1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 225
С., 25.02. 2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи февруари, през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 1287 по описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Б. Г. Г. – К. и Р. А. К., и двамата от [населено място], чрез пълномощника си адв. В. Т. АК-П., против въззивно решение № 281 от 26.06.2012 г., постановено по в.гр.д. № 552/2012 г. на Пловдивския апелативен съд, с което като е потвърдено решение № 358/27.02.2012 г. на Пловдивския окръжен съд, ІІІ състав, по гр.д. № 1109/2011 г., е развален до размер на 2/3 договор, сключен на 22.12.1997 г. с нотариален акт № 67, т. 100, д. № 24580/1997 г. на нотариус при Пловдивския районен съд, с който М. Р. С. от [населено място], е прехвърлила срещу задължение за издръжка и гледане на племенницата си Б. Г. Г. – К., по време на брака й с Р. А. К., и двамата от [населено място], на недвижим имот – апартамент в [населено място], подробно описан, на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД. Изложени са съображения за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторите поддържат, че в постановеното решение на въззивния съд, с което е уважен предявеният иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД, съдът се е произнесъл по процесуалноправен въпрос, от значение за изхода на делото, който е решен в противоречие с практиката на ВКС – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. И. правен въпрос е – допустимо ли е при изричната забрана на чл. 271 ГПК за влошаване положението на жалбоподателя, при липса на жалба от другата страна и при изричното лимитиране съгласно чл. 269 ГПК на произнасянето на въззивния съд до посоченото във въззивната жалба, въззивният съд да приема наличие на неизпълнение на алеаторен договор за времето, за което първоинстанционният съд е приел наличие на изпълнение. В подкрепа на твърденията си касаторите представят съдебна практика – решение № 290 от 22.06.2010 г. по гр.д. № 759/2009 г. на ВКС, ІV г.о. и решение № 670 от 27.12.2010 г. на ВКС по гр.д. № 1728/2009 г., ІІІ г.о., постановени по реда на чл. 290 ГПК.
Ответницата по касационната жалба М. Р. С. от [населено място], чрез пълномощника си адв.В. К. от АК-П. в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК оспорва касационната жалба като неоснователна и изразява становище за липсата на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускането й до касационен контрол.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – оценяем иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД, с цена над 5 000 лв., поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да уважи предявеният иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД, въззивният съд е приел, че по алеаторните договори за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане кредиторът еднократно и в пълен обем изпълнява своето задължение да престира – прехвърля собствеността върху имота, а длъжникът е длъжен пожизнено – до смъртта на прехвърлителя да полага необходимите грижи и издръжка за него ежедневно, в пълен обем към кредитора и това негово задължение е неделимо. В конкретния случай съдът е приел, че по договора има съществено неизпълнение от страна на длъжниците, като за периода от датата на сключване на договора до юни 2008 г. изпълнението е било непълно, а след този момент те са престанали да полагат към кредиторката каквито и да било грижи и издръжка, т.е. налице е пълно неизпълнение на поетото от тях задължение, поради което и договорът следва да бъде развален в предявения размер от 2/3.
Представените по-горе съдебни решения не са в подкрепа на твърдението на касаторите за наличието на противоречиво произнасяне със задължителната съдебна практика по поставения правен въпрос от процесуално естество – нарушаване от въззивния съд на забраната по чл. 271, ал. 1, изр. 2 ГПК за влошаване положението на жалбоподателя, изхождайки от различието в мотивите на първоинстанционния и въззивния съд относно характера на неизпълнението на договорните задължения от страна на длъжниците към кредиторката до 2008 г. Представената задължителна съдебна практика касае ограничения въззив, съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК, който е свързан с ограничения при събиране на доказателства, както и в проверката за правилността на въззивното решение до посоченото от въззивника. Нарушение на забраната по чл. 271, ал. 1, изр. 2 ГПК, а именно влошаване положението на обжалващата страна е налице, когато признатите от първоинстанционния съд права на обжалващия и неоспорени с жалба от другата страна в процеса, са в по-голям размер от тези по въззивното решение. В настоящия случай въззивният съд не е нарушил забраната за влошаване положението на обжалващия, ако без жалба на ищцовата страна, излага свои изводи с оглед установената фактическа обстановка в мотивите на решението си относно характера на изпълнението/неизпълнението по алеаторния договор за определен период от време, щом като липсва интерес за ищцата от обжалване поради уважаване на иска с правно основание чл. 87, ал. 3 ГПК. Това е така, тъй като искът за разваляне на договора за издръжка и гледане е основателен, когато се докаже неизпълнение по отношение на кредитора за всеки един период от действието му, което следва от неговите съществени белези и съдържание. Задължението за издръжка и гледане е неделимо поради своята природа и поради намеренията на договорящите/чл. 128, ал. 1 ЗЗД и ТР № 30/81 г. ОСГК на ВС/. Изпълнението по този договор трябва да е пълно и цялостно както спрямо субекта, който се ползва от него, така и спрямо продължителността на изпълнението. Затова дори частичното неизпълнение от приобретателите в посочените аспекти има за последица разваляне на договора изцяло. Достатъчно е да се установи неизпълнение на договора спрямо прехвърлителя за известен период от време, за да може той да претендират и обоснова право на разваляне, което не е ограничено до размера на неизпълнената част. В конкретния случай релевираните в изложението твърдения, които касаят неправилност на решението, изразяващи се в необоснованост на въззивния съдебен акт, поради опорочени фактически констатации, въз основа на които е приложен материалния закон, не могат да аргументират приложно поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Тези основания касаят правилността на обжалваното въззивно решение при разглеждане на касационната жалба по същество по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, но не са основания за допускане на касационно обжалване.
По изложените съображения, настоящият състав на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение приема, че поставения процесуалноправен въпрос е решен от въззивния съд в съответствие с представената задължителна съдебна практика и закона, поради което не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационен контрол.
При този изход на делото, на ответницата по касационната жалба следва да се присъдят направените разноски за настоящото производство в размер на 400 лв. адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 281 от 26.06.2012 г., постановено по в.гр.д. № 552/2012 г. на Пловдивския апелативен съд, по касационна жалба с вх. № 5025 от 06.08.2012 г. на Б. Г. Г. – К. и Р. А. К., и двамата от [населено място].
ОСЪЖДА Б. Г. Г. – К. и Р. А. К., и двамата от [населено място] за заплатят на М. Р. С. от [населено място] направените по делото разноски за настоящото производство в размер на 400/четиристотин/ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: