1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 47
С., 18.01. 2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети януари, през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 1007 по описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ф. С. С. от [населено място], чрез пълномощника си адв. С. М. от АК-П. против въззивно решение № 160 от 04.07.2012 г. по в.гр. дело № 368/2012 г. на Хасковския окръжен съд, с което е отменено изцяло решение № 22 от 05.03.2012 г. по гр. дело № 815/2010 г. на Харманлийския районен съд, и са отхвърлени предявените искове за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ, предявени от касаторката срещу Областна дирекция „Земеделие” [населено място].
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателката поставя материалноправни въпроси, обусловили изхода на делото, относно това – подлежи ли на съдебна преценка извършеният от работодателя подбор на основание чл. 329 КТ, както и възможно ли е подборът и заповедта за уволнение да бъдат издадени в един и същи ден, за които поддържа, че с обжалваното решение са разрешени в противоречие с практиката на ВКС – основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Представя съдебна практика по приложението на чл. 329 КТ, а именно – Тълкувателно решение № 3/16.01.2012 г. по тълк.д. № 3/2011 г. на ОСГК на ВКС, както и решение № 63 от 21.02.2012 г. по гр.д. № 1298/2011 г. на ІV г.о. на ВКС, решение № 28 от 30.01.2012 г. по гр.д. № 461/2011 г. на ІV г.о. на ВКС, решение № 17 от 27.01.2012 г. по гр.д. № 547/2011 г. на ІІІ г.о. на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК и решение № 212 от 04.06.1997 г. по гр.д. № 258/1997 г. на ІІІ г.о. на ВКС, постановено по стария процесуален ред.
Ответникът по касационната жалба Областна дирекция „Земеделие” [населено място], чрез директора си Д. А., в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК оспорва жалбата като неоснователна и не изразява становище във връзка с основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускането й до касационен контрол.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като взе предвид, че решението е въззивно, с което са отхвърлени искове за защита срещу незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ, намира че касационната жалба е допустима, подадена е в срока по чл. 283 ГПК и е редовна.
С обжалваното решение, с което предявените искове за защита срещу незаконно уволнение са отхвърлени като неоснователни, въззивният съд е приел, че в случая е налице реално съкращаване на щата на една от бройките, предвидени за длъжността „главен специалист” в Общинска служба по земеделие [населено място], които от три по старото щатно разписание са намалени на две по новото разписание от 05.02.2010 г. Съдът е приел също така, че извършеният подбор между трите служителки, заемащи длъжността, в т.ч. и ищцата, с протокол на назначената комисия от 01.09.2010 г. е законосъобразен, тъй като е осъществен съобразно критериите, визирани в нормата на чл. 329 КТ – по-добра квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа. В тази връзка по въпроса подлежи ли на съдебна преценка извършеният от работодателя подбор на основание чл. 329 КТ, въззивният съд е извършил съдебен контрол за законосъобразното упражняване на правото на подбор, респ. законосъобразното приложение на критериите установени с разпоредбата на чл. 329, ал. 1 КТ, с което не се е отклонил от задължителната съдебна практика, установена по чл. 292 ГПК с Тълкувателно решение № 3 от 16.01.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. ОСГК на ВКС, според която при прекратяване на трудовото правоотношение поради съкращаване в щата или намаляване обема на работа, подборът става част от правото на уволнение, затова при спор за законосъобразност на уволнението, съдът упражнява съдебен контрол за точното прилагане на закона, който не се изчерпва само с констатиране формалното прилагане на критериите по чл. 329, ал. 1 КТ, а обхваща проверка на приетите от работодателя и оспорени от работника или служителя оценки по същите критерии. В този смисъл във въззивното решение е прието, че в подбора са участвали всички заемащи длъжността, от която е съкратена ищцата, извършен е при ясно определени критерии съответстващи на законовите, а занижената оценка на ищцата е свързана с по-ниското по степен образование в сравнение с останалите две служителки, изпълняващи еднаква с нейната длъжност, а именно тя е с основно, а останалите – със средно образование, което само по себе си е достатъчно да обоснове по-ниската оценка, дадена й от комисията по подбора. Тези изводи на въззивния съд се явяват в съответствие със задължителната съдебна практика, установена с цитираното ТР № 3/2012 г., а не в противоречие с нея. Следователно, решаващият съд е извършил съдебен контрол за законосъобразното упражняване на правото на подбор, респ. законосъобразното приложение на критериите на чл. 329, ал. 1 КТ, с което не се е отклонил от посочената задължителна съдебна практика, установена по реда на чл. 292 ГПК. По втория правен въпрос – възможно ли е подборът и заповедта за уволнение да бъдат издадени в един и същи ден, въззивният съд е приел, че в случая обстоятелството, че протокола за подбора и уволнителната заповед са издадени в един и същи ден – 01.09.2010 г. не е опорочило последния, тъй като по делото е установено безпротиворечиво от изслушаните свидетелски показания, че извършването на подбора е предшествало издаването на атакуваната заповед, поради което няма пречка те да са издадени в един и същи ден. Приетото от въззивния съд по този въпрос не е в противоречие със задължителната практика, съдържаща се в решение № 63 от 21.02.2012 г. по гр.д. № 1298/2011 г. на ІV г.о. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК, а именно, че когато подборът е проведен известно време преди уволнението, за законността на последното ще е достатъчно между акта на подбора и момента на прекратяване на трудовото правоотношение да е изтекъл разумен срок, който се определя според обстоятелствата на конкретния случай и се характеризира с липса на промяна в правно значимите факти. Именно с оглед на конкретния случай и събраните по делото гласни доказателства в тази насока, въззивният съд е приел, че няма пречка акта на подбора и уволнението да са извършени в един и същи ден, при положение, че по време извършването на подбора предхожда уволнителната заповед, което в случая е установено по безспорен начин, поради което постановеното от въззивния съд по този въпрос разрешение е в съответствие с цитираната по-горе задължителна съдебна практика.
По изложените съображения, настоящата инстанция намира, че по поставените правни въпроси, които са от значение за изхода на делото, не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
При този изход на делото, на ответника по касационната жалба, не следва да бъдат присъдени разноски за настоящото производство, тъй като липсват данни, че той е представляван от юрисконсулт, за да бъде дължимо юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 160 от 04.07.2012 г. по в.гр. дело № 368/2012 г. на Хасковския окръжен съд, по касационна жалба с вх. № 6691 от 31.07.2012 г. на Ф. С. С. от [населено място].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :