1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 621
С., 1.06. 2015 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тринадесети май, две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия Богданова гр.д. № 1640 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Университетско издателство „Св. Кл. О.”, [населено място], подадена чрез адвокат П. Ч., срещу въззивно решение от 25.09.2014 г. по гр. дело № 15137/2013 г. на Софийски градски съд, с което като е потвърдено решение от 4.10.2013 г. по гр.д. № 2303/2013 г. на Софийски районен съд са уважени предявените от Б. Б. Б. срещу Университетско издателство „Св. Кл. О.”, [населено място] искове за признаване за незаконно уволнението извършено със заповед № 280 от 27.11.2012 г. на директора на издателството, на основание чл.328, ал.1, т.2, предл.2 КТ и за неговата отмяна, за възстановяване на заеманата до незаконното уволнение длъжност “редактор” и за заплащане на обезщетение по чл.225, ал.1 КТ в размер на сумата 6350.70 лв., ведно със законната лихва, считано от 18.01.2013 г. до окончателното й изплащане. Поддържа се, че решението е постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила-основания за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК. Искането е решението да се отмени и се отхвърлят исковете, като на жалбоподателя се присъдят направените разноски по делото.
В изложение за допускане на касационно обжалване се поддържа, че въззивния съд се е произнесъл по следния правен въпрос: приетите по делото доказателства и неоспорени от другата страна частни писмени документи, следва ли да се ценят съвкупно с всички други доказателства, приети по делото и следва ли да се приеме, че не са годни, а установените с тях факти не притежават доказателствена сила. Поддържа се, че този въпрос е от значение за изхода на делото, както и че е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото- основание за допускане до касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. В изложението жалбоподателят се позовава и на ТР №3/2012 г. на ОСГК на ВКС, в което се предвижда, че за доказване законосъобразността на извършения подбор по чл.329, ал.1 КТ са допустими всички доказателствени средства по ГПК.
Ответникът по касационната жалба Б. Б. Б. в писмен отговор, подаден чрез адвокат С. Н. изразява становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване, тъй като не е формулиран конкретен правен въпрос, който да се дефинира като общо основание за достъп до касация по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Развити са съображения, че поставения в изложението въпрос не е правен по см. на посочената законова норма, а е формулиран в контекста на оплакването на жалбоподателя с оглед анализа на събраните доказателства във връзка с твърдението му за законосъобразност на подбора. Развити са и съображения за неоснователност на касационната жалба. Претендират се разноски за настоящата инстанция. .
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – уважени неоценяеми искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ и обусловен от тях оценяем иск по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да потвърди решението на първоинстанционния съд, с което са уважени предявените от Б. Б. Б. срещу Университетско издателство „Св.Кл.О.”, [населено място] исковете по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ Софийски градски съд е приел, че е налице посоченото в заповедта уволнително основание по чл.328, ал.1, т.2 КТ – съкращаване на щата, но че работодателят не е доказал законосъобразността на извършения подбор по чл.329, ал.1 КТ, с оглед заявеното в исковата молба твърдение за нарушение на изискванията на чл.329, ал.1 КТ. Изложил е съображения, че в конкретния случай подборът е бил задължителен, тъй като от общо четиримата служители, заемащи длъжността на ищеца, по новия щат следва да останат двама служители, че с оглед доказателствата по делото такъв подбор е бил извършен, което се установява от представения протокол № 1/22.11.2012 г., в който е отразено решението за подбор на назначената комисия. При анализа на доказателствата съдът е приел, че протокола като частен свидетелстващ документ не е достатъчно доказателство за законосъобразно извършен подбор, тъй като не се установява точното приложение на критериите по чл.329, ал.1 КТ. Съдът е посочил, че отразеното в протокола за извършен подбор измежду четиримата редактори, при изисквано образование висше, без да е отразено кой от участващите в подбора го има и как съответно са оценени по този критерий не обосновава извод за законност на същия. Посочените критерии са относими към показателя „по-добра работа”, участващите в подбора са оценени, но дадените им оценки по никакъв начин не се доказват в процеса като обективни, информирани и обосновани. В случая според съда липсват доказателства за извършен реален подбор по критерия „по-висока квалификация”, тъй като липсват данни образователното ниво да е оценено по-някакъв начин, защото сборът от точките представлява сбор от оценките им по показател кой работи по – добре. Представените по делото документи в тази връзка не съставляват такива доказателства, доколкото не е установено те да са взети предвид от комисията при извършване на подбора. По отношение на другия критерий-ниво на изпълнение на възложената работа, комисията е определила подкритерии, за всеки от който е определен брой точки, като общия брой точки, необходим за запазване на трудовото правоотношение, е 20. Ищецът е оценен най-ниско, но по делото липсват доказателства подкрепящи обективността и обосноваността на тази оценка, както и на по-високите оценки на останалите участници. Приел е, че не е доказана правилността на преценката по същество при подбора по показателя „кой работи по-добре”. Посочил е, че след като ищецът е оспорил законосъобразното извършване на подбора, което включва и правилността на самото крайното решение от подбора, в тежест на ответника е било да докаже правилността на крайната оценка, т.е. че ищецът е работил по-лошо отколкото предпочетените при подбора служители, за които е определено да останат на работа. Тъй като за доказване правилността на своите преценки в рамките на подбора ответникът не е представил никакви доказателства, в протокола за подбор също не се сочат, съдът е приел, че ответникът не е установил подборът да е извършен законосъобразно.
Върховният касационен съд, състав на трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване, констатира следното:
Поставеният в изложението процесуалноправен въпрос не е правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като същия е формулиран в контекста на оплакването на жалбоподателя с оглед анализа на събраните доказателства във връзка с твърдението му за законосъобразност на подбора. Съдът е уважил исковете по съображения, че работодателят не е доказал поставените оценки на участниците в подбора и по двата критерия- квалификация и ниво на изпълнение на работата да са реални. В исковата молба ищецът е изложил обстоятелства за нарушение на разпоредбата на чл.329 КТ и първоинстанционният съд е указал на ответника-работодател да установи начина на извършения подбор. Крайният извод на съда за незаконност на уволнението не е обусловен от поставения въпрос, а от липсата на доказателства, че посочените в протокола оценки, включително и тази на ищеца съответстват на неговите знания, умения и качеството на неговата работа. Даденото от въззивния съд разрешение е в съответствие с приетото в ТР № 3/2012 г. по т.д. № 3/2011 г. на ОСГК на ВКС, че доказването на подбора при оспорване, както на неговото извършване, така и на останалите въпроси – включването в подбора на всички необходими участници, прилагането на законовите критерии, обективното съответствие на оценката по отделните показатели на обективно проявените професионални качества и квалификация /подготовка/ на работника или служителя с оглед на възложената работа e допустимо с всички доказателствени средства. Ето защо не е налице противоречие между приетото от въззивния съд и даденото в тълкувателното решение разрешение. Доводите на жалбоподателя касаят обосноваността на изводите на въззивния съд, че подбора е незаконосъобразен, което е основание за неправилност на решението, но не и за допускане на касационно обжалване в производството по чл.288 ГПК. В този смисъл са и указанията дадени в т.1 та ТР №1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
По изложените съображения настоящия съдебен състав намира, че липсата на общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК налага извод, че не е налице основание за допускане на обжалваното въззивно решение до касационен контрол.
Независимо от изхода на делото на ответника по касационната жалба не следва да се присъждат разноски, тъй като не са представени доказателства за направени такива.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 25.09.2014 г. по гр. дело № 15137/2013 г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: