4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 629
гр. С., 15.11..2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети ноември, през две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като изслуша докладваното от съдия Д. ч.гр.д. № 600 по описа на Трето гражданско отделение на ВКС за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Постъпила е частна касационна жалба от Вяра Л. Х. от [населено място], чрез пълномощника си адв. К. М. от АК-С., против въззивно определение № 10873 от 18.07.2011 г., постановено по ч.гр.д. № 8572 по описа на Софийски градски съд, ГО, ІV-А въззивен състав за 2011 г., с което като е потвърдено определението от 13.06.2011 г., постановено по гр.д. № 47031 по описа на районния съд в [населено място] за 2010 г., 68 с-в, е върната въззивната жалба на Вяра Л. Х. против решение от 25.05.2011 г. по същото гражданско дело, като подадена след изтичането на срока за въззивно обжалване, на основание чл. 262, ал. 2, т. 1 ГПК.
В жалбата се сочи, че атакуваното определение е неправилно поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, поради което следва да бъде отменено и постановено друго от касационната инстанция, с което делото се върне на първоинстанциония съд за администриране на въззивната жалба. В изложението на основанията за допускане до касационно обжалване, се поставя процесуалноправният въпрос, макар и не точно формулиран, а именно за приложението на чл. 259, ал. 1 ГПК, при положение, че на основание чл. 149, ал. 2 ГПК първоинстанционният съд е посочил деня, в който ще обяви решението си, т.е. от кой момент започва да тече срокът за въззивното му обжалване. Твърди се, че решението не е връчено на страната, поради което и срокът за обжалване не е започнал да тече, а обстоятелството, че на основание чл. 149, ал. 2 ГПК съдът е посочил датата, на която ще постанови решението си в случая е без значение за срока за обжалване, тъй като нормата има пожелателен, а не повелителен характер. По този въпрос се твърди наличие на основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като е решен в противоречие с практиката на ВКС и е представено определение № 115 от 24.02.2011 г. по т.д. № 720/2010 г. на ВКС, ТО. Тъй като представеното определение като съдебна практика няма задължителен характер по см. на приетото в т. 2 от ТР № 1/2010 г. на ВКС, по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК, основанието за допускане на касационното обжалване е по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК – правен въпрос решаван противоречиво от съдилищата.
Ответникът по частната жалба ДП”Ръководство на въздушното движение”, представлявано от юриск. Д. С., в писмен отговор по чл. 276, ал. 1 ГПК оспорва частната жалба и изразява становище за липсата на основанията за допускането й до касационен контрол по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е редовна по смисъла на чл. 260 и чл. 261 ГПК.
С атакуваното определение въззивният съд приел, че въззивната жалба е просрочена, тъй като спорът е трудов и делото е разгледано по реда на бързото производство – Глава двадесет и пета от ГПК – чл. 310 – чл. 317, като в процесния случай правилото на чл. 315, ал. 2 ГПК е спазено, тъй като съдът в последното съдебно заседание по делото, проведено на 11.05.2011 г. в присъствие на пълномощника на ищцата адв. М. е обявил датата на постановяване на решението си – 25.05.2011 г., от която дата тече двуседмичния срок за обжалването му и страните няма да получат препис от решението, и тази дата съвпада с деня, в който съдът е обявил в съдебно заседание, че ще се произнесе – 25.05.2011 г., от който ден тече и двуседмичният срок за обжалването му, който изтича на 08.06.2011 г. и който срок е пропуснат от частната жалбоподателка, която е депозирала въззивната си жалба на 09.06.2011 г.
От частната жалбоподателка са предявени искове с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 1-3, вр. с чл. 225, ал. 1 от Кодекса на труда. Съдът е разгледал делото по реда на чл. 310 и сл. ГПК и в съдебното заседание на 11.05.2011 г. е обявил, че ще произнесе решението си на 25.05.2011 г. В това съдебно заседание са присъствали пълномощниците на страните, като касаторката ищца е била представлявана от адв. М.. Решението на първостепенния съд е с дата 25.05.2011 г., като в диспозитива му изрично е отразено, че „подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок, считано от датата на обявяването му – 25.05.2011 г. Преписи от решението не са изпратени на страните, като на него изрично е отбелязано, че адв. Б., преупълномощена от адв. М. е получила препис от решението на 26.05.2011 г.
След преценка на доводите на частната жалбоподателка и обстоятелствата по делото, съдът намира, че поставения процесуалноправен въпрос, свързан с приложението на чл. 259, ал. 1 ГПК, при положение, че на основание чл. 149, ал. 2 ГПК първоинстанционният съд е посочил деня, в който ще обяви решението си, не е обусловил изхода на делото, тъй като спорът е трудов и производството по делото се е движело по реда на бързото производство – Глава двадесет и пета от ГПК – чл. 310 – чл. 317, като в процесния случай приложимата разпоредба е правилото на чл. 315, ал. 2 ГПК, което както се посочи по-горе правилно е приложено от съда, а не е разпоредбата на чл. 259, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 149, ал. 2 ГПК, отнасяща се до общия исков процес и неприложима в настоящия случай. Тъй като не е налице общото основание за допускане на касационното обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК, а именно да се посочи правен въпрос, обусловил изхода на делото, то и въззивното определение не следва да бъде допуснато до касационен контрол на основание чл. 280, ал. 1 ГПК. К. съд не може от данните по делото да изведе правния въпрос от значение на изхода на спора, без да упражни служебното начало във вреда на другата страна/ТР № 1/2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1/. Липсата на изведен правен въпрос, който да определя рамките, в които Върховният касационен съд селектира касационните жалби, в т.ч. и частните касационни жалби съобразно критериите на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК по допускане на касационно обжалване, е основание обжалваното определение да не се допусне до касационен контрол.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение приема, че въззивното определение не следва да се допусне до касационен контрол, тъй като не са налице основанията на чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно определение № 10873 от 18.07.2011 г., постановено по ч.гр.д. № 8572 по описа на Софийски градски съд, ГО, ІV-А въззивен състав за 2011 г., по частна касационна жалба с вх. № 71123/29.07.2011 г. на Вяра Л. Х. от [населено място].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: