2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 253
С., 03.04. 2014 г.
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на първи април две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
ч. гр. д. № 1960/2014 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 274, ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба на О. И. К. чрез пълномощник адв. Т. И. – Адвокатска колегия [населено място] против определение № 15 от 13.01.2014г. по гр. дело № 4404/2013г. на Върховен касационен съд, четвърто г. о., с което е оставена без разглеждане касационната й жалба против въззивно решение № 759 от 27.02.2013 г. по в. гр. дело № 5/2013 г. на Благоевградски окръжен съд на основание чл. 280, ал. 2 ГПК.
Жалбоподателката моли да се отмени обжалваното определение по съображения изложени в частната жалба.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., разгледа частната жалба и провери определението, чиято отмяна се иска.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.
Прието е, че касационната жалба е подадена против въззивно решение по разгледан иск за прогласяване нищожността на договор по нотариален акт от 1963 г. за продажба на 1/2 идеална част от парцел по регулационния план на [населено място] до размер на 1/40 идеална част от имота, при данъчна оценка на УПИ VІІІ-1007 в кв. 55, целия с площ 290 кв. м по регулационния план на града в размер на 10048,50 лв. и предвид правилото на чл. 69, ал. 1, т. 4, вр. т. 2 ГПК цената на 1/40 идеална част от имота е в размер на 251,21 лв., каквато е и заявената цена в исковата молба. При тази цена на иска, с оглед разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК, която не допуска касационно обжалване на решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5000 лв., съдът е приел, че касационната жалба е процесуално недопустима, тъй като цената на иска е под прага предвиден за допустимост на касационен контрол.
Определението е правилно.
В частната жалба се поддържа, че предявеният инцидентно установителен иск за нищожност на договора по нотариален акт от 1963 г., поради липса на предмет и като сключен в противоречие на закона бил неоценяем, и още бил иск за установяване на факт с правно значение към минал момент, поради което не следвало цената му към настоящия момент да обуславя паричната оценка на правото и правния интерес от обжалване по чл. 280, ал. 2 ГПК.
Искът за прогласяване нищожността на договор по нотариален акт, с който се удостоверява извършването на правни сделки с вещни права върху недвижими имоти не е неоценяем. С конститутивния нотариален акт се удостоверяват волеизявления на лица насочени към сключването на сделки целящи прехвърляне на вещни права. С предявения иск, по исков път се оспорва валидността на договора удостоверен с нотариалния акт, поради което законът е предвидил, че размерът на цената на такъв иск се определя от стойността на договора, а когато договорът има за предмет вещни права върху имота от размерите по т. 2 на чл. 69, ал. 1, т. 4, вр. т. 2 ГПК, т. е. от данъчната оценка, а ако няма такава от пазарната цена на вещното право. С разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК цената на иска е въведен като критерии за допускане на касационно обжалване.
Като е съобразил цената на иска отнесена към разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК, съдът е действал в съответствие със закона, поради което обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
ПОТВЪРЖДАВА определение № 15 от 13.01.2014г. по гр. дело № 4404/2013 г. на Върховен касационен съд, четвърто г. о.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ