5
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 320
С., 21.03. 2016 г.
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 16 март две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 991/2016 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответника Национална електрическа компания ЕАД [населено място], чрез юрисконсулт К. К. и по касационна жалба на ищците Запрян П. В., С. З. В., Г. З. К., Т. И. Ч., Г. И. Ч., М. Н. В., С. Т. В., Н. Димитрова В., А. И. Д., П. П. Г., В. Ж. Д., Л. И. У., Запрян В. В., Р. В. В. и Р. Т. М. против въззивно решение № 489 от 12.10.2015г. по в. гр. дело № 337/2015г. на Смолянски окръжен съд.
С посоченото решение въззивният съд обезсилил решение № 75 от 05.05.2015г. по гр. дело № 342/2014г. на Девински районен съд в частта, с която Национална електрическа компания ЕАД е осъдено да изпълни задълженията си поети в т. 6, вр. т. 5 от допълнително споразумение от 17.07.2009г. към договор за наем на недвижим имот от 02.11.2004г., като извърши рекултивация на предоставените му за ползване имот № 007012 – нива с площ 1000 дек в м. „Отвъд В.”, осма категория, парцел 12, масив 7, при посочени граници и имот № 007014 – нива с площ 1343 дек в м. „Отвъд В.”, осма категория, парцел 14, масив 7, при посочени граници, изразяваща се в отстраняване на бетонови настилки и подравняване;
отменил решението в частта, с която е отхвърлен иска за заплащане на неустойка в размер на 20 501,60 лв. и на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД осъдил Национална електрическа компания ЕАД да заплати неустойка в размер на 20 501,60 лв., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 11.06.2014г. до окончателното изплащане на задължението;
потвърдил решението в частта му, с която Национална електрическа компания ЕАД е осъдено да изпълни задълженията си поети в т. 6, вр. т. 5 от допълнително споразумение от 17.07.2009г. към договор за наем на недвижим имот от 02.11.2004г., като извърши рекултивация на предоставените му за ползване имот № 007012 – нива с площ 1000 дек в м. „Отвъд В.”, осма категория, парцел 12, масив 7, при посочени граници и имот № 007014 – нива с площ 1343 дек в м. „Отвъд В.”, осма категория, парцел 14, масив 7, при посочени граници, изразяваща се в полагане на хумусен слой, отговарящ на осма категория на земята и в частта, с която е отхвърлен иска на ответника Национална електрическа компания ЕАД да се определи срок, в който да възстанови в предишен вид оградата около двата имота № 007012 и № 007014, състояща се от бетонни колове, мрежа и бодлива тел, да възстанови селскостопанска постройка – тип дървена къщичка, паянтова, едноетажна със застроена площ 15 кв. м в имот № 007014, да възстанови електрозахранване на селскостопанската постройка и напоително съоръжение – канал от река В. с дължина около 300 метра. В частта, с която са отхвърлени исковете за осъждането на Национална електрическа компания ЕАД да прекрати или да преустанови неоснователните си действия, с които препятства достъпа до имотите, първоинстанционното решение като необжалвано е влязло в сила.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят Национална електрическа компания ЕАД поддържа, че решението в частта му, с която е осъден да заплати неустойка на ищците е постановено в противоречие с цитирана съдебна практика на ВКС, която не представя, като твърди, че неустойката е уговорена за обезпечаване на задължението по т. 10.2 от договора за наем, а е осъден за неизпълнение на задълженията по т. 6 от допълнителното споразумение, т. е. осъден е за неизпълнение на задължение, което не било уговорено. Излагат се съображения, че по идентични дела, с едни и същи правни основания, различни състави на въззивния съд са постановили различни решения в частта по иска за рекултивирането на имотите относно обема на възстановяване – отстраняване на бетонови настилки, подравняване и полагане на хумусен слой, което съставлявало противоречие по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
В изложение за допускане на касацонно обжалване ищците Запрян П. В., С. З. В., Г. З. К., Т. И. Ч., Г. И. Ч., М. Н. В., С. Т. В., Н. Димитрова В., А. И. Д., П. П. Г., В. Ж. Д., Л. И. У., Запрян В. В., Р. В. В. и Р. Т. М. поставят въпроса – има ли произнасяне „свръх петитум”, ако в петитума на исковата молба ищците претендират ответникът да бъде осъден да поправи вредите причинени в имотите им чрез рекултивация, „изразяваща се в насипването им с хумусен слой – натлак от устието на яз. „В.”, с дебелина 50 см.”, а в диспозитива на решението съдът е постановил, че рекултивацията „се изразява в отстраняване на бетонови настилки, подравняване и полагане на хумусен слой, отговарящ на осма категория на земята”. Поддържа се, че по идентично дело, при този диспозитив, друг състав на въззивния съд е приел, че няма произнасяне „свръх петитум”, което съставлявало противоречие по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което са разгледани искове по чл. 233 ЗЗД, вр. чл. 79 ЗЗД и по чл. 92 ЗЗД намира, че касационните жалби са допустими, подадени са в срок и са редовни.
Двете спорещи страни поставят един и същ процесуалноправен въпрос – дали е налице произнасяне „свръх петитум”, ако по иска за рекултивирането на имотите, в петитума на исковата молба ищците са поискали осъждане на ответника да поправи вредите причинени в имотите им чрез рекултивация, „изразяваща се в насипването им с хумусен слой – натлак от устието на яз. „В.”, с дебелина 50 см.”, а в диспозитива на решението съдът е постановил, че рекултивацията „се изразява в отстраняване на бетонови настилки, подравняване и полагане на хумусен слой, отговарящ на осма категория на земята”.
По поставения правен въпрос с обжалваното решение е прието: че с рекултивацията се възстановява годността на земята за земеделско или горскостопанско ползване и процесът протича в две фази – техническа и биологическа рекултивация. При техническата рекултивация се извършва почистване и подготовка на терена, изземване и транспортиране на земни маси по тяхното предназначение, подравняване и оформяне на терена в окончателния му вид, добавяне на подобрители, изземване, транспортиране и разстилане на хумусния пласт. След техническата следва биологическата рекултивация. Когато терена се рекултивира за земеделско ползване, какъвто е процесния случай, се предвижда комплекс от агротехнически, агрохимически, технологични и мелиоративни мероприятия за възстановяване на продуктивността на рекултивираните площи за петгодишен период. При това съдържание на понятието рекултивация, дефинитивно определено и изведено от Закона за опазване на земеделските земи и Наредба № 26 за рекултивация на нарушени терени, подобряване на слабопродуктивни земи, отнемане и оползотворяване на хумусния пласт е прието, че страните са уговорили при прекратяване на наемните правоотношения, ответникът да извърши рекултивиране на имотите в т. 10.2 от наемния договор, задължение индивидуализирано и уточнено по обем в сключено между страните допълнително споразумение, т. е. съдът е приел, че с договора и анекса е уговорено едно задължение – за рекултивиране на имотите – възстановяване на земите за ползването им по предназначение. Дали в диспозитива на решението ще се отрази само това, което е включено в петитума на исковата молба, или ще се възпроизведе уговореното в т. 6 от допълнителното споразумение, и в двата случая се касае до рекултивиране на имотите, което като законово понятие включва, както почистване, подравняване, подготовка и оформяне на терена в окончателния му вид за използване на земята по предназначение, така и добавяне на подобрители и разстилане на хумусния пласт. Това не води до противоречие в съдебната практика, на която се позовават жалбоподателите – съдебно решение по гр. дело № 292/2015г. на Смолянски окръжен съд, с което е разгледан идентичен случай. По настоящото дело съдът е осъдил дължащия рекултивирането на земеделската земя, като се е придържал към петитума на исковата молба, което не съставлява нещо различно от присъденото с решението по гр. дело № 292/2015г. на Смолянски окръжен съд, недопуснато до касационно обжалване с определение № 215/26.02.2016г. по гр. дело № 410/2016г. на Върховния касационен съд, четвърто г. о., по идентичен процесуалноправен въпрос.
Твърденията на ответника, че е осъден да заплати неустойка при неизпълнение на задължение, което не било уговорено, касаят съществото на спора и съставляват въпрос на фактическото установяване. Фактическите констатации на въззивния съд в производството по чл. 288 ГПК не подлежат на контрол. В това производство се проверят само правните разрешения на въззивния съд при приетите от него факти. Неустойката е уговорена за забавено изпълнение на задължението за връщане на имотите надлежно рекултивирани. Доколкото от фактическа страна е прието за установено, че ответникът не е изпълнил задължението си да върне имотите възстановени за земеделско ползване (същите не са били почистени от бетоновите настилки, които били натрошени и заровени, земята не била подравнена, а положения хумусен слой не отговарял на стандарта за осма категория земя по съдържание на органично вещество, киселинност, хумусен хоризонт), а от правна страна е приел, че неустойката е уговорена за неизпълнението на едно задължение уговорено в договора за наем и уточнено по съдържание и обем в допълнителното споразумение, поради което същата се дължи, твърденията за недължимост на неустойката за неизпълнение на задължение, което не било уговорено, не обуславят основание за допускане на касационно обжалване.
Предвид изложеното не се установява приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 489 от 12.10.2015г. по в. гр. дело № 337/2015г. на Смолянски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ