1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 158
С., 6.02. 2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на втори февруари, през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 1047 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Я. К. В. от [населено място], чрез пълномощника си адв. И. Н. от АК-С., против въззивно решение № 89 от 18.01.2011 г., постановено по в.гр.д. № 700/2010 г. на Софийски апелативен съд, ГО, 4 с-в, с което е отхвърлен предявеният от касатора против Прокуратурата на РБ, иск с правно основание чл. 2, т. 6 З., за сумата от 30 000 лв., представляваща неимуществени вреди, причинени от надлежаване на наложеното му наказание „лишаване от свобода” с присъда по НОХД № 4857/2000 г. на СРС в размер на четири месеца и двадесет и осем дни.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът поддържа, че в постановеното решение на въззивния съд, с което е отхвърлен предявеният иск за причинените му неимуществени вреди, с правно основание чл. 2, т. 6 З., съдът се е произнесъл по правен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Поставеният правен въпрос от жалбоподателя, уточнен от настоящата инстанция предвид разрешението, дадено в т. 1 на ТР № 1/2010 на ОСГТК на ВКС е, може ли да се реализира отговорността на държавата по чл. 2, т. 6 З., когато са налице предпоставките на чл. 179, ал. 2 ЗИНЗС, в сила от 01.06.2009 г., в случаите, при които вредите от незаконните действия са настъпили в по-ранен момент от този на влизане в сила на ЗИНЗС.
Ответникът по касационната жалба Прокуратурата на РБ, не изразява становище по нея в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното :
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – отхвърлен оценяем иск по чл. 2, т. 6 З. за неимуществени вреди, с обжалваем интерес над 5000 лв., поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да отхвърли предявеният иск по чл. 2, т. 6 З., въззивният съд е приел, че не са налице предпоставките за ангажиране отговорността на Прокуратурата на Република България, тъй като отговорността на държавата за вредите, причинени на граждани от действията на органите на прокуратурата при незаконно изпълнение на наложено наказание над определения срок или размер може да се реализира само ако не са налице предпоставките за приложението на чл. 179, ал. 2 ЗИНЗС, който закон е в сила от 01.06.2009 г. Разпоредбата на чл. 179, ал. 2 ЗИНЗС намира приложение, когато лишеният от свобода е изтърпял наказание над срока, определен от съда по една от присъдите и е започнало изпълнение на същото по вид наказание, наложено с друга присъда като изтърпяното наказание в повече задължително се зачита при изпълнение на останалите влезли в сила присъди. Съдът е приел, че тъй като в настоящия случай ищецът е изтърпял наказание лишаване от свобода в размер на четири месеца и двадесет и осем дни в повече от определеното с присъда по НОХД № 4847/2000 г. на Софийски районен съд, като по НОХД № 4897/2009 г. на Софийски градски съд му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от четири години и шест месеца, чието изпълнение е започнало на 16.05.2009 г., то по силата на чл. 179, ал. 2 ЗИНЗС, изтърпяното в повече наказание по предходната присъда е приспаднато от изпълняваното към настоящия момент наказание лишаване от свобода, на него не му се дължи обезщетение за причинени вреди в резултат на надлежаването, тъй като такова на практика не е налице.
Във връзка със заявеното основание за допускане до касация настоящият състав на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд намира, че в случая не е налице критерият за селекция на касационните жалби по чл. 280, ал. 1 ГПК като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Това е така, тъй като разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК изисква да се посочи правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело, който е обусловил правната воля на съда, обективирана в обжалваното решение и който има значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Поставеният правен въпрос е обусловил изхода на делото, но той е решен от въззивния съд в съответствие със закона. Това е така, тъй като исковата молба е предявена на 02.10.2009 г. по време на действие на ЗИНЗС, в сила от 01.06.2009 г., а нормата на чл. 179, ал. 2 ЗИНЗС има императивен характер и приложението й е задължително. В случая по силата на тази законова норма надлежаното от ищеца наказание „лишаване от свобода” по присъда, постановена по НОХД № 4847/2000 г. на Софийски районен съд в размер на четири месеца и двадесет и осем дни е приспаднато от наложеното му наказание лишаване от свобода за срок от четири години и шест месеца по последваща присъда, постановена по НОХД № 4897/2009 г. на Софийски градски съд, чието изпълнение е започнало да тече на 16.05.2009 г., поради което в съответствие със закона въззивният съд е приел, че към момента на предявяване на иска по чл. 2, т. 6 З. на 02.10.2009 г. за ищеца не са били налице вреди, причинени от незаконни действия на прокуратурата, в резултат от които той е търпял наказание лишаване от свобода над определения срок и размер, поради което не му се дължи и обезщетение за тях. В тази връзка следва да се отбележи, че на основание разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, с които съдът се е произнесъл по правен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Под „точно прилагане на закона“ най-общо се разбира еднородно тълкуване на закона, т.е. точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на непоследователна и противоречива съдебна практика или към преодоляване на постоянна, но неправилна такава. В случая жалбоподателят само е посочил това основание, но не се е позовал нито на противоречива практика на ВКС, нито на постоянна, но неправилна практика, в които случаи би било налице основание за издаване на тълкувателно решение. Липсва и обосновка, че разглеждането на касационната жалба е от значение за развитие на правото, тъй като в тази хипотеза предпоставките са липса на практика на ВКС и наличие на непълнота, неяснота или противоречивост на самия закон. Тези предпоставки не са налице, тъй като нормата на чл. 179, ал. 2 ЗИНЗС е ясна и не се нуждае от тълкуване, а в случая същата е приложена правилно от въззивния съд.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 89 от 18.01.2011 г., постановено по в.гр.д. № 700/2010 г. на Софийски апелативен съд, ГО, 4 с-в, по касационна жалба с вх. № 2176 от 19.03.2011 г. на Я. К. В. от [населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: