1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 660
С., 26.05. 2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети май, през две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 1315 по описа за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Койно Н. Н. от [населено място], чрез пълномощника му адв. Ц. П. и служебния му защитник адв. Н. К. М., и двамата от АК-С., против въззивно решение от 25.02.2010 г., постановено по в.гр.д. № 2749/2008 г. на Софийския градски съд, В. отделение, ІV „А” състав, с което като е потвърдено решението от 28.12.2007 г. на Софийския районен съд, 46 с-в, постановено по гр.д. № 252/2005 г., са отхвърлени предявените от Койно Н. Н., против [фирма], [населено място], иск по чл. 49 ЗЗД, за заплащане на сумата от 7000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане и за заплащане на сумата от 5000 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди и иск по чл. 45 ЗЗД, предявен срещу Г. Н. Т., за заплащане на обезщетение за имуществени вреди от непозволено увреждане в размер на 5000 лв.
В касационната жалба, касаторът изразява становище, че постановеното решение от въззивния съд е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закони. В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът твърди, че са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправен и материалноправен въпроси, обусловили изхода на делото, в противоречие с практиката на ВКС. И. процесуалноправен въпрос е свързан с изводите на съда относно доказателствения материал по делото, като се твърди, че не са обсъдени всички доказателства по делото и липсват изводи, защо се кредитират едни доказателства, а други се отхвърлят. Формулираният материалноправен въпрос е, кой има право да търси обезщетение за имуществени вреди, когато наследодателят е починал в резултат на деликта. В подкрепа на твърденията си касаторът е цитирал следните съдебни актове: Постановление на Пленума на ВС № 1/1953 г. Постановление на Пленума на ВС № 7/1959 г., Постановление на Пленума на ВС № 4 от 25.05.1961 г., Решение № 290/1964 на ІІ ГО на ВС, Решение № 752/ 1988 г. на ІІІ ГО на ВС.
Ответникът по касационната жалба Г. Н. Т. от [населено място], в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК оспорва жалбата и изразява становище за липсата на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба [фирма], [населено място] не изразява становище по жалбата в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното :
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – отхвърлени искове по чл. 45 и по чл. 49 ЗЗД, с цена на исковете над 1000 лв., поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да отхвърли предявените искове с правно основание чл. 45 ЗЗД и чл. 49 ЗЗД, въззивният съд е приел, че ищецът не е доказал, че в резултат на непозволеното увреждане – причинената смърт на майка му при ПТП, извършено от ответника Т., същият е претърпял имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи от лишаването му от издръжка, която той би получил както от пенсията на майка си, така и от реализираната от нея приживе селскостопанска продукция, в общ размер на обезщетението от 5 000 лв., както и че не се установява непозволеното увреждане да е настъпило при или по повод на работа възложена от ответника [фирма] на прекия причинител, която да ангажира безвиновната отговорност на възложителя на работата по чл. 49 ЗЗД по отношение на претендираното обезщетение за неимуществени вреди в размер на 7 000 лв.
За да е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК следва правният въпрос/материалноправен или процесуалноправен/, по който се е произнесъл въззивният съд в обжалваното решение, значим за изхода на спора, да е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, когато тази практика е задължителна, съобразно разрешението дадено в т. 1 на ТР № 1/2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, а именно постановления на Пленума на ВС, тълкувателни решения на ВКС и решения на ВКС по реда на чл. 290 ГПК. Такава практика е посочена от касатора, а именно : Постановление на Пленума на ВС № 1/1953 г. относно формата и съдържанието на решението и присъдата, Постановление на Пленума на ВС № 7/1959 г. по някои въпроси за отговорността при непозволено увреждане и Постановление на Пленума на ВС № 4 от 25.05.1961 г. за обобщаване на практиката по някои въпроси във връзка с отговорността за непозволено увреждане.
В изложението за допускане на касационно обжалване е изведен процесуалноправен въпрос, който е свързан с обсъждането от съда на доказателствения материал по делото. Твърдението на касатора, че не са обсъдени всички доказателства по делото води до извода за евентуалната необоснованост на решението, като до същия извод води и твърдението за липса на аргументи защо се кредитират едни доказателства, а други се отхвърлят. Необосноваността на съдебното решение представлява основание за касирането му по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, но не представлява основание за допускане до касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. И. от касатора материалноправен въпрос относно това кой има право да претендира обезщетение за имуществени вреди, настъпили в резултат на смъртта на наследодател, е без значение за спорното право, тъй като въззивният съд е отхвърлил иска по чл. 45 ЗЗД, поради недоказаност на елементите на фактическия му състав, а не поради липса на активна материалноправна легитимация. Този въпрос би обусловил изхода на делото в случая, при който въззивният съд е приел в мотивите си, че касаторът не е материалноправно легитимиран да предяви иск за обезщетение за имуществени вреди от смъртта на майка си в резултат на непозволено увреждане, което би съставлявало основание за допускане на касационен контрол, но такъв извод въззивният съд в мотивите си не е изложил. В заключение, по поставените правни въпроси въззивният съд не се е произнесъл в противоречие с релевираната задължителна съдебна практика, за да е налице основанието за допускане до касационен контрол по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Вън от изложеното следва да се отбележи, че предявеният иск по чл. 49 ЗЗД срещу [фирма] относно обезщетението за неимуществени вреди от деликта в размер на 7 000 лв., която сума е присъдена на касатора в качеството му на граждански ищец на основание чл. 45 ЗЗД по НОХД № 31/2000 г. на СГС, НК, като е осъден да му я заплати прекият причинител на ПТП ответникът Т., предвид принципа за еднократност на обезвредата, се явява неоснователен. Това е така, тъй като при няколко отговорни за вредите на различни основания лица, пострадалият може да избира срещу кого да насочи иска си за обезвреда, каквато му се дължи еднократно от избраното лице. Този принцип за еднократност на обезвредата се извлича и от регресната отговорност на причинителя на вредите спрямо понеслия гаранционната отговорност за тях/чл.54 ЗЗД/, като причинителят отговаря спрямо него, но не и пряко спрямо увредения, чието право вече е реализирано. И обратно, когато за обезщетението е осъден прекия причинител, какъвто е настоящия случай, не може да се търси отговорността на възложителя по чл. 49 ЗЗД за същото вземане. Двамата отговарят солидарно само в хипотезата на съединени искове по чл. 45 и чл. 49 ЗЗД, но за едно обезщетение за причинени вреди от деликта.
Въз основа на изложеното следва, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т. 1 ГПК, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 25.02.2010 г., постановено по в.гр.д. № 2749/2008 г. на Софийския градски съд, В. отделение, ІV „А” състав, по касационна жалба с вх. № 24989 от 07.04.2010 г. на Койно Н. Н. от [населено място].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: