1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 21
С., 06.01. 2015 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на пети ноември, през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 5023 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288, във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от [фирма] [населено място], чрез пълномощника си адв. С. С. от АК-С., против въззивно решение № 2985 от 30.04.2014 г., постановено по в.гр.д. № 13713 по описа за 2013 г. на Софийски градски съд, ГО, ІV-А въззивен състав, с което като е потвърдено решение от 18.04.2013 г. по гр.д. № 5742/2012 г. на Софийски районен съд, 39 с-в, са отхвърлени предявените от [фирма] срещу И. П. И. от [населено място] искове с правно основание чл. 422, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 207, ал. 1 КТ, за признаване на установено, че ответникът дължи сумата 8 874 лв. – обезщетение за имуществени вреди от неизпълнение на задължение на служителя да върне оборудване, предоставено му за ползване във връзка с осъществяване на трудовата му функция след прекратяване на правоотношението по трудов договор № 28/08.08.2007 г. Релевира доводи за неправилност на въззивното решение по чл. 281, т. 3 ГПК.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят е посочил, че с обжалваното решение са решени правни въпроси от значение за изхода на спора, като правният въпрос от процесуално естество е конкретизиран от настоящата инстанция, съгласно разрешението, дадено в т. 1 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, а именно – за задължението на съда да приложи нормата на чл. 162 ГПК в случаите, когато приема, че искът е основателен, но не е установен неговият размер. Останалите правни въпроси са по съществото на спора и не съставляват общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Ответникът по касационната жалба И. П. И. от [населено място], чрез пълномощника му адв. С. Н. от АК-С. в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК оспорва жалбата и изразява становище за липсата на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускането й до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – отхвърлени оценяеми искове по чл. 422, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, с цена над 5 000 лв. и е подадена в срока по чл. 283 ГПК, поради което същата е редовна и допустима.
С обжалваното решение въззивният съд е приел, че исковете с правно основание чл. 422, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 207, ал. 1 КТ, за признаване на установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата 8 874 лв. – обезщетение за имуществени вреди от неизпълнение на задължение на служителя да върне оборудване, предоставено му за ползване във връзка с осъществяване на трудовата му функция след прекратяване на правоотношението по трудов договор № 28/08.08.2007 г., съгласно двустранно подписаните от страните приемо-предавателни протоколи, са неоснователни, тъй като е недоказан размерът на реално причинените загуби, съразмерно стойността на липсващите материални ценности, поради което искът за тяхната равностойност следва да бъде отхвърлен. Приел е също така за установено, че работодателят е предоставил на ответника процесното оборудване за служебно ползване до преустановяване на трудовото правоотношение, същият е притежавал качеството на материалноотговорно лице, на което е зачислено процесното имущество като настъпилата вреда за работодателя е с неустановен произход и се изразява н недоимък и неотчетност на повереното имущество по смисъла на чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ, както и че е налице пряка причинно-следствена връзка между нарушението на основното трудово задължение на служителя да пази повереното му имущество и неблагоприятния имуществен резултат за работодателя.
Касационното обжалване следва да бъде допуснато по поставеният от жалбоподателя правен въпрос за приложимостта на чл. 162 ГПК, който е от значение за решаването на спора, тъй като е свързан с решаващите мотиви на въззивния съд. На този въпрос е дадено разрешение в постановените по реда на чл. 290 ГПК решение № 175 от 06.06.2011 г. по гр.д. № 1242/2010 г. на ВКС, ІІІ г.о., решение № 133 от 18.06.2014 г. по гр.д. № 5247/2013 г. на ВКС, ІІІ г.о. и др. Прието е, че при наличие на доказателства за основателността на иска съдът не може да го отхвърли по съображения, че няма достатъчно данни за неговия размер. В тази хипотеза съгласно императивното правило на чл.162 ГПК съдът трябва сам да определи размера, а ако това не е възможно поради необходимост от специални знания, каквито той не притежава – да назначи експертиза. Даденото от въззивния съд разрешение на поставения въпрос е в противоречие с приетото в цитираните решения, поради което е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, което изключва приложението на чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК. Останалите правни въпроси не са обусловили изхода на делото, поради което по тях не е налице общото основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
На жалбоподателя следва да му бъде указано в едноседмичен срок от получаване на настоящото определение по чл. 288 ГПК да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 176 лв., като в противен случай жалбата ще бъде върната.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение № 2985 от 30.04.2014 г., постановено по в.гр.д. № 13713 по описа за 2013 г. на Софийски градски съд, ГО, ІV-А въззивен състав.
УКАЗВА на [фирма] [населено място], чрез пълномощника си адв. С. С. от АК-С., със съдебен адрес: [населено място], [улица], вх. Б, ет. 3, ап. 18, в едноседмичен срок от получаване на настоящото определение по чл. 288 ГПК, да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 176 лв./сто седемдесет и шест лева/, като в противен случай производството по касационната жалба ще бъде прекратено.
След представяне на документ за внесена в срок държавна такса от касатора, делото да се докладва на председателя на Трето гражданско отделение на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: