3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 878
С., 29.09. 2015 г.
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 23 септември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 2072/2015 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. М. Т. чрез пълномощник адв. С. П. Адвокатска колегия – Б. против въззивно решение № 4997 от 27.11.2014г. по в. гр. дело № 694/2014г. на Благоевградски окръжен съд, с което е обезсилено като недопустимо решение № 4190 от 09.06.2014г. по гр. дело № 506/2014г. на Благоевградски районен съд и е прекратено производство по иска на К. И. Т. и Е. М. Т. за признаване за установено спрямо ответниците Л. М. С. и И. М. С., че е налице извършено престъпление – преправяне на писмени документи издадени от [община], Ж. „Лъч” – Б. и на РС-Благоевград по кооперативно дело № 8/1980г., довело до нарушаване на правата на собственици на самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 04279.614.96.1.6 поради недопустимост на иска.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателката поддържа, че спорът е за установяване на право на собственост нарушено посредством използване на преправени документи, обстоятелство установено от прокуратурата, без да е установен извършителя. Излага съображения, че се касае до документна измама, че се знае и извършителя на деянието, тъй като документите са използвани за издаване на нотариален акт. Твърди, че съдът не е изследвал въпроса за придобивната давност, която тече в полза на ползващия имота и за погасителната давност, която тече във вреда на собственика на имота, придобит въз основа на преправени документи, че искът по чл. 124, ал. 5 ГПК е допустим, когато извършителя на деянието е останал неразкрит, но че по делото е ясно, кой се е възползвал от документа с невярно съдържание. В тази връзка поставя и реторичния въпрос, дали би следвало един имот придобит по престъпен начин да остане в патримониума на лице или на неговите наследници, а да се ощети лице, придобило имота по законен начин. Позовава се на хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК като основание за допускане на касационно обжалване.
Ответниците Л. М. С. и И. М. С. в писмен отговор оспорват наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, поради липса на конкретно формулиран правен въпрос от значение за изхода на делото, съобразно изискванията на ТР № 1/19.02.2010г. ОСГТК на ВКС.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е обезсилено първоинстанционно решение по разгледан иск по чл. 124, ал. 5 ГПК намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не съдържа изведен правен въпрос, който да е включен в предмета на делото и да засяга решаващите правни изводи на съда за изхода на спора, като общо основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
С обжалваното решение е обезсилено първоинстанционното решение като недопустимо, като е прието, че искът по чл. 124, ал. 5 ГПК може да се предяви при наличието на точно определени основания визирани в разпоредбата, които са осуетили наказателния процес, и тъй като гражданският процес е негов заместител наличието на тези основания са абсолютна положителна процесуална предпоставка за провеждане на иска, респ. липсата им обуславя неговата процесуална недопустимост. Съдът е посочил, че образуваното досъдебно наказателно производство е прекратено поради несъставомерност на деянието – чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК и не попада в основанията на чл. 24, ал. 1, т. 2-5 НПК предвидени в разпоредбата на чл. 124, ал. 5 ГПК, при наличието на които наказателното преследване не може да бъде възбудено или е прекратено. При тези съображения въззивният съд е приел, че решението на първоинстанционния съд е постановено по недопустим иск и подлежи на обезсилване.
Наведените доводи в изложението не засягат решаващите изводи на съда за изхода на делото, а липсата на правен въпрос, какъвто не може да бъде й изведен, който да определи рамките, в които Върховният касационен съд селектира касационните жалби съобразно критериите по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК, изключва възможността обжалваното решение да бъде допуснато до касационно разглеждане.
Доколкото в изложението се обсъждат въпроси за собствеността върху процесния апартамент следва да се посочи, че с влязло в сила съдебно решение по гр. дело № 2198/2009г. на Благоевградски районен съд е уважен установителен иск за собственост, като е признато за установено по отношение на Е. и К. Т., че И. М. С. е собственик на апартамента в жилищната сграда – етажна собственост Ж. „Лъч”, придобит от баща му М. С. на основание чл. 100 З., при съобразяване съгласието дадено от К. С. (негова майка) с нотариално заверена молба по чл. 102 З., от когото е получил по наследство 1/2 идеална част, а след неговата смърт чрез покупко-продажба и другата 1/2 идеална част от Л. С. – негов брат.
Предвид изложеното липсва основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 4997 от 27.11.2014г. по в. гр. дело № 694/2014г. на Благоевградски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ