4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 500
С. 02.04. 2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, ГК, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести март, две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
,
изслуша докладваното от съдията Б. гр. дело № 1347/2014 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Л. Й. Н., подадена чрез пълномощника адвокат С. Т. срещу въззивно решение от 3.12.2013 г. по гр. дело № 12875/2013 г. на Софийски градски съд, с което е отменено решение от 15.01.2007 г. по гр.д. № 6217/2004 г. на Районен съд, [населено място] и вместо него е постановено друго, с което Л. Й. Н. е осъдена да заплати на основание чл.207, ал.1, т.2 КТ на Министерство на образованието и науката сумата 33 673.27 лв., представляваща сбора от констатирани към 12.12.2001 г. липси на парични средства в касата на МОН, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска – 14.07.2004 г. до окончателното изплащане на сумата, както и на основание чл.86, ал.1 ЗЗД мораторна лихва върху тази сума за периода от 12.12.2001 г. до 14.07.2004 г. в размер на 4 209,15 лв.
В изложение по чл. 284 ал. 3, т. 1 ГПК, се сочи, че касационното обжалване следва да бъде допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т.3 ГПК. Поддържа се, че по въпроса как се определя пълната имуществена отговорност по чл.207, ал.1, т.2 КТ – от работник или служител на когото в длъжностната характеристика са включени специфични отчетнически функции или е достатъчно фактически да изпълнява дейност по събиране, съхраняване, разходване или отчитане на парични или материални ценности. Твърди се, че този въпрос е решен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС и решаван противоречиво от съдилищата. Жалбоподателката представя съдебна практика, както следва: решение от 6.08.2010 г. по гр.д. № 563/2009 г. на ІІІ г.о. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК, решение № 1552 от 4.03.2009 г. по гр.д. № 4668/2007 г. на СГС, решение № 20 от 16.04.2008 г. по гр.д. № 21/2008 г. на Бургаски апелативен съд, която предпоставя основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. Поставят се и въпроси по приложението на Закона за държавната финансова инспекция, и в случая той или Кодекса на труда намира приложение, които предпоставят основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответната страна Министерство на образованието и науката, [населено място] не е подала писмен отговор.
Върховният касационен съд състав на ІІІ г.о., като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното :
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е допустима, но не е налице основание за допускане до касационно обжалване.
С обжалваното решение Софийски градски съд е уважил предявеният от МОН иск с правно основание чл.207, ал.1, т.2 КТ. Приел е, че при констатирана липса, в случая недостиг в касата от работодателя, служителят следва да опровергае презумпцията, че липсата е причинена от него или по негова вина. В случая е установено, че Н. е оперирала със стоково-материални ценности – с парични средства, които е съхранявала в касата, т.е. имала е качеството на материалноотговорно лице и е сред тези които носят пълна имуществена отговорност спрямо работодателя. Установен е размера на липсата, като ответницата не е опровергала презумпцията, че липсата не е причинена по нейна вина. В обобщение е приел, че следва да бъде ангажирана отговорността й на основание чл.207, ал.1, т.2 КТ.
По поставения от жалбоподателката правен въпрос свързан с това, кой носи пълна имуществена отговорност по чл.207, ал.1, т.2 КТ и как се установява качеството отчетник не е налице основание за допускане на касационно обжалване. На този въпрос е даден отговор в постановеното от касационната инстанция решение при първото разглеждане на делото. В същото е прието, че с оглед заеманата от Н. длъжност „старши специалист” в дирекция „Счетоводни дейности”, отдел „Счетоводство”, същата е имала качеството на материалноотговорно лице и е сред лицата, които носят пълна имуществена отговорност спрямо работодателя при констатирана липса. При този отговор на поставения въпрос въззивният съд съобразявайки се с дадените от касационния съд задължителни указания по приложението на закона е приел, че са налице предпоставките на чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ за ангажиране на пълната имуществена отговорност на Н.. Или, поставеният в изложението правен въпрос е решен от въззивния съд в съответствие със задължителните указания на касационния съд при първото разглеждане на делото, поради което не са налице основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. В тази връзка следва да се отбележи, че оплакванията за необоснованост на извода на съда за основателност на предявения иск касаят съществото на спора и са свързани с преценката на доказателствата от въззивния съд и приетото от него като фактическа обстановка. Те съставляват основания за касация по чл. 281, т. 3 ГПК, но не и за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. В производството по чл. 288 ГПК касационната инстанция проверява поставен ли е правен въпрос, който е обуславящ за изхода на делото и по който е налице някой от критериите за селекция по т. 1, т. 2 и т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Въпросите по приложението на Закона за държавната финансова инспекция се поставят за първи път пред касационната инстанция. По тях въззивният съд не се е произнасял, те не са обусловили решаващите му изводи, поради което не е налице общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. На въпроса допустимо ли е възражение за недопустимост на иск на основание, посоченото за първи път пред Върховния касационен съд е дадено разрешение в ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, като е прието, че касационната инстанция следи служебно за валидността и допустимостта на въззивното решение. В случая съдът е приел, че следва да бъде ангажирана отговорността на жалбоподателката в качеството й на отчетник на основание чл.207, ал.1, т.2 КТ, за което са дадени задължителни указания в отменителното решение на касационната инстанция.
По изложените съображения настоящият състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 3.12.2013 г. по гр. Д. № 12875/2013 г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :