3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1133
С., 04.11. 2014 г.
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 22 октомври две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 3284/2014 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Г. И. чрез пълномощник адв. В. Волева Софийска адвокатска колегия против въззивно решение № 88 от 22.01.2014г. по в. гр. дело № 3216/2013г. на Софийски апелативен съд, с което като отменил решение № 8805 от 23.11.2012г. по гр. дело № 3393/2003г. на Софийски градски съд в частта, с която иска по чл. 1, ал. 1 З. е бил уважен за сумата 15 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, съдът отхвърлил иска на В. Г. И. в качеството и на наследник по закон на Г. З. И. с правно основание чл. 1, ал. 1 З. за сумата от 15 000 лв. представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди произтичащи от Заповед № РД-09-202/27.11.1991г. и Заповед № РД-09-185/25.08.1997г. издадени от длъжности лица на Столична община при изпълнение на административна дейност и потвърдил решението в частта, с която иска за присъждане на обезщетение за имуществени вреди е отхвърлен.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателката поставя въпроса – от кой момент в настоящият казус започва да тече погасителната давност за предявяване на иск за обезщетение по чл. 1, ал. 1 З., като твърди, че въпросът с обжалваното решение е разрешен в противоречие със съдебната практика установена с решение по гр. дело № 986/92 г. ВС и решение по гр. дело № 1181/92г. ВС. Позовава се на приложното поле по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК като основание за допускане на касационно обжалване.
Ответникът Столична община – Район „Изгрев” [населено място] в писмен отговор оспорва наличие на основание за допускане на касационно обжалване с твърдение, че поставеният правен въпрос с обжалваното решение е разрешен в съответствие със задължителната съдебна практика на ВКС. Изложени са съображения и по съществото на спора в подкрепа правилността на обжалваното решение.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е разгледан иск по чл. 1, ал. 1 З. намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Поставеният в изложението материалноправен въпрос е от значение за изхода на делото, включен е в предмета на делото и засяга решаващите мотиви на съда за отхвърлянето на иска, но с обжалваното решение е разрешен в съответствие със задължителната съдебна практика установена в т. 4 на ТР № 3/22.04.2004г. по т. д. № 3/2004. на ОСГК на ВКС, според която при незаконни актове на администрацията началният момент на погасителната давност за предявяването на иска е влизане в сила на решението, с което се отменят унищожаемите административни актове, а при нищожност – това е моментът на тяхното издаване. Съдебната практика, на която се позовава жалбоподателката, и която представя няма задължителен характер, но дадения в тях отговор на поставения правен въпрос не влиза в противоречие с цитираната задължителна съдебна практика на ВКС. И в дете съдебни решение се приема, че изискуемостта на вземането от незаконни актове на правозащитните органи възниква след отмяната на тези актове, а в случаите, когато това е станало по време действието на специалния закон са приложими разпоредбите на чл. 1 и чл. 2 ЗОД.
С обжалваното решение посочената съдебна практика относима към поставения правен въпрос е приложена точно.
Ищецът е твърдял да е претърпял вреди от два незаконосъобразни административни акта, постановени при изпълнение на административна дейност, като първият е от категорията на унищожаемите (заповед № РД-09-202/27.11.1991г. е била отменена по реда на надзора от ВС с решение от 02.05.1995г.), а вторият е от категорията на нищожните (заповед № РД-09-185/25.08.1997г. е била обявена за нищожна с решение на СГС, потвърдено с решение на ВАС и се счита за такава от момента на издаването и). Исковата молба е била подадена в съда на 16.07.2003г. Тези обстоятелства, осъдени от съда, са дали основание да бъде уважено правопогасяващото възражение на ответника и исковете, като предявени след изтичането на петгодишната погасителна давност, да бъдат отхвърлени като погасени по давност.
Предвид изложеното по поставения правен въпрос не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. Наличието на установена съдебна практика със задължителен характер изключва хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК като основание за допускане на касационно обжалване.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 88 от 22.01.2014г. по в. гр. дело № 3216/2013г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ