил изхода на спора, е за приложението на чл. 266 ГПК. Не е конкретизирано основанието по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване, но тъй като не се твърди, че по този въпрос – относно точното приложение на чл. 266 ГПК, въззивното решение противоречи на задължителната съдебна практика, както и че се решава противоречиво от съдилищата, следва да се приеме, че се релевира хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – решаването на поставения правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
Ответникът по касационната жалба, [фирма], клон Велико Т., представляван от управителя В. Х. Ж., чрез пълномощника си адв. С. И. С. от АК-Велико Т., в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК оспорва жалбата и изразява становище за липсата на основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – оценяем осъдителен иск по чл.344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, с цена на иска над 1000 лв., поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, с което е отхвърлен искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, за сумата в размер на 535,25 лв. месечно, за периода от 28.12.2009 г. до 08.06.2010 г. – датата на устните състезания пред първата инстанция, въззивният съд е приел, че ищецът не е доказал, че е останал без работа поради незаконно уволнение през процесния период, което с оглед характера на иска – осъдителен, е в негова тежест, а представените от него писмени доказателства едва в производството пред въззивната инстанция, свързани с установяването на тези факти, не следва да се обсъждат поради забраната на чл. 266 ГПК за представяне на доказателства, които страната е могла в срок да представи пред първоинстанционния съд, за което й е указано в определението на съда по чл. 312, ал. 1 ГПК.
Изложеният от жалбоподателя разрешен от въззивния съд процесуалноправен въпрос е: допустимо ли е въззивният съд да събира и обсъжда доказателства, които ищецът е могъл да посочи и представи в първоинстанционното производство, за което изрично му е било указано в определението на съда по чл. 312, ал. 1 ГПК, с оглед ограничението на чл. 266, ал. 1 ГПК. В случая въззивният съд не е обсъдил представените от ищеца във въззивното производство писмени доказателства, свързани с доказването на фактите затова, че през процесния период той е бил безработен, с оглед ограничението на чл. 266, ал. 1 ГПК, като е приел, че те не са своевременно представени, а именно в производството пред първата инстанция, за което изрично му е указано в доклада по делото на основание чл. 312, ал. 1 ГПК. В случая разпоредбата на чл. 266, ал. 1 ГПК е приложена в точния й смисъл от въззивния съд в обжалваното решение, което е и в съответствие с постановената задължителна съдебна практика по реда на чл. 290 ГПК по поставения процесуалноправен въпрос, а именно – решение № 549/29.10.2010 г. по гр.д. № 56/2010 г., решение № 284 от 21.07.2010 г. по гр.д. № 378/2009 г. на Четвърто гражданско отделение на ВКС и решение № 93 от 11.04.2011 г. по гр.д. № 1141/2010 г. на Трето гражданско отделение на ВКС.
Ето защо, в случая не е налице основанието за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Това е така, тъй като точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по релевантен правен въпрос е наложено от непълнота на закона, или е свързано с тълкуването му и когато се налага изоставяне от съдилищата на едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго, каквото в случая не е налице.
При този изход на делото, касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника по жалбата направените разноски за настоящото производство в размер на 300 лв. адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 309 от 08.10.2010 г., постановено по в.гр.д. № 876/2010 г. на Великотърновския окръжен съд, по касационната жалба с вх. № 11295 от 09.11.2010 г. на Л. Г. Д. от [населено място], В. област
ОСЪЖДА Л. Г. Д. от [населено място], В. област да заплати на [фирма], клон Велико Т., [населено място], [улица], ет. 5, деловодните разноски за касационното производство в размер на 300/триста/ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: