2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1307
С., 16.12. 2014 г.
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на трети декември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 4246/2014 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. В. Д.-К. чрез пълномощник адв. В. Й. Софийска адвокатска колегия против въззивно решение № 1364 от 04.07.2013г. по в. гр. дело № 1427/2013г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 384 от 11.01.2013г. по гр. дело № 12762/2011г. на Софийски градски съд за отхвърляне иска на А. В. Д. – К. против Жасмина А. Д. малолетна с особен представител адв. П. Г. Софийска адвокатска колегия за прекратяване осиновяването на Жасмина А. Д. на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 СК.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателката поставя правните въпроси – дължи ли съдът произнасяне по всички наведени доводи, факти и обстоятелства изнесени от ищцата в обстоятелствената част на исковата молба и следва ли съдът да обсъди всички доказателства в тяхната съвкупност като изложи мотиви по всеки един факт и обстоятелство, подкрепени или не с доказателства; законът изисква ли задължително да се изследва въпроса, в кой е вината за настъпване на предвидените в закона „други обстоятелства” по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2, пр. 2 СК и вината елемент ли е от фактическия състав на тази разпоредба; има ли значение биологичната възраст на осиновителката и голямата разлика във възрастта между осиновител и осиновен; в интерес на осиновеното дете ли е да остане при осиновителка, на която са изчерпани възможностите да се справя адекватно със сложните житейски ситуации или в интерес на детето е да се прекрати осиновяването. Жалбоподателката представя съдебна практика относно предоставяне упражняването на родителските права и определяне на личните отношения между децата и родителите при развод – решение по гр. дело № 601/2009г., трето г.о., ВКС и Постановление № 1/12.11.1974г. на Пленума на ВС и съдебна практика по приложението на чл. 64, ал. 1, т. 3 СК (отм.) – решение по гр. дело № 798/2003г. ВКС и чл. 106, ал. 1, т. 2,пр.2 СК – решение по гр. дело № 902/2012г. ВКС, четвърто г. о., чрез която обосновава приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК.
Жасмина А. Д. чрез особения представител адв. П. Г. в писмен отговор оспорва наличие на основание за допускане на касационно обжалване. Излага съображения по съществото на спора в подкрепа правилността на обжалваното решение.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е разгледан иск за прекратяване на осиновяването при наличие на други обстоятелства, които дълбоко разстройват отношенията между осиновителя и осиновения намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Процесуално правния въпрос касае разпоредбите на чл. 235, ал. 2 ГПК във вр. с чл. 272 ГПК, по приложението на които има създадена задължителна съдебна практика, с която обжалваното решение е съобразена.
В. съд е приел, чрез препращане по чл. 272 ГПК и излагайки собствени фактически и правни съображения по доводите във въззивната жалба, че ищцата е избрала да бъде родител на дете осиновено на по-висока възраст, поведението на което е обусловено от житейския му път преминал в институции, което изисква от осиновителя за прояви търпение, разбиране, висока мотивация и отдаденост в преодоляване на заявените проблемни поведения на дете от институция. Съдът се е позовал на изслушана по делото съдебно – психиатрична и психологична експертиза, дала отговор за особеностите в поведението на детето, които според осиновителката са причина за липсата на създадена връзка на близост и привързаност между нея и детето, което е прието за недостатъчно да обоснове прекратяване на осиновяването, тъй като изграждането на такава връзка с оглед съдбата на дете от институция изисква много по – продължителен период от време и усилия от страна на родителя, които съдът е намерил, че не са положени от осиновителката в необходимата за случая степен. Преценено е, че искът за прекратяване на осиновяването е предявен малко повече от година след допуснатото осиновяване, период недостатъчен за преодоляване на заявените от ищцата проблеми и въпреки наличието на посочените от осиновителката трудности в общуването й с детето, съдът е отчел констатациите направени от вещите лица по изслушаната комплеклесна експертиза, че осиновената е с овладяно емоционално състояние, че връзката между майката и детето е в процес на развитие на емоционално значима за детето връзка с майката, което е убедено, че има майка и семейство, но тази връзка е еднопосочна, тъй като от страна на майката, тя е заявена значително по-слабо, майката демонстрира дистанцираност и липса на привързаност към детето, липса на загриженост и отговорност към съдбата му и последствията от травмата на раздяла с нея. Съдът е посочил, че майката сама е избрала да бъде родител, поради което следва да прояви търпение и да положи повече усилия да бъде добър родител. Доколкото детето се нуждае от грижи, внимание и обич осигурявани в семейна среда съдът е приел, че осиновяването не е опразнено от съдържание, а евентуалното прекратяване на осиновяването не е в интерес на детето.
От изложеното е видно, че в съответствие със съдебната практика, съдът се е възползвал от правната възможност на чл. 272 ГПК, при потвърждаване на първоинстанционното решение да мотивира своето като препрати към част от мотивите на първата инстанция касаещи фактическата обстановка като възпроизведена детайлно и подробно, чиито фактически констатации относно правно-релевантните са спора факта са възприети от въззивният съд като дадени обективно, отразяващи действителното правно положение между страните по предявения иск. В. съд е изложил собствени мотиви, защо въз основа на установената фактическа обстановка споделя приетите от първоинстанционния съд правни изводи за неоснователност на иска, т. е. съдът е осъществил собствена решаваща дейност достигайки до същите фактически и правни изводи, до които е достигнал и първият съд. В този смисъл, поставеният процесуалноправен въпрос с обжалваното решение е разрешен в съответствие със задължителната съдебна практика на ВКС установена по реда на чл. 291 ГПК с решение по гр. дело 746/2010г. първо г. о. и решение по гр. дело № 553/2010г., трето г. о., което изключва приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
По материалноправните въпроси.
Жалбоподателката е представила съдебно решение по гр. дело № 798/2003г. на ВКС, четвърто г. о. и съдебно решение по гр. дело № 902/2012г. на ВКС, четвърто г. о., в които се приема, че наличието на виновно поведение на осиновителя е предпоставка за прекратяване на осиновяването само в хипотезата на „тежко провинение”. При прекратяване на осиновяването по иск на осиновителите, поради дълбоко разстройство вина у осиновителя не се изисква. Страната, която е причинила разстройство с поведението си, не може да иска прекратяване на осиновяването, тъй като никой не може да черпи права от своето противоправно поведение. Преценката дали сочените от ищеца в исковата молба обстоятелства дълбоко разстройват отношенията между страните е в правомощията на съда, във всеки конкретен случай като тази преценка законът не свързва с установяването на вина, а само с установяване наличието на такива обстоятелства.
Изводите на съда по въпроса дали законът изисква задължително да се изследва въпроса, в кой е вината за настъпване на предвидените в закона „други обстоятелства” по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2, пр. 2 СК и вината елемент ли е от фактическия състав на тази разпоредба с обжалваното решение не е разрешен в противоречие с посочената съдебна практика.
С обжалваното решение съдът не е обсъждал поведението на осиновителката като провинение спрямо осиновеното дете, с което и се вменява вина. Доколкото може да се говори за виновно поведение у осиновителя, то винаги е такова извън хипотезата на „тежко провинение”. В конкретния случай съдът е обсъдил поведението на осиновителката в контекст на проявена незадоволителна възпитателска дейност и нежелание при проявените особености в поведението на детето да потърси трайна, а не инцидентна психологическа помощ за справяне със „сложните житейски ситуации”, за които тя признава, че не е била подготвена видно от последния правен въпрос – дали е в интерес на детето да остане при осиновителка, на която са изчерпани възможностите да се справи адекватно със сложните житейски ситуации. Съдът не е отрекъл наличието на появили се за осиновителката затруднения в процеса на отглеждането и възпитанието на дете с труден характер, но те не следва да бъдат повод за лесно освобождаване от родителски задължения чрез прекратяване на осиновяването, защото осиновителят е демотивиран и счита, че е изчерпал родителския си капацитет. Създаването на семейна връзка с дете от институция взето за осиновяване на по – висока възраст, както е посочил съдът, изисква полагането на по – интензивни родителски грижи, висока степен на мотивация и отговорност, т. е. налагат се по-взискателни критерии към осиновителя.
Правният въпрос – дали има значение биологичната възраст на осиновителката и голямата разлика във възрастта между осиновител и осиновен не е обуславящ за изхода на делото. Законът е въвел изискване за разлика във възрастта при осиновяване с разпоредбата на чл. 79 СК, а доколкото жалбоподателката се позовава на биологичната си възраст, то тя не е била преценена като рискова нито от съда, нито от осиновителката при допускане на осиновяването.
Заключението на съда, че осиновителната връзка не е дълбоко разстроена и не е изпразнена от съдържание с оглед интереса на малолетното дете, при започнал процес на адаптиране към семейната среда е правилно.
Предвид изложеното по поставените правни въпроси не се установява основание за допускане на касационно обжалва по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1364 от 04.07.2013г. по в. гр. дело № 1427/2013г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ