2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 592
С., 24.04.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 21 април две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 1498/2011 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Ц. Н. против въззивно решение № 140 от 20.05.2011 г. по гр. дело № 363/2009 г. на Старозагорски окръжен съд, с което е отменено решение № 294 от 13.05.2009 г. по гр. дело № 1469/2008 г. на Казанлъшки районен съд и е отхвърлен иска на М. Ц. Н. против В. Т. А. за заплащане на сумата 20 000 лв. платена без основание по чл. 55 ЗЗД.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа, че с обжалваното решение в противоречие с представена съдебна практика са разрешени правните въпроси – бил ли е длъжен въззивният съд да извърши тълкуване на договора за продажба на дървесина, може ли въззивният съд да постанови решение по съществото на спора без да го мотивира и в противоречие на разпределената доказателствена тежест. Представената съдебна практика касае приложението на чл. 19, ал. 1 и ал. 3 ЗЗД, чл. 93 ЗЗД във вр. с чл. 55 ЗЗД и чл. 42, ал. 2 ЗЗД, чрез която жалбоподателят обосновава приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Ответницата В. Т. А. в писмен отговор оспорва основанието за допускане на касационно обжалване и излага съображения в подкрепа правилността на обжалваното решение.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е разгледан иск за неоснователно обогатяване по чл. 55 ЗЗД намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Поставения в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК правен въпрос относно тълкуване на договора за продажба на дървесина не е релевантен за спора, а твърдението за немотивираност на решението би представлявало основание за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК, ако не се опровергава от съдържанието на обжалваното решение.
Поддържа се, че решението било постановено в нарушение на правилата за разпределяне на доказателствената тежест – 154 ГПК, от което може да се конкретизира въпроса, как се разпределя доказателствената тежест по иск за връщане на недължимо платено. Така изведен, въпросът не обуславя основание за допускане на касационно обжалване, тъй като обжалваното решение е поставено в съответствие с принципа – всяка страна носи доказателствената тежест относно фактите, от които извлича изгодни за себе си правни последици.
По иска за връщане на недължимо платено, какъвто е иска по чл. 55 ЗЗД в трите му хипотези, ищецът трябва да докаже плащането, а ответникът – правното основание, за да го получи.
В настоящия случай ищецът е доказал плащане извършено по сметка на ответницата с платежен документ, в който е отразено „съгласно договор”. Ответницата е оспорила твърдението, че плащането е без основание, като се е позовала на писмен договор за продажба на дървесина, със страни – ищецът в качеството му на купувач и лицето С. А. – продавач, брат на ответницата, който е разполагал с представителна власт по нотариално заверено пълномощно да представлява наследниците на А. Т. Т., между които и ответницата. Ответницата не е оспорила, че е получила припадащата и се част от сумата по плащането от ищеца, която е разпределена между наследниците (действия, с които е одобрена извършената продажба) като е обяснила, че парите са били преведени на нейно име, тъй като само тя е притежавала сметка – обяснения, които кореспондират с представените писмени доказателства и посоченото в платежния документ основание за извършения от ищеца паричен превод. При тези обстоятелства с обжалваното решение е прието, че паричната сума не е получена от ответницата без основание, а в изпълнение на облигационно задължение по договор за продажба на дървесина.
Представената от жалбоподателя съдебна практика няма отношение съм поставените правени въпрос във връзка с конкретния казус, не доказва противоречиво разрешени правни въпроси от значение за изхода на настоящия спор и не обуславя приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК като основание за допускане на касационно обжалване.
С оглед изхода на делото жалбоподателят ще следва да заплати на другата страна съдебни разноски за настоящето производство в размер на 300 лв. внесено адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 140 от 20.05.2011 г. по гр. дело № 363/2009 г. на Старозагорски окръжен съд.
ОСЪЖДА М. Ц. Н. да заплати на В. Т. А. съдебни разноски в размер на 300 лв. адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: