3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 7
С., 4.01..2012 година
Върховният касационен съд на Република България, ГК, ІІІ гр. отделение, в закрито заседание на тридесети декември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
изслуша докладваното от съдията Богданова ч.гр.дело № 544/2011 гоина
Производство по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Б. А. Б. срещу определение № 1936 от 22.06.2011 г. по в.ч.гр.д.№ 1116/2011 г. на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено разпореждане № 10825/15.03.2011 г. на Варненския районен съд по ч.гр.д.№ 3862/2011 г., с което е отхвърлена молбата му за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по чл.417 ГПК срещу Й. П. П. от [населено място] за предаване на недвижим имот, представляващ апартамент № 74, намиращ се в [населено място], [улица], вх.Г.
В изложение за допускане на касационно обжалване са развити съображения относно наличието на предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, обуславящи според частния жалбоподател основание за допускане на частната жалба до разглеждане по същество. Според него с определението съдът се е произнесъл по процесуалноправен въпрос от значение за изхода на делото – за правомощията на съда при констатиране на смърт на длъжника преди подаване на заявление по чл.417 ГПК за издаване на заповед за незабавно изпълнение.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, след като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Частната касационна жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима съобразно правилото на чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Независимо от процесуалната й редовност настоящият състав приема, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 във вр. с чл.274, ал.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК, приложима предвид препращането на чл.274, ал.3 ГПК по отношение и на частните жалби срещу въззивни определения, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото, касационното обжалване е допустимо при наличието на точно определени условия. Задължителна предпоставка за допустимостта на касационното обжалване е атакуваният съдебен акт да съдържа произнасяне по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на делото, по отношение на който следва да е налице едно от изброените в чл.280, ал.1, т.1-т.3 ГПК изисквания, а именно въпросът да е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, да е решаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
Действително с атакуваното определение е решен процесуален въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като именно неговото решаване е обусловило изхода на конкретния правен спор, а това е въпросът при смърт на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение възниква ли валидно процесуално правоотношение, допустимо ли е процесуалното правоприемство на неговите наследници.
Независимо от това не е налице поддържаното от частния жалбоподателя основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, доколкото повдигнатите въпроси, макар и да касаят нововъведеното заповедно производство, имат принципен характер за гражданското процесуално право въобще и по тях има трайна, непротиворечива съдебна практика.
Последователно в съдебната практика е поддържано, че с лице, което преди образуване на съответното производство по ГПК не е съществувало като правен субект, не може да възникне валидно процесуално правоотношение. Неговите наследници могат да станат страна след връчване на волеизявлението за иницииране на съответното производство по ГПК, но не и по силата на процесуалното правоприемство, както е в хипотезата, когато ответната страна, респ. длъжникът, конституиран като надлежна страна е починал по време на процеса. В разглеждания случай не се касае до отстранима нередовност на заявлението за издаване заповед за изпълнение, а до липса на първоначална процесуална легитимация поради неправилно конституиране като ответник на починало лице, от което следва, че поради липса на висящ процес неприложима е и разпоредбата на чл.229, ал.1, т.2 ГПК.
По въпроса как следва да бъде определен размерът на дължимата държавна такса при образуване на заповедно производство не е налице основанието по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като същия не е определящ за допустимостта на производството по чл.417 ГПК.
По изложените съображения настоящата инстанция намира, че не е налице соченото от частния жалбоподател основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на възивното определение.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1936 от 22.06.2011 г. по в.ч.гр.д.№ 1116/2011 г. на Варненския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: