О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 132
С., 01.02.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми януари, две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
изслуша докладваното от съдията Богданова гр. дело № 142/2016 г.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Прокуратура на Република България, подадена чрез М. Л.- прокурор в Окръжна прокуратура, [населено място] срещу въззивно решение № 362 от 16.10.2015 г. по гр. дело № 459/2015 г. на Пернишкия окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение № 48 от 27.04.2015 г. по гр.д. № 39/2015 на Радомирския районен съд в частта му, с която е уважен предявеният от Д. С. Д. срещу Прокуратура на Република България иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 З. за сумата 3000 лв., представляваща обезщетение за претърпяни неимуществени вреди.
В изложение за допускане на касационно обжалване се поддържа, че е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване по въпросите: за необходимостта да се разгледа въпросът за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди от непозволено увреждане – чл. 52 ЗЗД, към която норма препраща чл. 4 З., в неговия процесуалноправен и материалноправен аспект; за задължението на съда да прецени всички конкретни обстоятелства при определяне на справедливо обезщетение по смисъла на закона, както и за критериите, които се прилагат при определяне размера на това обезщетение. Поддържа се, че процесуалноправният въпрос е разрешен в противоречие със задължителната практика, а материалноправния свързан с приложението на чл.52 ЗЗД се решава противоречиво от съдилищата.
Ответника Д. С. Д. не е депозирал писмен отговор на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима.
С обжалваното решение Пернишкият окръжен съд е приел, че сумата 3000 лв. справедливо ще обезщети претърпяните от Д. неимуществени вреди, причинени от незаконни действия на орган на Прокуратурата, изразяващи се в незаконно повдигнато обвинение в престъпление, за което е бил оправдан с влязла в сила присъда на наказателния съд. Изложил е съображения, че предявеният иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 З. е основателен. При определяне размера на обезщетението на 3000 лв. въззивният съд е обсъдил събраните по делото доказателства и е приел, че с повдигане на обвинението са засегнати честта, достойнството и доброто име на Д.. Обсъдил е и обстоятелството, че по същото време е бил обвинен и осъден с влязла в сила присъда по чл.311, ал.1 НК. Съдът е изложил съображения на база на които установени по делото факти е определил размера на обезщетението, който справедливо ще обезщети претърпяните морални вреди.
Настоящият съдебен състав намира, че по поставения материалноправен въпрос относно съдържанието на понятието “справедливост”, изведено в принцип при определяне размера на обезщетението за претърпяни неимуществени вреди в разпоредбата на чл.52 ЗЗД, който е относим към правния спор не следва да се допусне касационно обжалване. С обжалваното решение правният въпрос по прилагане критерия “справедливост” установен с разпоредбата на чл.52 ЗЗД е разрешен в съответствие с задължителната съдебна практика- т.11 на ППВС № 4 от 23.12.1968 г., ТР №3/2004 г. на ОСГК на ВКС, и съдебната практика на ВКС по приложението на чл.2, ал.1, т.3 З. във вр. чл.52 ЗЗД, установена по реда на чл.291 ГПК. В практиката е прието, че държавата отговоря за вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, като обезщетението за неимуществени вреди се дължи при наличие на причинна връзка между незаконното обвинение за извършено престъпление и претърпените вреди. То се определя глобално по справедливост /чл. 52 ЗЗД/, като се вземат предвид броя на деянията, за които е постановена оправдателната присъда и тежестта на тези, за които е осъден дееца, съпоставени с тези, за които е оправдан, в случаите на частично оправдаване, както и, че държавата се освобождава от отговорност за вреди, ако единствената причина за увреждането е поведението на гражданина, а отговорността се намалява в случаите, при които е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, като преценката се прави при наличието на причинно – следствена връзка между поведението на пострадалия и вредоносния резултат, с оглед особеностите на всеки конкретен случай. В настоящия случай размерът на обезщетението за неимуществени вреди е определен при съблюдаване на конкретните данни по делото и обществения критерий за справедливост, както е прието в ППВС № 4/68 г. и чл. 52 ЗЗД.
Наличието на задължителна съдебна практика по поставеният правен въпрос, която е съобразена от съда, изключва приложното поле на чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
По въпроса за задължението на съда да обсъди в съвкупност събраните по делото доказателства също не е налице основание за допускане на касационно обжалване. В. съд е изпълнил задължението си да обсъди събраните по делото доказателства, така както го задължава закона и задължителната съдебна практика. Изложил е съображения, кои от твърдяните обстоятелства са установени и кои от тях не са, и след съвкупната им преценка е извел извода, че сумата от 3000 лв. справедливо ще обезщети претърпяните от Д. болки и страдания. Обосноваността на изводите му не е основание за допускане на касационно обжалване в производството по чл.288 ГПК.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че не е налице основание за допускане на обжалваното въззивно решение до касационен контрол.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 362 от 16.10.2015 г. по гр. дело № 459/2015 г. на Пернишкия окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: