5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 578
С., 08.05. 2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, ГК, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети април , две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
изслуша докладваното от съдията Б. гр. дело № 1967/2013 г.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Б. С. от [населено място], подадена чрез пълномощника адвокат З. Н. срещу въззивно решение № 7401 от 12.11.2012 г. по гр. дело № 13302/2011 г. на Софийски градски съд, с което е отменено решение № ІІ-60-215 от 15.07.2011 г., постановено по гр.д. № 14504/2011 г. на Софийски районен съд, и са отхвърлени предявените от жалбоподателката срещу [фирма], [населено място] обективно съединени искове: с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ- за признаване уволнението за незаконно и отмяна на заповед № 18 от 10.02.2011 г., с която на основание чл. 190, ал.1, т.3 вр. чл.187, т.7 и чл.188, т.3 КТ е прекратено трудовото й правоотношение; с правно основание чл.344, ал.1, т.2 КТ- за възстановяване на длъжността, която е заемала до уволнението – “организатор група” и с правно основание чл.344, ал.1, т.3 вр. чл.225, ал.1 КТ за заплащане на обезщетение в размер на 2372 лв. за времето, през което е останала без работа, считано от 10.02.2011 г. до 11.07.2011 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане.
В изложение за допускане на касационно обжалване се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по въпросите: подлежат ли на пълно доказване твърдения за нарушение на трудова дисциплина, посочени в отделна заповед за налагане на дисциплинарно наказание, които определят вменяване на системност при извършване на дисциплинарни нарушения; може ли писмен акт на работодателя, в който няма предписание за поведение на работник или служител заемащ дадена длъжност да бъде източник на негово задължение; за правомощията на въззивния съд при констатация, че липсва доклад на първоинстанционния съд по чл.146 ГПК и последиците от неизправяне на процесуалните нарушения. Жалбоподателката твърди, че тези въпроси са от значение за изхода на делото, като по първите два въпроса е налице основанието по чл.280, ал.1, т. 3 ГПК, а по третия основанието по т.1 от същия текст. Представени са съдебни решения на състави на Върховния касационен съд.
Ответната страна – [фирма], [населено място], чрез адвокат Т. Х. изразява становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване, тъй като не е формулиран правен въпрос. Претендира присъждане на направените разноски по делото.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е процесуално допустима.
С обжалваното решение Софийски градски съд е отменил първоинстанционното решение, с което са уважени предявените от В. Б. С. обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ и ги е отхвърлил. Приел е, че заповед № 18 от 10.02.2011, с която на ищцата е наложено дисциплинарно наказание “уволнение”, затова, че е нарушила трудовата дисциплина, като на 8.12.2010 г. не е изпълнила заповед № 85 от 30.06.2010 г. на изпълнителния директор на дружеството, регламентираща реда за обработка и контрол на документите за временна неработоспособност, като е съставила и подписала производствена характеристика по образец на В. И. Х. – охранител в дружеството, която се издава от работодателя, както и че самата производствена характеристика била с невярно съдържание. Освен това със заповед № 150 от 17.11.2010 г. връчена на 22.11.2010 г. на същата е наложено дисциплинарно наказание “предупреждение за уволнение” за извършени 7 бр. дисциплинарни нарушения, което наказание не е заличено. Извършеното нарушение, заедно с извършените по-рано нарушения, за които наказанието не е заличено обуславят извод за повторяемост и системност на нарушения. Работодателят е изпълнил задължението си по чл.193, ал.1 КТ. Заповедта притежава предвидените в чл.195, ал.1 КТ форма и съдържание, а чрез събраните по делото доказателства е установено описаното в нея нарушение. Въз основа на това е извел извод, че заповедта е законосъобразна, а предявените искове неоснователни, и ги е отхвърлил.
По поставения в изложението въпрос: подлежат ли на пълно доказване твърдения за нарушение на трудова дисциплина, посочени в отделна заповед за налагане на дисциплинарно наказание, които определят системност при извършване на дисциплинарни нарушения не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1,т.3 ГПК.
С постановено по реда на чл.290 ГПК решение № 162 от 18.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 299/2009 г., IV г. о. е дадено разрешение относно наличието на системни нарушения на трудовата дисциплина. Прието е, че теорията и практиката възприемат наличието на системни нарушения на трудовата дисциплина, когато работникът /служителят/ е извършил три или повече нарушения. С оглед забраната по чл. 189, ал. 2 от КТ системност има, когато и трите нарушения все още не са санкционирани, или когато поне едно от тях не е санкционирано, а наказанията за останалите не са заличени по реда на чл. 197 или чл. 198 от КТ. При три санкционирани нарушения с незаличени наказания последващите ги обуславят преценка за по-висока тяхна тежест, тъй като сочат на системно поведение на работника /служителя/ в разрез с вменените му от работодателя задължения във връзка с изпълнение на трудовите функции, и, респ., за по-тежко дисциплинарно наказание. Хипотезата на чл. 189, ал. 2 от КТ би била налице само в случай, че за всички нарушения, в т.ч. и за последното, преди това вече са били наложени дисциплинарни наказания. Фактическият състав на чл. 190, ал. 1, т. 3 от КТ предпоставя поне едно от нарушенията, обуславящи системност, да не е наказано, за да може при оценка на тежестта му като утежняващ признак да се вземат предвид и нарушенията, за които дисциплинарно наказание не е наложено. В случая със заповед № 150 от 17.11.2010 г., за която няма данни да е обжалвана, както и наказанието да е заличено е обосновано наличието на системни нарушения на трудовата дисциплина. Тази заповед не е предмет на обжалване по настоящото дело, за да се вмени в задължение на работодателя да докаже нейната законосъобразност. При санкционирани нарушения с незаличени наказания последващите ги обуславят преценка за по-висока тяхна тежест, както вече се посочи. Ето защо въпросът за задължението на работодателя да докаже законността на предходна заповед за дисциплинарно наказание не е обуславящ за изхода на делото и не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Въпросът: може ли писмен акт на работодателя, в който няма предписание за поведение на работник или служител заемащ дадена длъжност да бъде източник на негово задължение е по съществото на спора и е относим към правилността на обжалваното въззивно решение, което е основание за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК, но не и за допускане на касационно обжалване в производството по чл.288 ГПК.
По въпроса за правомощията на въззивния съд при констатация, че липсва доклад на първоинстанционния съд по чл.146 ГПК и последиците от неизправяне на процесуалните нарушения не е налице общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. В. съд е констатирал, че с определение от 31.05.2011 г. първоинстанционният съд е изготвил доклад и разпределил доказателствената тежест, а именно, че в тежест на работодателя е да докаже законосъобразността на уволнението. Затова, въпросът при неизготвен от първата инстанция доклад по чл.146 ГПК какви са правомощията на въззивната инстанция не е обуславящ за изхода на делото.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
При този изход на делото на ответната страна следва да се присъдят направените разноски за касационното производство, които видно от представения договор за правна защита и съдействие са в размер на 250 лв.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 7401 от 12.11.2012 г. по гр. дело № 13302/2011 г. на Софийски градски съд.
Осъжда В. Б. С. от [населено място],[жк], [жилищен адрес] да заплати на [фирма], гр. софия , [улица] направените разноски за касационното производство в размер на 250 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: