3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 429
С., 3.04. 2013 г.
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 27 март две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 1349/2012 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. В. Л. чрез адвокат В. В., Адвокатски колектив [населено място] против въззивно решение № 3110 от 09.05.2012г. по гр. дело № 532/2012г. на Софийски градски съд, с което е отменено решение от 03.06.2011г. по гр. дело № 55770/2010г. на Софийски районен съд и са отхвърлени исковете на М. В. Л. срещу [фирма] [населено място] за признаване за незаконно и отмяна на уволнението извършено със заповед от 13.09.2010 г. на основание чл. 71, ал. 1 КТ и за заплащане на обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение в размер на 600 лв. за периода 13.09.2010г.-15.10.2010г.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа, че обжалваното решение противоречи на практиката на ВКС по приложението на чл. 71 КТ – приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1, т. 2 ГПК.
Ответникът [фирма] [населено място] в писмен отговор оспорва основанието за допускане на касационно обжалване поради липса на изведен правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, във връзка с ТР № 1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно с което са разгледани искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3 КТ намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че обжалваното решение, с което работодателят е прекратил трудовото правоотношение с ищеца на основание чл. 71, ал. 1 КТ влиза в противоречие със съдебната практика на ВКС. В тази връзка се представя решение по гр. дело № 998/2001г. ВКС, трето г. о., според което трудовото правоотношение със срок за изпитване може да се прекрати от страната, в чиито интерес е уговорен срокът по всяко време на изпълнението му до окончателното приемане на работата с нарочно писмено волеизявление, като основанието за прекратяване е чл. 71, ал. 1 КТ.
Решаващите изводи на съда за неоснователност на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ не влизат в противоречие с посочената съдебна практика, както и със задължителната съдебна практика на ВКС установена по реда на чл. 291 ГПК с решение по гр. дело № 1476/2009г., четвърто г. о. и решение по гр. дело № 1783/2010г., четвърто г. о., според която договорът със срок за изпитване по чл. 70, ал. 1 КТ се сключва с цел да се провери годността на работника да изпълнява възложената му работа (срок за изпитване в полза на работодателя), както и с цел работникът да провери дали работата е подходяща за него (срок в полза на работника). Когато в договора не е отразено, в чия полза е срокът, то съгласно чл. 70, ал. 2 КТ се счита, че срокът е уговорен в полза на двете страни, какъвто е настоящия случай. Независимо, в чия полза е уговорен срокът за изпитване, за да се прекрати действието на трудовия договор е достатъчно писмено изявление на страната, в чиято полза е уговорен срокът, да достигне до насрещната страна, без да се излагат причините мотивирали страната да прекрати договора.
В настоящия случай, в срока за изпитване, ищецът е подал заявление, с което е поискал прекратяване на трудовото правоотношение, изявлението е достигнало до работодателя, който е поставил резолюция „да се прекрати в срока за изпитване”. С достигане на волеизявлението на работника до работодателя трудовият договор е прекратен на основание чл. 71, ал. 1 КТ при наличието на законните предпоставки за това – от страна по трудов договор, в чиято полза е уговорен срока за изпитване в рамките на уговорения шестмесечен срок, т. е. уволнението е настъпило по искане на работника и приложеното правно основание съответства на фактическия състав на чл. 71, ал. 1 КТ.
Видно от изложеното уволнението на ищеца е извършено при правилно прилагане на чл. 71, ал. 1 КТ към установените факти и решаващите изводи на съда за неоснователност на иска не влизат в противоречие със съдебната практика на ВКС по приложението на посоченото уволнително основание, което изключва приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1, респ. т. 2 ГПК като основание за допускане на касационно обжалване.
С оглед изхода на делото жалбоподателят следва да заплати съдебни разноски за настоящето производство на другата страна в размер на 1000 лв. адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 3110 от 09.05.2012г. по гр. дело № 532/2012г. на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА М. В. Л. да заплати на [фирма] [населено място] съдебни разноски за настоящето производство в размер на 1000 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ