1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1236
С., 28.11 2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори октомври, през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 4718 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от М. М. Т. от [населено място], чрез пълномощника си адв. С. Х. от АК-С. против въззивно решение от 20.03.2014 г., постановено по в.гр.д. № 17247/2013 г. на Софийски градски съд, АО, ІІІ”б” състав, с което като е потвърдено решение от 14.11.2013 г., инкорпорирано в съдебен протокол по гр.д. № 35591/2013 г. на Софийски районен съд, 62 с-в, са отхвърлени предявените от М. М. Т. срещу [фирма], искове за защита срещу незаконно уволнение, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторката поддържа, че с постановеното решение на въззивния съд, с което неправилно са отхвърлени исковете й за защита срещу незаконно уволнение, съдът се е произнесъл по правни въпроси, от значение за изхода на делото, а именно – ако едно търговско дружество или предприятие подменя своя представляващ и управляващ орган, който изпълнява функциите на работодател, многократно за кратък период от време и така подменя ръководния персонал на дружеството/предприятието също многократно, изпълнява ли се целта на закона и в частност на нормата на чл. 328, ал. 2 КТ; следва ли съдът при изследване на фактическия състав на чл. 328, ал. 2 КТ да следи единствено за формалното му изпълнение, дори и при наличие на специфични обстоятелства/изложените в първия въпрос/, които са в противоречие с принципа на добросъвестност по чл. 8 КТ при осъществяване на трудовите права и задължения; в случай, че новоизбран представляващ и управляващ орган на търговско дружество или предприятие, който изпълнява функциите на работодател, не успее да реализира целта на нормата на чл. 328, ал. 2 КТ, може ли да се отмени осъществено от него уволнение по тази норма поради отпаднало правно основание, за които твърди, че решаването им е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК
Ответникът по касационната жалба [фирма] [населено място], представлявано от главен изпълнителен директор В. П., в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК изразява становище за нейната неоснователност, както и за липсата на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложеното основание за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – неоценяеми искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 и обусловен от първия оценяем иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ, поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да отхвърли предявените искове за защита срещу незаконно уволнение, въззивният съд е приел, че в случая прекратяването на трудовото правоотношение с ищцата на основание чл. 328, ал. 2 КТ е законосъобразно, тъй като са били налице предпоставките затова – ищцата е изпълнявала ръководна длъжност в ответното търговско дружество – „ръководител О. В.” към Регионално управление Западен регион на [фирма], налице е сключен договор за възлагане на управление на предприятието, уволнението е извършено в срок от 9 месеца най-късно след започване изпълнението по договора за управление и уволнението е извършено от лице, имащо работодателска власт. Съдът е приел за неоснователно твърдението на ищцата за незаконосъобразност на уволнението й по чл. 328, ал. 2 КТ, поради обстоятелството, че изпълнителният директор, издал заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение с нея на това основание, е бил освободен от длъжността броени дни след уволнението й, като е приел, че този факт в случая е без правно значение, след като към момента на прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата са били налице предпоставките на чл. 328, ал. 2 КТ.
Представеното от жалбоподателката изложение за допускане на касационно обжалване не съдържа изведен правен въпрос, обусловил изхода на делото, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК изисква да се посочи правен въпрос от материално и/или процесуално естество, от значение за изхода на конкретното дело, който е обусловил правната воля на съда, обективирана в обжалваното решение, и който с обжалваното решение е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, в противоречие с практиката на съдилищата, или който има значение за точното прилагане на закона и развитие на правото. Изложението не съдържа такъв правен въпрос, отнесен към хипотезите на приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Изведените от касаторката въпроси не са от значение за изхода на спора, а и разрешаването им не е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Обобщени, поставените въпроси са свързани с приложението на чл. 328, ал. 2 КТ в случаите, при които е налице подмяна за кратък период от време на ръководния орган на дружеството, който изпълнява функциите на работодател и в случая не е ли налице недобросъвестно упражняване на права по см. на чл. 8 КТ. По тях в съответствие с нормата на закона и задължителната съдебна практика по приложението на чл. 328, ал. 2 КТ въззивният съд е приел, че прекратяването на трудовото правоотношение с ищцата на основание чл. 328, ал. 2 КТ е законосъобразно, тъй като са били налице предпоставките затова – ищцата е изпълнявала ръководна длъжност в ответното търговско дружество – „ръководител О. В.” към Регионално управление Западен регион на [фирма], налице е сключен договор за възлагане на управление на предприятието, уволнението е извършено в срок от 9 месеца най-късно след започване изпълнението по договора за управление и уволнението е извършено от лице, имащо работодателска власт и е без правно значение обстоятелството, че изпълнителният директор, издал заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение с нея на това основание, е бил освободен от длъжността броени дни след уволнението й. Въпросът за добросъвестното упражняване на права и задължения по чл. 8 КТ се поставя от касаторката за първи път пред касационната инстанция и тъй като не е бил предмет на въззивното решение, не подлежи на обсъждане и от настоящата инстанция. В заключение, така както са формулирани правните въпроси, те се отнасят до правилността на обжалваното решение, а не се явяват обуславящи изхода на делото като общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване. Това е така, тъй като твърдения, които касаят неправилност на решението, изразяващи се в необосноваността му, поради опорочени фактически констатации, въз основа на които е приложен материалния закон, представляват касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК и те подлежат на проверка едва след като касационното обжалване бъде допуснато, а не могат да аргументират приложното поле на допустимостта на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, в частност по т. 3.
Въз основа на изложеното следва, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
При този изход на делото пред настоящата инстанция, на ответника по жалбата не следва да се присъдят разноски за настоящото производство – юриск. възнаграждение, тъй като липсват данни, че писменият отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК е изготвен от юрисконсулт.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 20.03.2014 г., постановено по в.гр.д. № 17247/2013 г. на Софийски градски съд, АО, ІІІ”б” състав, по касационна жалба с вх. № 53284/29.04.2014 г. на М. М. Т. от [населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: